Определение № 2606 от 19.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4943/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, [населено място], чрез процесуалния му представител юрисконсулт А. Ф., против въззивно решение № 5067 от 05.08.2025 г. по в.гр.д. № 8407/2024 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 2222 от 08.02.2024 г. по гр.д. № 23568/2022 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Й. С. Б. иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а, ал. 1 и чл. 124 ЗЕ и касаторът е осъден да възстанови електроснабдяването в имот, собственост на ищеца, находящ се в [населено място], [община], [улица], вх. А.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Й. С. Б., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Д. Н., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а подадената касационната жалба по същество е неоснователна. Претендира се присъждане на направените разноски, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ изплащането на уговореното възнаграждение в брой.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че съдът е сезиран с иск за възстановяване на електрозахранването в имота на ищеца, находящ се в [населено място], [община]. Установено е, че през 2007 г. ищецът е сключил договор за продажба на електрическа енергия с клиентски № 300224725933 с електроснабдителното дружество, като според приетата по делото комплексна експертиза за потреблението на електрическа енергия в имота редовно са издавани фактури, които ищецът заплащал. Не се спори между страните относно преустановяването на електрозахранването, като експертното заключение потвърждава, че снабдяването с електроенергия в имота е прекъснато на 15.12.2021 г. и възстановено на 03.06.2022 г. и впоследствие отново прекъснато на 27.09.2022 г., като до проверката на вещото лице, извършена на 18.12.2023 г., не е възстановено. Съдът е констатирал, че с доклада в първата инстанция в тежест на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД изрично е указано да установи в процеса наличието на валидно правно основание за преустановяване захранването на обекта на ищеца с електрическа енергия. В тази връзка е посочил, че ответникът в отговора на исковата молба е въвел твърдение, че при проверка на 26.10.2021 г. е установена промяна в схемата на свързване на СТИ, поради което е извършена корекция на отчетеното количество електрическа енергия в имота по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, въз основа на което е издадената фактура № [ЕГН]/28.10.2021 г., незаплатена от абоната. Съдът се е позовал на практика на ВКС, според която правилото на чл. 124 ЗЕ, съгласно което енергийното предприятие възстановява снабдяването след отстраняване на причините, довели до преустановяването му, е относимо не само когато потребителят заплати дължимите суми или вземането за незаплатена топлинна енергия е отречено със съдебно решение, но и когато след прекъсване на захранването, потребителят е оспорил едностранно определените от доставчика суми за разходвана електроенергия по съдебен ред в производството за установяване дължимостта и размера на вземането. Позовал се е на общите условия за продажба на топлинна енергия на дружеството ответник, в които е предвидено потребителят да бъде уведомен за срока за плащане на дължимите суми, както и че захранването ще бъде прекъснато при неплащането им, а също и уведомяване, че потребителят има право да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за прекъсване, което възражението спира прекъсването на снабдяването с електрическа енергия до приключване на проверката, за която потребителят също следва да бъде уведомен. В конкретния случай е установено от представените жалби, че ищецът е оспорил задължението си по процесната фактура. Налице е и висящо съдебно производство по образуваното гр.д. № 64314/2023 г. по описа на СРС, с предмет предявени от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу ищеца искове по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 50, ал. 2 и чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено на задължението по процесната фактура, доколкото в рамките на предшестващото заповедно производство, инициирано от дружеството, ищецът е подал възражение по чл. 415 ГПК, с което е упражнил правото си на активна защита срещу претенциите на дружеството. В заключение съдът е приел, че доколкото вземането, което ответното дружество сочи като основание за прекъсване на електрозахранването, е спорно, то ответникът е длъжен незабавно за възстанови прекъснатото в имота на ищеца електрозахранване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Предоставя ли разпоредбата на чл. 123, ал. 7 ЗЕ право на оператора на електроразпределителната мрежа да преустанови преноса на електрическа енергия към крайните клиенти при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на дължимите към тях суми, както е в процесния случай?“.

2. „Неясното очертаване на предмета на делото в доклада може ли да служи за решаващ мотив за решението по същество в полза на една от страните или представлява нарушение на съдопроизводствените правила?“.

3. „Следва ли всички възражения и твърдения на страните да бъдат отразени в доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, и следва ли при разпределението на доказателствената тежест по т. 5 от същия текст да бъдат отразени всички спорни обстоятелства по делото?“.

4. „Длъжен ли е съдът в случай на констатирани неясноти сам да назначи експертизи, както и сам да разпита свидетелите, включително като отмени хода по същество и поиска повторен разпит относно това отговаряно ли е на абоната по подадени от него жалби и свързаната с тях фактическа обстановка?“.

Поддържа се още наличието на очевидна неправилност – самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Първият въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивия съд, доколкото между страните не е било спорно дали оператора на електроразпределителната мрежа има принципното право да преустанови преноса на електрическа енергия към крайните клиенти при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на дължимите към тях суми. В мотивите на обжалваното решение изрично е посочено, че такова право за ответното дружество съществува, но въз основа на представените доказателства е прието, че същото не е надлежно упражнено предвид оспорването от страната на ищеца на незаплатеното задължение. Във връзка с последното обстоятелство съдът е основал извода си за наличието на спор по повод неизплатеното от ищеца задължение не само въз основа на обстоятелствата по повод подадените от ищеца до ответното дружество жалби, в каквато насока са и аргументите към останалите поставени въпроси, а преимуществено предвид наличието на съдебно производство, инициирано от дружеството по реда на чл. 410 ГПК и впоследствие по чл. 422 ГПК поради направеното от ищеца възражение за дължимостта на начислената по процесната фактура сума, чието заплащане претендира дружеството.

Предвид посоченото посочената във връзка с първия въпрос аргументация, свързана и със останалите въпроси, касаеща твърдения за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение при изготвянето на доклада и даване на указания на страните за подлежащите на доказване от тях факти относно подадените от абоната жалби, няма значението на единствен решаващ мотив от значение за изхода на делото. Същите възражения са поддържани и пред въззивната инстанция, която е изложила изрични мотиви във връзка с разпределената на страните доказателствена тежест и съдържанието на изготвения от първоинстанционния съд доклад, като не е приела наличието на допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка твърденията на касатора изразяват становището му по този извод на съда относно правилността на обжалваното решение и са относими към основанието по чл. 281, т. 3 ГПК, което обаче е различно от основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК. В допълнение, по отношение на четвъртия въпрос следва да се посочи, че определенията, постановени по реда на чл. 288 ГПК не се вземат предвид при преценката за наличие на противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото самият касатор е цитирал конкретна съдебна практика по поставените въпроси, за която не се твърди, че трябва да бъде осъвременена. Същевременно твърди, че по основния спорен въпрос за правото на оператора да преустановява електрозахранването е налице съдебна практика на ВКС, на която се е позовал и въззивния съд.

Няма основание да се приеме и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Въззивният съд е доразвил правните изводи на първоинстанционния по отношение на наведените от страните възражения за правилността на решението, следвайки правилата на формалната логика и съобразно установената фактическа обстановка.

Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба са дължими направените от него разноски в размер на 332,34 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд