Определение № 436 от 12.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1156/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба, подадена от В. П. П. и АРСЕНАЛ ЕООД, представляван от същото физическо лице в качеството на управител, чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 260008/15.01.2021 г. на Варненския апелативен съд по в.т.д. № 543/2020 г., с което е потвърдено в обжалваните части решение № 200050/14.07.2020 г., постановено по т.д.№ 1987/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд. С него е обявен за недействителен, на основание чл.40 ЗЗД, като сключен във вреда на представляваното лице, договор от 11.11.2013 г., с нотариална заверка от същата дата, с който В. П. П., в качеството си на пълномощник на ищцата И. Н. С., е продал на себе си 50 дяла по 100 лв. всеки, общо на стойност 5 000 лв., представляващи 100 % от капитала на АРСЕНАЛ ЕООД, на цена от 500 лв.; и с което е признато за установено, на основание чл.29 ал.1 предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, по иск на И. С. против АРСЕНАЛ ЕООД, че с вписване № 20131115164214 по партидата на дружеството са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: прехвърляне на дружествен дял, промяна в състава на съдружниците /вписване на В. П. като едноличен собственик на капитала/, обявяване на нов учредителен акт. Касаторите молят обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално, отменено като неправилно - постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано. На първо място релевират доводи за недопустимост на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като според тях ищцата е следвало да се защити с иск по чл.74 ТЗ /доколкото искът за установяване несъществуването на вписано обстоятелство не може да се простира върху законосъобразността на същото/ и че няма правен интерес от установителния иск. На следващо място оспорват правилността на извода на въззивния съд, че за да се прецени, дали ищцата е реално увредена, следва да бъде преценена действителна пазарна цена на дяловете, определена по справедливите пазарни цени на активите на дружеството, намалени с неговите пасиви, към датата на извършване на сделката. Твърдят, че този извод противоречи на практиката на ВКС относно начина на изчисляване на стойността на дружествен дял при освобождаване на съдружник, съответно цитирана, според която пазарната цена на активите е релевантна само в случай на ликвидация на дружеството, като твърдят, че практиката е приложима и в настоящия казус, т.к. дейността на дружеството не е прекратена. В тази връзка излагат и оплаквания срещу начина, по който е определена задачата на оценителната експертиза, съответно кредитирането от съда на различните заключения /варианти/ на същата, както и срещу извършените от апелативния съд собствени преизчисления относно стойността на активите. Поддържат, че пасивите на дружеството към момента на продажбата на дяловете са били по-големи от активите му и не е налице сключване на сделка при неизгодна цена. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че решението е недопустимо и очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, както по изложените в касационната жалба съображения, така и поради това, че основателността на иска по чл.40 ЗЗД не обуславя несъществуване на вписаните въз основа на този договор обстоятелства. Формулирани са и въпроси, по които се твърди наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно: 1/ Допустимо ли е предявяване на иск с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на недопустимост на вписване в ТР на обстоятелства, които се основават на решения на ОСС в търговско дружество /или в случая на решение на едноличния собственик на капитала/, без ищецът да е поискал прогласяване на нищожността или отмяната на тези решения по реда на чл.74 или чл.71 ТЗ; 2/ Незаконосъобразността на самото вписано обстоятелство /в случая продажбата на дружествени дялове/ обуславя ли основателността на иск с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписано обстоятелство; 3/ При предявен иск за установяване на недопустимост или несъществуване на вписано обстоятелства, проверката на съда следва ли да се разпростира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство; 4/ Представлява ли „несъществуващо обстоятелство“ по смисъла на чл.29 ал.1 предл.3 ЗТРРЮЛНЦ обстоятелството на развален договор за прехвърляне на дружествени дялове; 5/ Представлява ли „несъществуващо обстоятелство“ по смисъла на чл.29 ал.1 предл.3 ЗТРРЮЛНЦ обстоятелството, че със съдебно решение се прогласява нищожност на договор за прехвърляне на дружествени дялове; 6/ Вписването на решение на едноличния собственик на капитала за промяна в състава на съдружниците и вписване на нов едноличен собственик на капитала на дружеството от страна на придобилия правата върху дяловете по договор за прехвърлянето им, признат за недействителен на основание чл.40 ЗЗД, представлява ли вписване на „несъществуващо обстоятелство“ по смисъла на чл.29 ал.1 предл.3 ЗТРРЮЛНЦ; 7/ По какъв метод следва да се изчислява стойността на дружествен дял към определен момент, в хипотеза на прехвърляне на дружествени дялове /в случаи извън ликвидацията на дружество, респ. преустановяване на съществуването му/; 8/ Може ли съдът да не възприеме заключение на съдебна експертиза, без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл.202 ГПК и трябва ли съдът, независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата; 9/ Длъжен ли е съдът, при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица, да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение. Твърди се, че въззивният съд е разрешил посочените въпроси в противоречие с практиката на ВКС: решение № 140/15.10.2015 г. по т.д.№ 2092/2014 г. на І т.о., т.3 от ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решение № 206/06.08.2018 г. по т.д.№ 1108/2017 г. на ІІ т.о., решение № 241/23.10.2013 г. по гр.д.№ 3194/2-13 г. на І г.о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814/2009 г. на ІV г.о., решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 7493/2013 г. на ІІ г.о, решение № 324/13.07.2011 г. по гр.д.№ 378/2009 г. на І г.о., решение № 248/16.11.2015 г. по гр.д.№ 378/2009 г. на І г.о. Ответницата по касация, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК изразява становище, че решението е допустимо и правилно, а поддържаните от касаторите основания за допускане на касационното му обжалване не са налице. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение съобрази следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да достигне до извод за основателност на иска по чл.40 ЗЗД, съставът на въззивния съд е изходил от това, че пълномощникът във всички случаи следва да действа в интерес на упълномощителя; преценката, дали договорът е сключен във вреда на представлявания, се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с неговия интерес и мотивите на представителя за сключване на договора; увреждането може да има различни форми – договорът да е сключен при неизгодни условия, имуществото на упълномощителя да е неоправдано обременено и пр.; като не е необходимо вредата да е настъпила, а само да е налице сигурност за нейното настъпване, при наличие на обективно увреждане, което не е незначително. Доколкото недействителността по чл.40 ЗЗД намира приложение само когато договорът е сключен в рамките на представителната власт, съдът е констатирал, че в конкретния случай ответникът П. е действал в съответствие с предоставените му с пълномощното от 07.04.2011 г. права, включващи промяна в собствеността на притежаваните от упълномощителя дружествени дялове, сключване на договор за прехвърляне на дружествени дялове при цена и условия, каквито уговори, включително право да договаря сам със себе си. При тези обстоятелства съдът е посочил, че за да се направи извод, дали атакуваната сделка за продажба на дружествените дялове на И. С. в АРСЕНАЛ ЕООД е в нейна вреда, следва да бъде извършена съпоставка на цената, за която е сключен договорът за продажба на дялове, и тяхната действителна пазарна цена, определена по справедливи пазарни цени на активите на дружеството, намалени с неговите пасиви, към датата на извършване на сделката. След коментар на заключенията по първоначалната и допълнителната ССЕ съдът е намерил, че при преценка относно пазарната цена на притежаваните от дружеството ДМА следва да кредитира първоначалното заключение на вещите лица, като обективно, компетентно дадено и обосновано, според което пазарната стойност на собствените земи и сгради към 11.11.2013 г. е в размер на 2 267 212 лв. /цената е определена при използване метода на пазарните аналози и метода на разходите, след събиране и анализ на данни и статистическа информация от НСИ и агенция „Мирела“ относно реализирани сделки/. От тази сума са приспаднати стойности, съответно – на имот, отчужден през 2010 г., на имот, който следва да бъде оценен като „груб строеж“ и пр., както и са прибавени стойности на МПС, касова наличност, вземания, като е заключено, че общата стойност на активите на дружеството е 1 849 128 лв., пасивите са 1 769 000 лв., а чистите активи възлизат на 80 128 лв., колкото е действителната пазарна стойност на дяловете. Предвид това, че последната многократно надвишава продажната цена от 500 лв., съдът е приел, че е налице нееквивалентност на престациите, обосноваваща извод, че същата е увреждаща за представлявания, с оглед интереса му – да получи цена, съответна на стойността на имуществото, с което се извършва разпоредителната сделка. Посочено е, че даването на широки правомощия на упълномощеното лице да договори и сключи сделката не го освобождава от задължението да действа в интерес на представлявания и с грижата на добрия стопанин, нито го упълномощава да договаря цена под стойността на прехвърляното имущество. Формиран е извод, че основателността на иска по чл.40 ЗЗД има за своя последица липсата на транслативен ефект на оспорената покупко-продажба на дялове, поради което е основателен и искът по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че въз основа на нея в регистъра са вписани несъществуващи обстоятелства. Съставът на Върховния касационен съд, ІІ-ро търговско отделение намира, че са налице основанията на закона за допускане на исканото касационно обжалване, по преформулирания, съобразно правомощията на касационната инстанция, въпрос № 7 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в следния смисъл: Относно начина, по който съдът следва да изчисли стойността на дружествен дял, когато този спор се повдига в производство по чл.40 ЗЗД за обявяване недействителност на договор за покупко-продажба на дялове, като сключен във вреда на представлявания. Въпросът е обусловил решаващата правна воля на съда и има значение за изхода по конкретното дело. Същевременно от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е и дали, както считат касаторите, в случая е приложима практиката по приложението на чл.125 ал.3 ТЗ, в частност - решението по т.д.№ 1108/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. По останалите доводи и въпроси съдът ще вземе отношение в решението си по чл.290 ГПК, доколкото се включват в предмета на спора пред касационната инстанция. За разглеждането на касационната жалба следва да бъде внесена предварително държавна такса в размер на 140 лв. С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение