Определение № 265 от 23.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2910/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Б. Й. К. против решение № 209 от 14. 04. 2016 г. по в. гр. д. № 832/2015 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 1 възз. с-в, с което е потвърдено решение № 131 от 8. 06. 2015 г. по гр. д. № 59/2014 г. на РС – [населено място] в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. Й. К. против Г. Х. К., Г. Д. К. и Х. Х. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат източната и преустроената в лятна кухня южна тераси на двуетажната масивна жилищна сграда, както и масивна стопанска постройка, находящи се в УПИ II – 1052, в кв. 25 по плана на [населено място], и преустановят ползването на северозападната част на собствения на ищеца съседен УПИ Х. – 1053, в кв. 25 по плана на [населено място], и е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат изградената между два парцела масивна тухлена ограда. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Иска се спиране на производството по делото, на основание чл. 292 ГПК, до приключване на производството по т.д. № 4/2015 г., тъй като в предмета на последното е включен един от поставените от касатора въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, по които има формирана противоречива задължителна съдебна практика. Ответниците по касационната жалба Г. Х. К., Г. Д. К. и Х. Х. К. изразяват становище за неоснователност на същата и за липса на сочените от касатора основания за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Налице са предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело до приключване на производството по т.д. № 4/2015 г. ОСГК. В предмета на тълкувателното дело е включен въпросът дали ищецът по иск по чл. 109 ЗС във всички случаи следва да докаже, че неоснователното действие или бездействие на ответника му пречи да упражнява правото си на собственост. С обжалваното въззивно решение е прието, че предявеният иск по чл. 109 ЗС за премахване на двете тераси на жилищната сграда и на масивната стопанска постройка е неоснователен, тъй като отклонението от одобрения архитектурен проект при построяване на сградата и терасите, изразяващо се в неспазване на законоустановените минимални отстояния от страничната регулационна линия, е незначително /39 см., т.е. 13 % отклонение за източната тераса и 28 см., т.е. 9, 3 % отклонение за южната/, а масивната стопанска постройка е изпълнена в отклонение от одобрения архитектурен проект, но не подлежи на премахване, тъй като не нарушава предвижданията на подробния устройствен план и са спазени изискванията за ширина и плътност, като ищецът не е доказал изграждането на терасите и стопанската постройка в отклонение от одобрените архитектурни проекти да му пречи по някакъв начин да упражнява правото си на собственост върху съседния парцел. В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е поставил два въпроса, засягащи проблема необходимо ли е ищецът по иск по чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, включително и когато незаконният строеж или изграденият в отклонение от строителните книжа строеж е на недопустимо отстояние от регулационната линия. Така поставеният въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил решаващите изводи на състава на въззивния съд, по същия има формирана противоречива практика по чл. 290 ГПК, за уеднаквяване на която е образувано и тълкувателното дело, поради което и на осн. чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване на производството по т.д. № 4/2015 г. ОСГК. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение