Определение № 60392 от 28.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1776/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Ю. Д. С. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 26/10.07.2020 г. по в.гр.д. № 74/20 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 63/14.01.20 г. по т.д.№ 38/19 г. на Сливенския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора срещу ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД [населено място] за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 57 000 лв. за имуществени вреди, настъпили вследствие кражба на застрахования автомобил марка БМВ, модел 750 с рег. [рег.номер на МПС] по застраховка „Каско +“, комбинирана застрахователна полица № 440118191006416. В жалбата са изложени касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, както и за постановяването му при нарушения на процесуалния закон. Претендира се отмяната му и уважаване на предявения против застрахователя иск, с присъждане на сторените разноски. Искането за допускане на касационно разглеждане се обосновава с твърдения за очевидна неправилност на въззивното решение /неправилно прилагане на материалния закон, както и правилата за доказателствената тежест относно установяване на недобросъвестно поведение от страна на застрахования и причинната връзка между него и настъпването на последиците/, произнесено по съществен материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС /решение 207/13.01.2017 г. по т.д.№ 3394/2015 г. на ІІ т.о./. Против касационната жалба е постъпил отговор от ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, за недопускане на исканото касационно обжалване. Претендират се разноски. За да се произнесе в рамките на настоящото производство, с оглед доводите на страните и материалите по делото, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Не са налице обаче основания за допускане на въззивното решение до касационна проверка, като съображенията за това са следните: Касаторът се позовава на хипотезите за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Решаващите мотиви на въззивния съд за атакувания краен резултат по спора касаят установеното по делото неизпълнение на задълженията по застрахователния договор от страна на застрахования ищец, което е значително, с оглед интересите на застрахователя по смисъла на чл.408 ал.1 т.3 КЗ. Неизпълнението е по т.8.8 от Общите условия по договора за застраховка, в хипотеза, според която застрахователят не покрива щети, в резултат на умишлени действия на застрахования. Според съда, умишленото действие на ищеца се изразява в установеното и неоспорено обстоятелство, че той е управлявал процесния автомобил 4 часа след като твърди, че е паркирал същия на паркинг и колата е открадната оттам от неизвестен извършител. Управлението на автомобила от застрахования в този времеви период сочи, че липсата на колата от съответния паркинг е осъзнато и умишлено действие, което е в причинно-следствена връзка с неоткриването на автомобила на мястото, посочено от ищеца. Изводът за управлението на автомобила по време, през което се твърди същият да е бил паркиран, е направен въз основа на автотехническата експертиза, която е изследвала предоставените от ищеца оригинални ключове, описани в щетата. Актуалните данни от ключа на колата показват, че той е бил използван в лекия автомобил и последният е бил в движение на 08.10.2018 г. в 22.08 ч., докато пред застрахователя се твърди, че е бил паркиран на същата дата около 18 ч. Заключението на вещото лице не е оспорено, ищецът не е направил никакви възражения и не е ангажирал други доказателства. При тези мотиви на въззивния съд, решението не се преценява като очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Липсват допуснати от страна на съда груби нарушения на правилата на опита и формалната логика, както и превратно приложение на закона – в неговия обратен смисъл, които да са видни от съдържанието на обжалвания акт. Доводите на касатора за неправилно приложение на закона, като основание за достъп до касация, представляват единствено основания по чл.281 т.3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в селективната фаза на касационното производство. Не са налице и предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който решението да бъде допуснато до касационна проверка. Съставът на касационния съд не може сам да извежда релевантния правен въпрос от оплакванията в касационната жалба, а може само да преформулира или уточни въпрос, който вече е поставен. В този смисъл са задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на формулиран въпрос, отговарящ на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, освобождава съда от задължението да преценява наличието на допълнителните селективни предпоставки на горната норма, тъй като съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото обжалване. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение