Определение № 165 от 29.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С. и С. И. С. против определение № 2638/27.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 3812/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на настоящите жалбоподатели срещу определение № 260462/21.09.2020 г. по гр.д. № 9022/2020 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата им за освобождаване от заплащане на дължимата по делото държавна такса за разликата до пълния размер от дължимата държавна такса и от задължението за предварително внасяне на разноски в производството. Жалбоподателят поддържа доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Поддържат се доводи, че с оглед данните за липса на доходи и имущество, с което да могат да се разпореждат, молителите следва да бъдат освободени изцяло от заплащане на дължимата държавна такса. Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3 ГПК, в което са формулирани следните въпроси: 1/ Може ли съдът да пренебрегне общоизвестни факти – в случая размер на наемна цена на земеделски земи в района на [населено място] и 2/ Следва ли съдът в производството по чл.83, ал.2 ГПК, ако поставя под съмнение декларираните обстоятелства, да изисква служебно информация или да уведоми страните да представят допълнителни доказателства. Поддържа се, че повдигнатите въпросите са разрешени от въззивния съд и че същите за от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като не е изложена обосновка на сочения допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема следното: С обжалваното определение, Софийски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на С. Г. С. и С. И. С. срещу определението на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата им по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на 20% от дължимата по делото държавна такса, т.е. за сумата от 928,45 лв. с оглед диспозитива на определението на СГС – „Указва на ищците в едноседмичен срок от влизане на горното определение в законна сила да представят документ за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 928,45 лв. и представят доказателства за това“. След преценка на данните, съдържащи се в декларациите по чл.83, ал.2 ГПК, представените от молителите писмени доказателства в изпълнение на дадените им от съда указания, както и служебно събраните от първоинстанционният съд данни /справки от Службата по вписванията, гр.Варна, гр. Ботевград и гр.София и от Търговския регистър/, въззивният съд е приел, че молбата за освобождаване от държавна такса е основателна и следва да бъде уважена частично, като ищците бъдат освободени от внасянето на държавна такса за сумата над 928,45 лв. /неправилно изписана в обжалваното определение като „9 284,52 лв.“/ до пълния дължим размер на таксата за въззивно обжалване от 4 694,46 лв., т.е. крайните изводи на въззивния съд, че ищците следва да внесат само 20% от дължимата държавна такса съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което частната жалба е оставена без уважение. Повдигнатите в жалбата въпроси изобщо не покриват общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото не са формирали решаващата воля на съда, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда сочения допълнителен критерий за това. Отделно от това не е не е налице и сочената в изложението хипотеза на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по приложението на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е налице обилна и непротиворечива практиката на ВКС, вкл. и такава отнасяща се до задължението на съда да укаже на молителя по чл.83, ал.2 ГПК да представи доказателства, установяващи твърдените от него и релевантни към искането обстоятелства. Съгласно тази практика, ако няма представени доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, съдът указва на молителя да стори това, като му предоставя и процесуална възможност да подкрепи молбата си с необходимите доказателства. В изпълнение на задължението на съда, произтичащо от служебното начало /чл.7, чл.10 и чл.101 ГПК/, преди формиране на извод дали страната разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, и при констатация за неяснота или противоречие между обстоятелствата, попадащи в обхвата на чл.83, ал.2, т.1-7 ГПК, следва тази неяснота да се отстрани със съдействието на съда, вкл. чрез даване на конкретни указания относно констатираната неяснота. В конкретния случай въззивният съд е съобразил тази практика, като е взел предвид обстоятелството, че с определение от 27.08.2020 г. на Софийски градски съд, на молителите е предоставена възможност да представят доказателства за релевантните съобразно чл.83, ал.2 ГПК обстоятелствата относно доходите, имуществено състояние, здравословно състояние и трудова заетост, като им е указано, че в противен случай, съдът ще се произнесе по молбата, така както е предявена. С оглед изложеното, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение приема, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,