Определение № 231 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3514/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация – П.“ АД, представлявано от юрисконсулт С. С., срещу въззивно решение № 89/18.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 40/2021 г. на Окръжен съд – Перник, с което след отмяна на решение № 260502/26.11.2020 г. по гр. д. № 3036/2020 г. на Районен съд – Перник, са уважени предявените от ищеца В. И. Е. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл.225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „началник-смяна, Топлоцентрала“ цех „Въглеподаване“ при „Топлофикация – П.“ АД; и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 30.04.2020 г. – 30.10.2020 г. в размер на сумата 7 104 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпроса - към кой момент трябва да се преценява наличието на предвидените в чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ материалноправни предпоставки за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя. Поддържа се, че е налице противоречие на обжалваното решение с приетото по този въпрос в решение № 320/05.02.2018 г. по гр. д. № 1630/2017 г., IV г.о. на ВКС. Изтъква се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата – В. Е., чрез адв. Б. Б., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С въззивното решение е прието, че страните са били в трудово правоотношение по безсрочен трудов договор № 11378/18.06.2001 г., като ищецът е заемал длъжността „началник-смяна, Топлоцентрала“ цех „Въглеподаване“ при ответника. Отправено е предизвестие изх. № 1075/ 30.03.2020 г. от работодателя до В. Е. за освобождаването му от длъжност, с вписано основание за прекратяване - чл. 328, ал. 1, б. 10б, вр. с чл. 326, ал. 2 КТ. Посочен е срок на предизвестието - 30 дни, считано от деня следващ получаването му. Предизвестието е връчено на работника на 30.03.2020 г., при което определеният срок е изтекъл и трудовият договор е прекратен на 29.04.2020 г. В последваща заповед № 18/28.04.2020 г., връчена на работника на 30.04.2020 г., е посочено друго правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение – по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Освен правното основание, заповедта не съдържа описани фактически обстоятелства. Въззивният съд е посочил, че заповедта има само констативен характер, издадена е след настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ и това основание не е променено. От приложеното по делото удостоверение изх. № Ц 1023-13-61#1/11.11.2020 г., издадено от ТП на НОИ – П., е видно, че ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 23.01.2015 г., а трудовото правоотношение между страните е възникнало преди това - на 18.06.2001 г. При тези данни въззивният съд е приел, че нормата на чл. 328, ал. 1, т.10б КТ дава възможност на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, когато трудовият договор е сключен след придобиването и упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Условието е трудовото правоотношение да е възникнало след датата, на която работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая тази хипотеза не е била налице - правото на пенсия за стаж и възраст безспорно е придобито от ищеца през периода на съществуване на трудовото правоотношение, а не преди възникването му. С оспорената заповед посоченото в предизвестието основание по чл.328, ал.1, т.10б КТ не може да се счете за променено, тъй като заповедта не съдържа фактически обстоятелства, а и препраща към предизвестието. В последното освен цифровото посочване на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10б КТ, също липсват посочени факти и обстоятелства, от които да е възможно работникът да узнае друга причина за прекратяване на трудовия му договор, респ. и съдът сам да определени вярната правна квалификация на уволнителното основание. В заключение е направен извод, че извършеното уволнение е незаконосъобразно и са основателни претенциите на ищеца за отмяна на уволнението, възстановяването му на работа и за присъждане на обезщетение за времето на оставане без работа. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Поставеният в изложението въпрос - към кой момент трябва да се преценява наличието на предвидените в чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ материалноправни предпоставки за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя - е изцяло ирелевантен и не обуславя селектирането на жалбата. Въпросът не кореспондира с приетите за установени факти и обстоятелства по делото – въззивният съд не се е произнасял за наличието или отсъствието на предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, а е приел, че трудовото правоотношение е прекратено с изтичане срока на писменото предизвестие на избраното от работодателя и посочено в този документ основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. Това основание обаче е неприложимо в случая, тъй като ищецът е придобил право на пенсия за стаж и възраст по време на трудовото си правоотношение с ответника, а не преди сключването на трудовия му договор. Посочването на друго прекратително основание (чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ) в последващо издадената заповед е без значение, тъй като съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, в случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие на прекратяването настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. В тези случаи релевантните основания за уволнението са тези, които са посочени в предизвестието и спрямо тях се преценя законосъобразността на прекратяването на трудовия договор. При положение, че страната е получила предизвестието и е запозната с него, за нея е налице яснота по отношение на прекратителното основание и съответно съдът, при осъществяваната проверка за законност, следва да прецени дали е налице състава на основанията, посочени в предизвестието за уволнение. Ако работодателят е издал някакви актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без правно значение - трудовото правоотношение вече е било прекратено (вж. - решение № 27/01.03.2017 г. по гр. д. № 3012/2016 г., IV г. о., решение № 62/01.04.2014 г. по гр. д. № 4370/2013 г., III г. о., решение № 94/28.04.2014 г. по гр. дело № 2623/2013 г. IV г.о., решение № 664/ 15.11.2010 г. по гр. д. № 192/2009 г., IV г. о. на ВКС и др.). Поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон – не се констатира. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от жалбоподателя аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него, а по формулирания в изложението правен въпрос обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, щом въпросът не го обуславя. Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 750 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение