Определение № 129 от 02.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2104/2015 г.

взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], В. срещу решение № 12 от 7 януари 2015 год. на Варненския окръжен съд по въззивно гр.дело № 2674/2014 год., с което е потвърдено решение от 30.09.2014 год. на РС Варна по гр.дело № 2783/2014 год. С него е уважен иск на [фирма], [населено място] срещу [фирма], В. с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 5 486,46 лева, представляваща платена от ищеца като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници цена за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма] като оператор на мрежата за периода от 18.09.2012 год. до 30.09.2013 год. по 13 броя фактури, платена на отпаднало основание – отменено с влязло в сила съдебно решение на ВАС Решение № Ц-33 от 14.09.2012 год. на ДКЕВР ведно със законните последици. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и претендира отмяната му по съображения, изложени в касационната жалба. Ответното дружество – [фирма], Г. изразява становище, че решението на Варненския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, поради което жалбата на насрещната страна се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. При преценка на допустимостта на касационната жалба настоящият съдебен състав на ВКС, Второ търговско отделение, взе предвид следното: Искът с цена 5 486,46 лева е предявен на 5 март 2014 год. Спорът, с който е сезиран първоинстанционният съд, е търговски по смисъла на чл.365, т.1 ГПК, тъй като има за предмет права, произтичащи от изпълнението и унищожаването на търговска сделка – елемент от смесен фактически състав с административен и гражданскоправен елемент – договор между търговски дружества. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК в редакцията му от 21.12.2010 год. – бр.100 на ДВ от 2010 год. – не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Независимо от горното платената сума по всяка отделна фактура, представляваща цена на достъп до електроразпределителната мрежа, не превишава сумата 5 000 лева. Ако условно се приеме, че са предявени в обективно съединение 13 граждански иска на извъндоговорно основание, касационният контрол върху постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение би бил недопустим на основание чл.280, ал.2, пр.1 ГПК – предвид цената на всеки отделен иск. По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Водим от горното съдът