Определение № 2960 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2436/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Артстрой” ООД, чрез пълномощник адв.Св.Н. ,както и по касационна жалба на Р. И. М.- А., чрез пълномощника адв. Ст.И. срещу въззивно решение №296 от 10.11.2022г по в. гр.дело № 259/2022г. на Смолянски окръжен съд в различни негови части. Касаторът„Артстрой”ООД обжалва решението както в частта, с която е потвърдено решение от 21.01.2022г по гр.д № 295/2018г на РС Смолян и ответникът е осъден да заплати на ищцата Р. И. М.- А. сумата 6082лв,представляваща стойността на разрушуни покрив, втори и първи етаж от жилищна сграда в [населено място] ,така и в частта,с която въззивният съд е присъдил още 4218лв, осъждайки ответника за заплати стойността на разрушената като цяло жилищна сграда до 10300лв ,като обезщетение на вреди.Оплакванията са за допуснати съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Ответникът по иска счита, че правото му на защита е било нарушено поради несвоевременно становище на съда по квалификацията на иска ,която според доклада била чл.49 ЗЗД и затова ответникът е навел възражение за съпричиняване в първото съдебно заседание.Изтъква се необсъждане на възраженията му за липса на негово виновно поведение.Погинала е част от вещ в резултат на нейното състояние, а не като резултат от поведението на строителя. Неправилно въззивният съд е отхвърлил искането да се възложи допълнителна оценителна задача на вещото лице, дало обща оценка на цялата сграда, а не на първия, втория етаж и покрива, което е от значение предвид факта ,че не цялата страда е погинала. Останалото е следвало да се оцени. Не е имало спор че към 2013г след сочените увреждащи действия на ответника са останали каменните зидове от основите и първия етаж, като ответникът не следва отговаря, ако те впоследствие не са запазени и са се разрушили с времето. Като е осъдил ответника да заплати обезщетение по възприетата оценка, въззивният съд е допуснал неоснователно обогатяване на насрещната страна.Затова в изложение се изтъква очевидна неправилност на решението. Основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се сочи по въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и доказателства относно релевантните факти ,по който въпрос е формирана практика на ВКС, цитирана в изложението. Поставя се и въпрос може ли въззивният съд да откаже допускане на допълнителна експертиза с мотив ,че е налице невъзможност на нейното изготвяне съгласно становището на вещо лице, изготвило основното заключение ,като се има предвид, че в първа инстанция друго вещо лице е дало заключение по същия въпрос и е приел задачата за допустима. Не се излага обосновка по някое от основанията в чл. 280, ал.1 ГПК,поддържа се чл. 280, ал.2 предл. трето ГПК Въззивното решение е обжалвано от ищцата Р. И. М.- А. в частта, с която е потвърдено допълнително решение от 12.05.2022г на Смолянски РС по гр.д № 295/2018г, с което е отхвърлена претенцията й за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на разрушаване на сградата 15.03.2013г/дата на увреждането/ до датата на завеждане на исковата молба в съда /14.03.2018г/ .Потвърдено е и оставеното без уважение искане за допълване на решението с присъждане на т. нар „ косвени вреди”, описани от ищцата в становище преди съдебното заседане на 22.12.2021г. Оплакването е за незаконосъобразност ,касаторката счита квалификацията за договорен характер на отговорността по чл.88, ал.1 ,вр.чл.265, ал.2 ЗЗД за неправилна. Поддържа, че отговорността на ответното дружество произтича от деликт и длъжникът се смята в забава без покана. Възлагане е имало ,но има разминаване между договорено ,т.е възложено и извършено от „Артстрой” ООД. Извършеното произвежда щетите. Следвало е да бъде изпълнено констуктивно становище, да се обезопаси сградата, вместо това ответникът е извършил събаряне на сградата ,което не му е възложено от ищцата и за което не са били налице законови изисквания. Това увреждане не е позволено. В приложено изложение ,по материалноправния въпрос за отговорността от непозволено увреждане при сключен договор и относно дължимостта на лихвите върху обезщетението се изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ППВС №17/63г,ТР №54/1986г ОСГК,реш по гр.