Определение № 50021 от 05.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по съвместна молба, подадена от А. П. А. и Я. С. К., чрез процесуалния им пълномощник, с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 50003 от 11.01.2024 г. в частта относно разноските, като на молителите се присъдят такива в размер на по 5 400 лв., представляващи платени адвокатски възнаграждения за оказана правна помощ и съдействие в касационната инстанция. А. П. А. е депозирал и отделна молба, чрез представлявалия го в производството пред ВКС втори адвокат, с искане за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските и осъждане на касатора да му заплати 4 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от „Чичо Чарли“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за неоснователност на молбите, евентуално – за основателност на искането на всеки от ответниците в размер на 300 лв., с оглед приетото в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и направеното с отговора възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения по чл. 78, ал. 5 ГПК. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Молбите за допълване на определението в частта за разноските са процесуално допустими, като подадени от легитимирани лица в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледани по същество, молбите са частично основателни по следните съображения: Производството по т. д. № 1944/2022 г. по описа на ВКС е образувано по касационна жалба на „Чичо Чарли“ ЕООД срещу решение № 196 от 26.04.2022 г. по в. т. д. № 91/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 260439 от 17.11.2021 г. по т. д. № 54/2020 г. по описа на Окръжен съд – Смолян е отхвърлен предявеният от касатора срещу А. П. А. и Я. С. К. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на договор от 30.05.2018 г., обективиран в нотариален акт № 1, том II, рег. № 3170, н. д. № 190/2018 г., сключен между А. П. А. и съпругата му С. З. А., в качеството им на продавачи, и Я. С. К., в качеството му на купувач, за Ѕ ид. ч. от недвижимите имоти, подробно индивидуализирани в нотариалния акт, придобити от продавачите в режим на СИО. С определението, чието допълване в частта за разноските се иска, обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационен контрол. Поради това и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК ВКС е следвало да се произнесе по заявените от ответниците по касация искания за присъждане на направените за тази инстанция разноски, доколкото са били налице всички законови условия за това. Всеки от ответниците е сторил разноски за платено адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на касатора. Неоснователно е искането на А. П. А. за допълнително присъждане на платените от него адвокатски възнаграждения и за двамата му надлежно упълномощени процесуални представители (всеки от които е подал отговор на касационната жалба и е представил съответни доказателства за уговорено и платено в брой възнаграждение – на адв. М. Т. в размер на 4 500 лв., респ. – на адв. Б. К. в размер на 5 400 лв. с ДДС). По аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК спечелилата делото страна има право да получи разноските само за един адвокат. Относно размера на дължимите адвокатски възнаграждения: Настоящият съдебен състав намира за допустимо и основателно релевираното от „Чичо Чарли“ ЕООД възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно посочената разпоредба по искане на насрещната страна съдът може да намали размера на адвокатското възнаграждение, ако е прекомерно, като не може да присъди по-нисък размер от минимално определения съобразно чл. 36 ЗАдв. В т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното възнаграждение. В случая участието на процесуалните представители на ответниците по касация се изчерпва единствено с изготвянето на отговор на подадената касационна жалба; по предмета на спора е формирана богата, еднозначна и последователна съдебна практика, което значително облекчава защитата на ответниците; а формулираните от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК множество въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК на практика се свеждат до три основни групи. Горните обстоятелства обуславят извод за несъответствие между действителната фактическа и правна сложност на касационното производство и уговореното и заплатено от ответниците адвокатско възнаграждение (по 5 400 лв. с ДДС), значително надвишаващо предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, възлизащ на 1 769.93 лв. с ДДС, съобразно цената на иска от 47 886.60 лв. и правилата на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2а от ДР на НМРАВ. След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай и съобразно спецификите на производството настоящият съдебен състав приема, че няма основания за присъждане на разноски под посочения по-горе минимум, като заплатените от ответниците по касация адвокатски възнаграждения следва да бъдат редуцирани до 1 800 лв. за всеки и да се присъдят в този размер, в който смисъл следва да бъде допълнено определението по чл. 288 ГПК. В останалата част молбите по чл. 248 ГПК се преценяват като неоснователни и следва да се оставят без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение