Определение № 293 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2705/2015 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на З. П. М., К. А. М., Р. К. М. и П. К. М., чрез процесуаления им представител адв.Т., за спиране на изпълнението на въззивно осъдително решение от 09.03.2014г. по в.гр.д.№3513/2014г. на Окръжен съд – Пловдив. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: Молбата е частично основателна. Молителите на З. П. М., К. А. М., Р. К. М. и П. К. М. са обжалвали с касационна жалба в срока по чл.283 ГПК решението от 09.03.2014г. по в.гр.д.№3513/2014г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решението от 30.10.2014г. по гр.д.№740/2014г. на Асеновградски районен съд, в обжалваната от тях част, с която са осъдени да предадат на Г. Д. А. и Н. И. Б.-С. ключ от общата входна врата на жилищна сграда в [населено място], както и да им заплатят сумата от 448,29лв. – обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от противоправно лишаване от възможността да ползват самостоятелен обект в сграда в [населено място] за периода 02.09.2011г. – 16.04.2014г., ведно със законната лихва от 02.09.2011г. до окончателното изплащане на сумата. Молбата на за спиране на изпълнението на осъдителното въззивно решение в частта по иска за обезщетение е неоснователна, поради това, че в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е 5000лв., т.е. под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК размер. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000лв Молбата на за спиране на изпълнението на осъдителното въззивно решение е подкрепена с доказателства – преводно нареждане/вносна бележка от 11.05.2015г. - за внесено обезпечение в размер на сумата 448,29лв. по специалната сметка на Върховния касационен съд, който размер настоящият съдебен състав намира, че е достатъчна да покрие размера на обезпечението за спиране на изпълнението на въззивното решение по отношение на останалата обжалвана осъдителна част – по иска с правно основание чл.109 ЗС. При тези данни и съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК молбата за спиране на изпълнението е основателна и трябва да се уважи в тази част, а в частта по отношение на иска за обезщетение – да се остави без уважение като неоснователна. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение