Определение № 12 от 14.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3895/2019 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на В. Н. Ц. ,чрез адв.Н. И. от САК, за отмяна на решение №1504 от 01.032019г по ч. гр.д № 2601/2019г на Софийски градски съд ,влязло в сила като необжалваемо. В молбата за отмяна и изисканите към нея уточнения се сочи нормата на чл.303 ГПК, без да се изтъква конкретно основание по чл.303, ал.1 т.1-7 ГПК. Съображенията за отмяна на решението, постановено по реда на чл.435,ал.2 т.6 ГПК и за отхвърляне жалбата на В. Н. Ц., пълномощникът на молителката основава на чл.280 и сл.ГПК и основанията, очертаващи приложното поле на касационното обжалване .Изтъква се противоречива съдебна практика по прилагане на чл.433, ал.1 т.8 ГПК. В отговор ответникът ОТП Факторинг - България, оспорва допустимостта на подадената молба за отмяна, тъй като същата не отговаря на изискванията на 260, 261 ГПК Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение намира че молбата за отмяна е недопустима,тъй като не се основава на обстоятелства, позволяващи отмяна на влязло в сила съдебно решение.Въпреки ясните и съответни указания за отстраняване на констатираните нередовности, дадени с разпореждане №22168/09.07.2019г на администриращия съд и с оглед съдържанието на постъпилата уточняваща молба (искане) №100277 от 07.08.2019г на пълномощника, молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 306, ал.1ГПК,като не се основава на нито едно от обстоятелствата по чл. 303, ал.1, т.1-7 ГПК които могат да обусловят нейното допустимо разглеждане. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.