Определение № 325 от 23.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3516/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. С. П. от В.Т. против решение № 142/5.06.2013 г. по в.т.д. № 105/2013 г. на ВТАС, с което по същество, на основание чл.422 ГПК, се признава за установено, че Б. П. Б. АД-С. има вземане срещу касатора-кредитополучател и П.П.-съкредитополучател, /солидарно/ по договор за кредитна линия с ипотека от 19.09.2008 г. в размер на 50 000 евро главница, 4 251.59 евро просрочена лихва, 173.30 евро наказателна лихва, 125 евро адм.такса, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 5060/2010 на ВТРС. Присъдени са и разноски. Ответната банка е подала отговор да не се допуска касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е прието, че кредитополучателят не е погасявал ежемесечно дължимите лихви върху усвоената сума от кредитния лимит, кредитът е обявен за предсрочно изискуем за цялата сума по кредита и от С. се установява, че ответниците дължат солидарно сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, които не са възстановени. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК няма въпроси, а бланкетно позоваване на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и доводи за неправилност. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Чл.280,ал.1,т.1 ГПК включва задължителната практика на ВКС, съобразно т.2 ТР 1/2009 ОСГТК. Касаторът не посочва такава практика във вр. с исковото производство по чл.422 ГПК, а само определения по заповедното производство. Касаторът не прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.