Определение № 159 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 133/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Р. Б. Н. от[населено място], [община], против определение № 42 от 18.02.2011 год. по гр. д. № 110/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на определение № 958 от 13.09.2010 год. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 13/2010 год., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 30.09.2009 год. по гр. д. № 344/2009 год. на К. окръжен съд. Жалбоподателят изразява недоволство от обжалвания съдебен акт, като счита, че е налице основанието по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за допускане на исканата отмяна с оглед произнасянето на съда по допускане на касационното обжалване на въззивното решение без негово участие, с което му е нарушено правото на защита. Поддържа и становище по същество на спора. Ответната [община] не е взела становище по частната жалба. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение по допустимостта на молбата за отмяна подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, поради което и с оглед спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК образуваното частно производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да приеме в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК недопустимост на подадената молба за отмяна, касационният съд е счел, че същата е подадена срещу определение на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, което не е от категорията съдебни актове, ползуващи се със сила на пресъдено нещо, респ. не е акт, който прегражда развитието на делото. С него е извършена преценка относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, което е предвидено и уредено като факултативно, поради което и определението, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Изводът е правилен, поради което и обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС следва да се потвърди. Недопустима е молба за отмяна на определение на касационния съд, постановено на основание чл. 288 ГПК, каквото е това с № 958 от 13.09.2010 год. по гр. д. № 13/2010 год. на ВКС, ІV г. о. С него не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради липсата на предпоставките по чл. 280 ГПК, т. е. то не е от категорията на подлежащи на отмяна съдебни актове. Съгласно ППВС № 2/77 год. на отмяна подлежат актове, които се ползуват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Определението, чиято отмяна е искал настоящия жалбоподател, не представлява влязъл в законна сила съдебен акт, с който със сила на пресъдено нещо да е разрешен спор между страните по делото, който да подлежи на отмяна, включително и на посоченото основание за това по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Същото няма характер и на приравнен по правни последици на влязло в сила решение съдебен акт, който да подлежи на отмяна. Поради това и правилно в обжалваното в настоящето производство определение на ВКС е приета молбата за отмяната му за недопустима. Изложените от жалбоподателя съображения по съществото на спора за собствеността на спорните гори са неотносими към предмета на настоящето производство, поради което и не следва да бъдат обсъждани. Поради тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, затова ВКС, ІІ г. о. в настоящият си състав