д№2461/2021г и по гр.д № 1022/2000г на Четвърто г.о на ВКС. Депозирани са отговори ,като насрещните страни оспорват изложените в касационните жалби основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в съответните части. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е възприел за правилна дадената в решението на първоинстанционния съд квалификация на търсената от ответника отговорност за вреди като основана на договор за изработка, а не по чл. 49 ЗЗД, както е било обявено от Смолянски РС в доклада по делото. Смолянски окръжен съд е изтъкнал правно основание по чл.88, ал.1 предл. 2, във вр чл.265, ал.2 ЗЗД, след като страните са били обвързани от договор за изработка и вредите са причинени от неизпълнението му,което в случая е пълно .Поръчката по възложение от ищцата е била да се обезопаси сграда във вързка със заповед на благоустройствената администрация, като е било изготвено констуктивно становище от изслушаната като свидетел инж.М.Г. ,предвиждащо именно и само дейности по обезопасяване /временна ограда по имотната граница ,скеле по трите фасади които да се свържат северно и южно с метално въже през отвори и да се покрие покрива с полиетилен, за да не се излагат зидовете на атмосферни влияния/.Същото становище е предадено на техническо лице при ответника /след одобряване от общината /, и вместо да извърши съответните дейности на терен, ответникът е предприел без му е възложено, без да е разрешено и като резултат –несполучливо укрепителни дейности, по сградата,довели до разрешаването й. Съоборени са покрива,втори и първи етаж на жилищната сграда – западен близнак.Свързано преценявайки свидетелските показания и документите въззивният съд заключава ,че предприемайки дейности без да му е предоставен необходимия проект за укрепването /затова хипотезата на чл. 260,ал.1 изр. първо ЗЗД е приета за неприложима/, ответникът отговаря за пълно неизпълнение,защото отклонението от поръчката е толкова съществено ,че работата става негодна въобще /чл. 265, ал.2 ЗЗД/ Вместо да се обезопаси ,сградата е разрушена ,престава да съществува, остават само част от зидовете на първия етаж и основните Претендираните от ищцата вреди по иска ответникът да бъде осъден да я обезщети са от това пълно отклонение /чл.88, ал.1, пред второ ЗЗД/ Обезщетение се дължи от изпълнителя и се съизмерява с пазарната цена на постройката към момента на причиняване на вредите ,т.е пазарната стойност на сградата. Въззивният съд е възприел заключение по назначена в хода на въззивното производство оценителна експертиза на в.л. инж.Р.К., възложена по искане на ищцата. Дадената експертна оценка в него е на цялата сграда към момента на нейното разрушаване, а не както е възприето от първостепенния съд въз основа на приетото в тази инстанция заключение на в.л. инж. Н.Щ. ,оценявала отделно етажите и отделно покрива, при стойности на евентуалното им възстановяване общо 6082лв към момента на разрушаването през 2013г.По първото заключение е било разяснено,че по метода на възстановителната стойност към момента на експертизата оценката ще е значително по- висока (общо 121 927лв) Именно като „пазарна” първоинстанционният съд е възприел оценката по първоначалната експертиза, като е присъдил сумата 6082лв., без да съобрази какъв точно е приложеният в заключението метод на оценяване. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби. Въпросът, изведен в изложението на касатора „Артстрой”ООД за процесуалните задължения на съда не е разрешен в противоречие с формираната практика на ВКС, изискваща въззивната инстанция при решаваща дейност да обсъди всички доводи и доказателства относно релевантните факти, по съществото на спора. В отговор на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор и не е навел никакви фактически доводи и обстоятелства,изключващи виновно поведение и причинана за това негово опущение не е правната квалификация в доклада. Предпоставките за ангажиране на отговорността за договорно неизпълнение в случая въззивният съд ясно е извел от установените факти и доказателствата по делото и също така конкретно ги е посочил, като е приложил закона. С това е дал и мотивиран отговор на доводите на ответника, че част от вещта /процесната сграда/била погинала поради нейното състояние, а не в резултат на неговите действия. Вторият формулиран въпрос не отговаря на общите и специални критерии за допускане до касационно обжалване по правен въпрос.Причината въззивният съд да не възложи исканата допълнителна задача не е изтъкваната от касатора.Както в протоколното определение от 19.10.2022г ,така и в решението въззивният съд е приел ,че предвид компетентното даденото заключение за пазарна оценка, има необходимото за изясняване на делото от фактическа страна остойностяване от значение за определяне на обезщетението. Сградата не съществува, след като покрива, етажите и конструкцията й са разрушени ,която констатация е безпорна. На база пазарна й оценка към този момент ,като сграда, следва да определи и размера на обезщетението. Няма частична увреда,за да има водещо значение възстановителната стойност. Изяснено е,че в разрушената сградата не е имало обособени обекти и не може да се обоснове отделна пазарна оценка за разрушените два етаж и покрив, а също и да се даде поотделно оценка по метода на пазарните сравнения за запазеното към 2013г / основи и останки от зидове / като за продажба, предвид обосновано приложимият и разяснен от вещото лице инж.Р.К. метод за определяне на пазарна оценка.По тези съображения въззивният съд е отклонил исканото от ответника възлагане на допълнителна задача с такъв предмет. Въпросът ,по който в изложението на касаторката Р. И. М.- А. се сочи противоречие с установена практика на ВКС - за отговорността от непозволено увреждане и при наличие на договор, е твърде общ въпрос, засяган е разнопосочно и формираната по него съдебна практика на ВКС обема различни правни разрешения. Виждането, че деликтната отговорност не се дерогира и когато извършителят на непозволеното увреждане е в договорно отношение,е консолидирана в изтъкнатата от защитата съдебна практика на ВКС и множество решения на ВКС/част от които цитирани /,като водещо се държи сметка за обезщетителната цел. Отговорност заради нарушаване на принципа да не се вреди другиму ще възникне, когато в изпълнение на договор изпълняващият този договор увреди трето лице. Деликтна по правната си природа е отговорността на производителя на вещ ,която поради нарушени правила на производството има недостатъци, причинили увреждане, а договорът за нейната покупко-продажба не изключва реализиране на по- строгата отговорност. Няма колебание в практиата на ВКС и за това ,че независимо от договорния характер на превоза, отговорността на превозната организация при увреждане на пътника е деликтна, както и в редица други случаи договорът не е основание деликтна отговорност да се изключи. Принципният отговор на въпроса обаче няма да обуслови други изводи по оспорваното решение. В случая ищцата е възложител и претендира вреди ,резултатни от действията на изпълнителя по договор за изработка /обезопасяване на сграда/. Действията на длъжника остават обхванати от позитивната цел на договора, сключен с ищцата / основание за прилагане на чл.82 ЗЗД не се установява/ и дори като резултат тези действия на ответника да са довели до разрушаване субстанцията на вещта/процесната сграда/,този резултат не е бил непредвидим за възложителя ,защото при настоящата договорна обвързаност, неизпълнение на възложеното от строителя е било нежелано като резултат, но предвидимо. Търсенето на накърнен негативен интерес в случай като настоящия не намира опора и в цитираната от защитата практика на ВКС и основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не се обосновава. Необосновано се изтъква и от двете страни основание по чл. 280 ал.2, предл. трето ГПК по отношение на въззивното решение. От съдържанието на акта не може да се констатира очевидна неправилност като квалифициран негов порок в нито една част на мотивите. Не се установява приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл, или грубо нарушени основополагащи за съдопроизводството процесуални правила,видимо от мотивите на съдебното решение не се се касае и за явно нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда. Разноските в насоящето производство остават за страните, както са направени, тъй като и двете касационни жалби не се допускат до разглеждане. Отделно разноски, сторени при отговор на неоснователна касационна жалба на насрещната страна, не се установяват. Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.