Определение № 737 от 13.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 37/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Ф. Я. Я. и А. П. Л., чрез процесуален представител, против Решение 53 от 10.06.2025 г. по в. т. д. 84/2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на Решение № 124 от 14.11.2024г. по т.д. № 44/2024г. на Окръжен съд – Плевен, са отхвърлени предявените от касататорите срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове по чл.432 КЗ за раликата над 100 000 лв. до 200 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено на 11.09.2023 г. от водач на л. а. марка „Сузуки“, модел „Град Витара“, с рег. [рег.номер на МПС], при което е загинал техният син Ю. А. Л., ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване изцяло на исковите претенции до предявените им размери от по 200 000 лв. за всеки от ищците, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по отношение на които се сочи, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол:

1. ,,При формиране на изводите относно размера на обезщетението следва ли съдът да съобрази възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки ?“;

2. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси ?“;

3. „Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията ?“;

4. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на обезщетението да съобразява като ориентир размера на присъжданите обезщетения по други сходни случаи за близък период от време ?“;

5. „Как се прилагат критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД - възможно ли е съдът да не съобрази дадени обстоятелства, които макар и обичайно значими за наличието на вреди в сходни случаи, не са налице в конкретния такъв, и обратно - да съобрази обстоятелства, които макар и да не са сред неизчерпателно посочените в постановлението, в конкретния случай да се намират във връзка с подлежащите на обезщетяване вреди ?“;

6. „За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск? Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато приносът на пострадалия за настъпването на ПТП не е ясно установен и конкретно посочен? Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато не е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат ?“;

7. „При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП ?“.

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с посочване практика на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 – ППВС № 4/1968 г. и решения по: гр.д. № 574/2010г. на III г. о. и по т.д. № 60/2012г. на II т.о.; по въпрос № 2 – решения по: по т.д. № 795/2008г. на II т.о. и т.д. № 299/2011г. на II т.о.; по въпрос № 3 – решение по гр.д. № 1106/2010г. на IV г.о.; по въпрос № 4 - решения по: гр. д.№ 4874/2016г. на IV г.о., т. д. 1529/2015г. на II т.о., гр.д. № 60360/2016 г. на I г.о., т.д. № 2908/2015г. на II т.о. и гр.д. № 60137/2016г. на IV г.о.; по въпрос № 5 - ППВС № 4/1968 г., решения по: т. д. № 566/2010 г. на II т. о., т.д. № 157/2011г. на I т.о.; по въпрос № 6 – решения по: т. д. 1542/2021 г. на I т.о., т.д. № 35/2009 г. на II т.о., т. д. № 596/2012г. на II т.о., т.д. № 1140/2011г. на II т.о., т.д. № 1643/2012г. на II т.о., т.д. № 1858/2013г. на I т. о. и т.д. № 540/2012 г. на I т.о.; по въпрос № 7 – решения по: т.д. № 146/2019 г. на II т.о., т.д. № 745/2008г. на II т.о., т. д. № 172/2011 г. на II т. о., т.д. № 936/201 г. на I т.о., т.д. № 551/2009 г. на II т.о., т.д. № 648/2008 г. на II т.о., т.д. № 1999/2021г. на I т.о, т.д. № 35/2009 г. на II т.о., т.д. № 596/2012г. на II т.о., т.д. № 1858/2012г. I т.о., т.д. №44/201 г. на II т.о., т. д. № 316/2011г. на II т.о., т.д. № 172/2011г. на II т.о., т.д. № 1117/2009г. на II т.о., т.д. № 3871/2013г. на I т.о. и т. д. № 745/2008г. на II т.о.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежни страни, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е уважил изцяло претенциите на ищците, като им е присъдил по 200 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, причинено на 11.09.2023г., вследствие на което е загинал техният син Ю. А. Л.. За да достигне до този резултат Окръжен съд – Плевен е приел, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение е в размер на 300 000 лв. за всеки от родителите. За основателно е прието възражението за съпричиняване в размер на 30 %, възлизащо на 90 000 лв., като иковете са уважени в претендирания размер от 200 000 лв.

Сезиран с жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по спорните във въззивното производство въпроси досежно размера на обезщетенията, който според застрахователя е завишен, и относно приетия принос на пострадалия, за който се поддържа, че е по-голям, Апелативен съд – Велико Търново е приел за установен следния механизъм на ПТП: Същото е настъпило в тъмната част на денонощието около 20.30 ч. на 11.09.2023 г. на път Плевен - Ловеч, в прав участък при насрещно движещите се към [населено място] лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ със скорост 127,3 км/ч и към [населено място] – управляваният от сина на ищците мотоциклет марка „Сузуки“ със скорост - 147,2 км/ч, при разрешена 80 км. ч. за мотоциклета и 90 км/ч за лекия автомобил; Когато разстоянието между двете насрещно движещи се МПС било 212, 52 м едно от друго, водачът на лекия автомобил „Сузуки Гранд Витара“ започнал изпреварване на попътно движещо се пред него МПС, навлизайки в насрещната пътна лента; Към този момент лекият автомобил бил на разстояние 100,8 м от мястото на удара, а мотоциклетът на 111,72 м, при скорост на движение на мотоциклета от 142,2 км/ч; Към момента, в който разстоянието между двете МПС било 124,22 + 126,27 м, предната лява ъглова част на лекия автомобил пресякла осевата линия, като към този момент, лекият автомобил бил на разстояние 58,65 м от мястото на удара, а мотоциклетът е на 65,57+ 67,62 м от мястото на контакт; По този начин движейки се транслационно един към друг в продължение на 1,66 секунди двете МПС достигнали до първоначалния момент на удара между тях, като челни части от купето на автомобила (декоративни решетки, предни греди, капак двигател, рамка радиатор, предни калници и подкалници, предна лява колона и греди) се деформирали отпред назад за надлъжната ос на МПС; Силата на удара нараснала и разкъсала конструкцията на мотоциклета; Във втората фаза на удара мотоциклетистът бил отхвърлен по посока на движение на лекия автомобил върху настилката до момента на установяване в покой, когато приключило ПТП; Опасната зона за лекия автомобил, при установената реална скорост от 127,3км/ч била 126,4 м, а при максимално разрешената от 90 км/ч - 77 м; Опасната зона за мотоциклета при движение с установената скорост от 142,95км/ч била 177,95 м, а при разрешената от 80 км/ч – 69,43 м; Доколкото ПТП се реализирало в тъмната част на денонощието, експертизата е отчела и, че при включени фарове осветеността напред за МПС е до 65 м при движение на къси светлини и до 110 м. при движение на дълги светлини; Максималната скорост, при която лекият автомобил е имал техническа възможност да спре в зоната на видимост, е определена на 84,34км/ч на къси светлини и на 117.01км/ч на дълги светлини, а за мотоциклета съответно 80 км/ч на къси светлини и 110,17км/ч на дълги светлини.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства решаващият съд е установил, че ищците и починалият при ПТП техен син, от рождението до смъртта му са живеели в едно домакинство, не са се разделяли, били са сплотено семейство и между тях е имало взаимна обич и разбирателство; След ПТП ищците се затворили в себе си, не празнували личните и семейни празници, постоянно плачели, не общували както преди, носели само черни дрехи и повтаряли, че за тях животът е приключил. Вещото лице, изготвило заключението по СПхЕ, определило тези техни състояния като остра стресова реакция при неочакваната вест за смъртта на сина им при процесното ПТП и посттравматично стресово разстройство (ПТСР), чиито симптоми включват емоционална лабилност, депресивно настроение, ограничени интереси и инициативност, мисловни руминации (повтаряне без търсене на изход) на преживяното, с нарушаване на стереотипите и активността. Акцентирано е на възрастта на починалия - млад мъж на 21 г. към дата на инцидента, без здравословни проблеми, във възраст, в която животът е пред него за лична и професионална реализация, както и че смъртта му е внезапна и неочаквана. Посочено е, че неимуществените вреди са причинени от ПТП, настъпило на 11.09.2023 г., а съгласно официалните данни на НСИ, през 2023 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 10 846 лв., Съобразен е и високият нормативно определен лимит на обезщетенията за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” - в размер до 10, 420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица. С оглед на това, преценявайки възрастта на загиналия при ПТП, както и на ищците, съответно - Ф. Я. на 45 г., а баща му - А. Л. на 51г., характера на понесените от тях страдания, отношенията им с починалия, емоционалната им близост, както и икономическата конюнктура в страната, Апелативен съд – Велико Търново е счел, че претендираната от ищците сума от по 200 000 лв. за всеки от тях, представлява справедлива обезвреда на претърпените и доказани от тях неимуществени вреди.

За основателна въззивният съд е намерил жалбата на застрахователя и в частта на приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като е определил същия на 50 %. В тази връзка е посочено, че ответникът - ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД при условията на пълно и главно доказване е установил съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради допуснато от него съществено нарушение на задължението му по чл.21, ал.1 ЗДвП, тъй като при максимално разрешена скорост на движение извън населени места за управляваното от него МПС от категория А от 80 км/ч, е управлявал същото със скорост от 142,2 км.ч. За доказана е счетена и причинната връзка между поведението на последния и настъпилата смърт, което съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД е предпоставка за намаляване на дължимото за настъпилите вреди обезщетение. Преценявайки механизма на ПТП, установен от събраните по делото доказателства, съдът е приел, че причината за същото са несъобразените скорости, с които двамата водачи са управлявали МПС и благодарение на които високи скорости сами са се поставили в невъзможност да възприемат адекватно пътната обстановка и да предотвратят удара между тях, довел до фаталния и за двамата край.

С оглед на това, съдът е намерил, че приносът на пострадалия в причиняване на вредоносния резултат е 50 %, с колкото е редуцирал приетите за справедлива обезвреда обезщетения.

Настоящият състав на ВКС намира следното по приложното поле на касационното обжалване:

Първите пет въпроса от изложението са относими към преценка на критериите за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. Същите са обсъждани от въззивния съд, обусловили са решаващия му извод за основателност на исковите претенции в определения размер, поради което е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС взе предвид, че по отношение критериите, които следва да се съобразяват от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1961г., ППВС № 4/68г., ППВС № 5/1969г. и ППВС № 2 от 1984г. В тях е прието, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Посочено е, че, за да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил смърт, е

необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай Апелативен съд – Велико Търново в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на близките на починалото лице. Решаващият състав е изследвал релевантните за спора доказателства относно създадените приживе взаимоотношения между пострадалия и семейството му, тежките последици за родителите в психологически план от търпяната загуба. При обосноваване размера на обезщетенията решаващият съд е съобразил и възрастта на пострадалия и ищците, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Определеният от въззивния съд размер на обезщетенията всъщност напълно се припокрива с претендирания такъв от по 200 000 лв., който всеки от ищците в исковата молба е посочил за справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение на търпените болки и страдания от загубата на сина им. Следователно, въпросите не могат да предпоставят искания достъп до касационно обжалване.

Шестият въпрос не удовлетворява общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване съгласно задължителните указания в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – да е включен в предмета на конкретния правен спор, да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Спорен във въззивното производство е бил приетият от първинстанционния съд процент на съпричиняването от страна на загиналия, а не дали е налице принос от негова страна, в който смисъл е съдържащата се във въпроса теза за необходимостта от пълно и главно доказване на противоправно поведение. В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанционното решение, с което е приет принос от 30 %, не е обжалвано от ищците, поради което въпросът не съответства на предмета на произнасяне от въззивния съд и не е от обуславящо за изхода от спора значение.

Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото по последния седми преформулиран от съда въпрос: За съразмерността при съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му.

Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в решенията на ВКС, на които се позовава жалбоподателят.

По изложените съображения се допуска касационно обжалване по поставения по-горе въпрос на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК с определение № 76 от 15.02.2024г., постановено от първоинстанционния съд.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК