Определение № 4316 от 01.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3551/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Л. Д. П., чрез адвокат Д. Б., срещу решение №467/13.04.2022г. постановено от Пловдивски окръжен съд по в.г.д.№2703/2021г. Жалбоподателката сочи, че обжалва решенето, в частта с която е определен режим на лични отношения между детето А. М. Д. с нейния баща М. А. Д. по отношение на времето до започване на училище и след това. Съдът намира, че решението се обжалва изцяло в частта за режима на личен контакт, доколкото същият е едно цяло и следва да бъде определен общо, за да може да се предостави достатъчно време за контакт между детето и не отглеждащия родител, при съобразяване на всички конкретни обстоятелства. В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Насрещната страна М. А. Д. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат С. А., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените в изложението въпроси не са обвързани с решаващите мотиви на съда и същите не са решени в противоречие с практиката на ВКС, включително и задължителната такава. В условие на евентуалност излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл.284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Пловдив, е постановил друго, с което е определил режим на лични отношения между детето А. М. Д. с нейния баща М. А. Д., както следва: до започване на обучението в първи клас, режимът на лични отношения между бащата и детето А. следва да е една седмица месечно – от първата събота до следващата втора събота от месеца от 14.00 ч. в първата събота до 14.00 ч. на втората събота с приспиване при бащата, като в този период майката Л. Д. П. да има право за комуникация с детето понеделник, сряда и петък от 18.00 ч. до 19.00 ч. чрез съвременни средства за комуникация, а бащата е длъжен да осигури за детето такава връзка. В тези случаи бащата М. А. Д. при връщане на детето в дома на майката в [населено място] следва да предоставя изискуемите се медицински документи за проведен преглед на детето, с оглед възможността същото още следващия работен ден да се яви в детското заведение. В периода, когато детето А. не се намира при бащата, същият има право на комуникация с детето чрез съвременни средства за комуникация понеделник, сряда и петък от 18.00 ч. до 19.00 ч., като майката Л. Д. П. следва да осигури възможност за провеждане на такава телекомуникация за детето. След започване на обучение в първи клас, детето А. следва да осъществява контакти с баща си всяка първа и трета седмица от месеца, като за първа седмица се приема тази, в която има седем дни от текущия месец, от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване при бащата, като се запазва режимът на осъществяване на връзка с бащата със съвременни средства за комуникация. Първата половина от пролетната ваканция следва детето да прекарва с баща си в дома му, с преспиване, а втората половина – с майката. Рождения и имения ден детето А. Д. има право да празнува с двамата си родители по взаимно разбирателство. В случай, че такова не се постигне, рожденият ден всяка четна година следва да се празнува с бащата, а всяка нечетна – с майката, а именият ден всяка нечетна година да се празнува с бащата, а всяка четна година – с майката, като следва да се осигури възможност за провеждане на връзка със съвременни комуникационни средства с родителя, с когото детето в същия ден не празнува, от 18.00 ч. до 19.00 ч. Родителят, при когото се намира детето, в случай на личен празник на другия родител – рожден ден или имен ден, следва да осигури възможност за телекомуникационна среща или разговор от 18.00 ч. до 19.00ч. За великденските празници – всяка четна година от Разпети петък до Великден (неделя) детето да бъде при бащата от 14.00 ч. в петък до 14.00ч. в неделя с преспиване, а през нечетните години ще празнува с майка си за периода от Разпети петък до Великден. За коледните празници: всяка четна година - от 23 декември в 14.00 ч. до 25 декември 14.00 ч. детето ще е при бащата с преспиване, а за нечетните години - от 25 декември 14.00 ч. до 14 часа на 27 декември с преспиване. С майка си А. ще празнува всяка нечетна година от 14.00 часа на 23 декември до 25 декември в 14.00 часа, а за четните - от 14.00 часа на 25 декември до 14.00 часа на 27 декември. За новогодишните празници всяка четна година А. ще бъде при баща си от 14.00 часа на 31 декември до 14.00 часа на втори януари с преспиване, а с майка си ще празнува новогодишните празници всяка нечетна година от 14.00 часа на 31 декември до 14.00 часа на втори януари с преспиване. През лятото бащата ще може да взема детето два пъти при себе си по 15 дни, извън определения ежемесечен режим на лични отношения, по възможност в различни месеци, като най-малко три месеца предварително бащата следва да уведоми майката за периода, през който има възможност да вземе детето. Решението в останалата му част е влязло в законна сила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото е надлежно установено обстоятелството, че страните са живели на семейни начала, без сключен граждански брак, като от съжителството им е родено детето А. М. Д., ЕГН [ЕГН]. С влязлото в сила решение съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето А. на майката – Л. П. и е определил неговото местоживеене при майката, на адрес в [населено място], [улица], ет.., ап... При определяне режима на личен контакт между детето А. Д. и неговия баща М. Д. съдът посочил, че следва да бъде направена преценка за „най-добрия интерес на детето“, като се предвиди подходящ период от време, в който родителят, който не упражнява родителските права, да има възможност да контактува с детето, за да не се прекъсва добрата емоционална връзка между тях, необходима за пълноценното му развитие и възпитание. Приел е, че по-продължителните контакти не следва да са за сметка на здравето и удобството на детето, нито да го лишават от достатъчно време през свободното време и в почивните дни. Посочил е, че е отчел възрастта на детето, разстоянието, което следва да бъде изминавано за осъществяването на режима, както и възможността му за адаптация при честата смяна на дома. Съобразил е и възможността за осъществяване на контакти и по телефона и чрез видеовръзка, които биха спомогнали пълноценното общуване между бащата и детето. С оглед на посочените критерии и при съобразяване на обстоятелството, че бащата М. Д. може да променя работното си време, като отделя достатъчно време за детето и може да ползва помощ от своето разширено семейство /родителите си/, въззивният съд е направил извод, че е уместно да бъде постановен ежемесечен режим на контакти. Обосновал е, че той е в интерес на детето А. и ще спомогне за запазване на съществуващата между нея и баща ѝ и семейството му емоционална връзка, която не оказвала вредно въздействие върху нея. Приел е, че с оглед отдалечеността на местоживеене на бащата и детето, както и с оглед възрастта на детето, срещите между двамата през седмица са неудачни, тъй като ще доведат до чести пътувания на далечно разстояние, което от своя страна ще препятства нормалния контакт между тях и неговите близки. Посочил е още, че възрастта на детето /предучилищна/ позволява осъществяването на тези контакти, макар и да се касае за задължително предучилищно образование, като е акцентирал върху необходимостта от запазване на емоционалната връзка на детето с неговия баща и нуждата да не се откъсва напълно от живота, който е имало преди преместването му в [населено място]. Намерил е за неоснователни доводите на майката, че режимът касае единствено празничните дни и лятото, тъй като същите противоречат на формираната съдебна практика на ВКС. Отбелязал е още, че определеният като привременна мярка ежемесечен режим на лични контакти не води до надхвърляне на целта на разширения режим, а е съобразен с обичайните контакти между родител и дете през седмица – от петък до неделя или понеделник. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Защитен ли е интересът на малолетно дете, което подлежи на задължително предучилищно образование, ако с утвърдения режим на лични отношение с неотглеждащия родител посещенията му в съответното детско заведение се нарушават? 2/ Следва ли при определяне режима на лични отношения на детето с неотглеждащия родител да се отчете обстоятелството, че разстоянието между местоживеенето на малолетното дете и местоживеенето на не отглеждащия родител изисква продължително пътуване за осъществяването им. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №152/20.06.2018г. по г.д.№4184/2017г. на ІV г.о.; решение №242/06.11.2019г. по г.д.№3700//2018г. на ІV г.о.; ППВС №1/12.11.1974г., раздел ІV; решение №1/16.04.2021г. по г.д.№1477/2020г. на ІV г.о. и решение №176/30.10.2019г. по г.д.№3993/2019г. на ІІІ г.о. Искането е основано на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставени са и два въпроса, чието допускане се претендира в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: 1/ Може ли да се приеме, че съдебното решение е документ от компетентен орган по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба №5/03.06.2016г. за предучилищното образование, издадена от Министерство на образованието и науката? и 2/ Следва ли при определяне режима на лични отношения на малолетното дето с неотглеждащия родител да се отчита и помощта, която същият може да получи от родителите си при осъществяването им. Три от формулираните от касатора въпроси се отнасят се до задължението на въззивния съд да прецени най-добрия интерес на детето, като направи преценка на всички обстоятелства, които са от значение за определяне на режима на лични контакти на детето с не упражняващия родителските права родител, част от които са възрастта на детето и задължителното за него предучилищно образование, разстоянието между детето и не отглеждащия родител, както и възможността последния да ползва помощ от своите родители при осъществяване на личните контакти с детето. Тези въпроси са включени в предмета на спора и са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело. С оглед на изложеното, съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалването следва да се допусне на въззивното решение в частта, с която е определен режим на лични контакти, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите: 1. Защитен ли е интересът на малолетно дете, което подлежи на задължително предучилищно образование, ако с утвърдения режим на лични отношение с не отглеждащия родител посещенията му в съответното детско заведение се нарушават?; 2. Следва ли при определяне режима на лични отношения на детето с не отглеждащия родител да се отчете обстоятелството, че разстоянието между местоживеенето на малолетното дете и местоживеенето на не отглеждащия родител изисква продължително пътуване за осъществяването им?; и 3. Следва ли при определяне режима на лични отношения на малолетното дето с не отглеждащия родител да се отчита и помощта, която същият може да получи от родителите си при осъществяването им, за проверка за противоречието им с ППВС № 1/1974г. Не са налице основания за допускане на обжалването по въпроса „Може ли да се приеме, че съдебното решение е документ от компетентен орган по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба №5/03.06.2016г. за предучилищното образование, издадена от Министерство на образованието и науката?“. В изложението на касационните основания не са посочени обстоятелствата, обосноваващи искането и значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което не е налице специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В заключение съдът намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Жалбоподателката Л. Д. П. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 12,50лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и указанията в т.21 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, съдът