Определение № 250 от 05.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4402/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Х. против решение № 20/23.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 208/2021 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че обективно съединените искове с правно основание чл.227 и чл.87, ал.3 ЗЗД са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че от показанията на всички разпитани по делото свидетели не се установява ищецът да е изпаднал в трайна нужда от издръжка, като по делото липсват и доказателства за влошено здравословно състояние. Прието е, че не се доказва да е налице първата изискуема от закона предпоставка за уважаване на иска за отмяна на дарението, а именно ищецът да се е нуждае от издръжка. По отношение на наличието на втората предпоставка, а именно ищецът да е поискал издръжка, съдът е приел, че по делото липсват доказателства в тази насока. Приет е за основателен доводът във въззивната жалба, че исковата молба, сама по себе си има значение на покана, но наличието само на тази предпоставка обаче не е достатъчно за уважаване на иска, доколкото не е доказана първата от кумулативните предпоставки, а именно, че ищецът е изпаднал в състояние на трайна нужда от издръжка. По изложените съображения, съдът е приел, че е неоснователен иска с правно основание чл.227 ЗЗД. Съдът е приел, че ответницата е ходила при свекър си всяка събота и неделя и се е грижила за него- къщна работа, градини, слагане на зимнина, миене, чистене, готвене, въз основа на свидетелските показания. От тях е установено, че ответницата се е грижила за ищеца до м. август или м. септември 2020 г., след което е спряла, тъй като ищецът започнал да се държи грубо с нея и да отказва да приема грижите й. Прието е, че страните са в договора са се съгласили, че за период от 15 години до сключването на договора- 30.10.2018 г., ответницата е престирала грижи, че тя е продължила да се грижи и след това, а именно до м. август или м. септември 2020 г., като съдът е приел, че неизпълнението е незначително. Посочено е, че ищецът е възрастен човек- на 87 години, но по делото няма данни същият да е във влошено здравословно състояние или да има някакви специфични нужди. Посоченото е довело съда до извод за незначителност на неизпълнението, поради което искът е неоснователен. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е приел от фактическа страна, че по отношение на иска с правно основание чл.227 ЗЗД не е налице една от предпоставките за основателност на иска – поискването на такава от страна на дарителя. На това основание е прието, че не е осъществен фактическия състав на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД, като поставените правни въпроси, касаещи несъбирането на доказателства за сумата, необходима за издръжка на дарителя, съдебна експертиза в тази насока /непоискана като доказателство от страна на ищеца/ и др. в тази насока са неотносими към решаващите изводи на съда относно основателността на предявения иск. Видно от доклада по делото, както и от мотивите на въззивния съд, прието е, че в тежест на ответника е да докаже твърдението си, че е полагал грижи и е давал издръжка на ищеца по делото, поради което поставения правен въпрос във връзка с тежестта от доказването на този факти, както и соченото противоречие с посочено от касатора решение на ВКС не е налице. Във връзка с констатираната от страна на въззивния съд забава от страна на длъжника по алеаторния договор и възможността да се преценява незначителността на неизпълнението, съдът е съобразил практиката на ВКС, отнесена към конкретния случай и към фактите по спора, определящи незначителността на неизпълнението. В тази връзка съдът е съобразил практиката на ВКС, в т.ч. и цитираната от касатора. Прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД изисква оценка на съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението. Такова е принципното разрешение, дадено в ППВС № 3/73 г. Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. При прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. Хипотетично всяко едно от посочените по-горе обстоятелства за конкретната житейска ситуация на кредитора може да доведе до извод за това, че неизпълнението не е незначително. Нуждата от получаване на грижи и издръжка следва да се съобразява не само с конкретното състояние на кредитора по договора, а и с уговореното между страните в него. В случая, съдът е съобразил тази съдебна практика, като е приел, че изпълнението е осъществено за период от 15 г. преди сключването на договора /посочено и в самия договор/, както и до м.август или септември 2020 г. /искът е предявен през м.юли 2020 г./, като въз основа на тези факти, чиято проверка е недопустимо да се извърши в производството по чл.288 ГПК, е приел неизпълнението за незначително. Въпросите, касаещи изследване здравословното състояние на ищеца, необходимостта от медикаменти и стойността за тяхното закупуване, както и обстоятелството, че по делото не е допусната експертиза в тази насока, са неотносими към производството, тъй като по делото липсват данни да е поискана такава експертиза от страна на ищеца и да е отказано нейното допускане. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС