Определение № 232 от 10.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1474/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Фърст фасилити България“ ЕООД срещу решение №428 от 18.02.2020 г. по гр.д.№1354/2019 г. на САС. С обжалваното решение е обезсилено решение №6/22.01.2018 г. по гр.д.№19110/2014 г. на СГС, в частта му, с която е осъдена Етажна собственост „Ембаси суитс“ да заплати на „Фърст фасилити България“ ЕООД на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 33 351.22 лв., представляваща заплатени от ищеца задължения за периода м.януари 2009 г. – м.септември 2009 г. за потребена електрическа енергия в общите части на сградата, с която сума етажната собственост неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 27.11.2014 г. до окончателното плащане на задължението, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата от общо 20 320.75 лв., формирана от: 14 276.53 лв., законна лихва за периода от 20.01.2010 г. до 28.03.2014 г. начислена върху главницата 33 351.22 лв. за дължима електроенергия; 689.57 лв., разноски по гр.д.№3241/2010 г. на СГС; 744.78 лв., юрисконсултско възнаграждение на ищеца по гр.д.№3241/2010 г. на СГС; 658 лв.,юрисконсултско възнаграждение на взискателя по изп.д.№20148460400309; 3843.87 лв. с ДДС, такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ по изп.д.№20148460400309; 108 лв., обикновени такси по изп.д.№20148460400309 и която обща сума от 20 320.75 лв. представлява причинени на ищеца имуществени вреди от противоправно бездействие на етажната собственост да заплати сума от 33 351.22 лв. и за която сума ищецът е осъден по гр.д.№3241/2010 г. на СГС и е проведено принудително изпълнение по изп.д.№20148460400309 на ЧСИ с рег. № 846, ведно със законната лихва от 27.11.2014 г. до окончателното плащане на задължението и делото е върнато на СГС за последващи процесуални действия съобразно мотивите. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: 1. Включва ли процесуалната правоспособност на Етажната собственост искове за неоснователно обогатяване и вреди, нанесени от етажните собственици на трети лица. 2. Чл.23, ал.4 от ЗУЕС позволява ли предявяването на исковете срещу етажната собственост или нейния председател по искове, които касаят собствениците, без да се налага призоваването на всеки един от тях и конституирането им като страни. Ответниците по касация заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в конкретния случай е безспорно, че не е налице учредено сдружение на собствениците, поради което и следва да намерят приложение разпоредбите на закона, уреждащи правилата, по които следва да съществува етажна собственост, създадена по естеството на сградата и наличието на отделни самостоятелни обекти в нея, принадлежащи на отделни собственици, като при липса на регистрирана ЕС, следва, че пасивно процесуално легитимирани са собствениците на сградата, с които и именно ищецът е имал индивидуални договори за заплащане на дължими суми. Посочил е, че съдебната практика приема, че по определени искови производства е допустимо да не се посочват като страни с имена и адресите на членовете на етажната собственост и е достатъчно, че управителят /управителния съвет/ представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, свързани с обикновено управление на ЕС, като съгласно чл.23, ал.4 от ЗУЕС управителят представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете срещу тях във връзка с общите части, както и по искове, предявени срещу собственик, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Изложил е съображения, че конкретно се приема, че по искове за изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части, управителят е законен представител на собствениците в етажната собственост и не е необходимо личното им участие в делото, освен по тяхно желание, а целта е улесняване процедурата по движение на делата. Изразил е становище, че по настоящето дело спецификата е, че ответник е етажната собственост и то по осъдителни искове по чл.45 и чл.59 от ЗЗД, като няма надлежно упълномощен управител, който да ги представлява пред съда, за да се приеме, че е налице представителна власт за собствениците, притежаващи обекти от етажната собственост, които са конституирани в производството, респективно надлежен ответник би следвало да бъдат собствениците, притежаващи обекти в етажната собственост, с конкретизиране процентното им притежание на идеални части /което се обуславя и от индивидуално сключените договорни отношения между всеки от тях и дружеството ищец, както и от това, че не всички собственици на сградата са сключили такива индивидуални договори с дружеството-ищец, при отчитане, че не се касае за договорна, а за извъндоговорна отговорност/. Посочил е, че се поставя и въпросът, ако се приеме, че е достатъчно участието на управител по делото, без посочване на имена и адреси на етажните собственици, как би се изпълнило едно осъдително решение срещу етажните собственици, дали на фаза изпълнение ще се установява конкретно кой каква част от общата сума дължи по предявените искови претенции и какъв е персоналният състав на етажната собственост, към кой момент ще се определи същия при изпълнението, без самите етажни собственици да са посочени като страна в производството. В този смисъл е достигнал до извод, че при липса на пасивна процесуална легитимация, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в частта му за уважените искови претенции срещу Етажната собственост „Ембаси суитс“, като делото се върне за насочване на исковите претенции, конкретизиране и конституиране на надлежен ответник, а именно собствениците на имоти в сградата към момента, за който се претендира, че същите са се неоснователно обогатили с плащането на суми от ищеца. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси са обусловили правната воля на въззивния съд, но в случая не е налице поддържаното от касатора селективно основание. По приложението на разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗУЕС е формирана богата практика на ВКС, наличието на които изключва поддържаното от касатора становище, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В множество съдебни актове, различни състави на ВКС са възприели становище /споделяно изцяло от настоящия състав/, че по искове, предявени срещу собствениците в етажната собственост във връзка с общите части и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС, те, по силата на чл.23, ал.4 от посочения закон, се представляват от управителя, избран по реда на чл.19, ал.4 или от лица по чл.19, ал.8, с които е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представляват етажните съсобственици в съда. Дадената с нормата на чл.23, ал.4 законна представителна власт на управителя на ЕС е ограничена до исковете, имащи за предмет неизпълнение на решения на Общото събрание или неизпълнение на задължения по ЗУЕС, т.е. посочената разпоредба е приложима само в случаите на процесуална легитимация на собствениците в етажната собственост пред съда по спорове, възникнали във връзка с общите части, съгласно уредбата им по ЗУЕС, но не и по спорове, излизащи извън предмета и обхвата на правата и отношенията, уредени с този закон. Във всички случаи надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги действат от тяхно име и за тяхна сметка. Ако управителят не може да осъществява процесуално представителство, защото се касае за спор, извън категорията на посочените в закона, тогава съдът дава срок да се посочат трите имена, адресите и ЕГН на етажните собственици. Искът следва да бъде насочен срещу всички етажни собственици, когато етажната собственост е ответник по спор относно собствеността на помещение, за което е въведено възражение, че е обща част, тъй като предметът на спора /съпритежание на обща част/ е тъждествен за тях, което налага и еднаквото му разрешаване, както и когато не е налице задължително другарство, но за уважаването или отхвърлянето на иска е от значение качеството собственик на самостоятелен обект в сграда, респ. носител на право на собственост върху обща част, което се установява не по отношение на ЕС, която в случая е неперсонифицирано образувание без призната правосубектност, а спрямо всяко едно ФЛ или ЮЛ, за което се твърди, че е собственик в сградата, поради което петитум за присъждане на обезщетение в полза на или срещу ЕС в тези случаи е недопустим /неделимият характер на общите части в сградата, който следва от естеството или предназначението им, не променя обстоятелството, че носител на право на собственост върху самостоятелните обекти в сградата, така и върху общите части, не е ЕС, а отделните физически или юридически лица придобили самостоятелен обект/. В случая въззивното решение е съобразено изцяло с дадените разрешения, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато.