Определение № 64 от 01.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 331/2012 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Й. А. Б. е подала в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба срещу въззивното решение № 226 от 09.02.2012 г. по в. гр. д. № 2095/2011 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК. Ответникът по касация Й. Д. П. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното: С определение от № 187 от 21.05.2012 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 292 ГПК до приемане на тълкувателно решение по т. д. № 7 от 2012 г. от ОСГК на ВКС. С ТР № 7/2012 г. от 02.11.2011 г. по т. д. № 7 от 2012 г. от ОСГК на ВКС е даден отговор на въпроса: съставлява ли личното ползване на съсобствения имот само от един от съсобствениците необходима предпоставка за основателността на претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС или от значение е само обстоятелството, че той пречи на останалите съсобственици да ползват общата вещ. С това пречките за движение на делото са отстранени и съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК производството следва да бъде възобновено. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 3382 от 24.07.2011 г. по гр. д. № 4063/2007 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявен от жалбоподателката иск за присъждане на сумата 7 825.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за ползването на общия на страните апартамент № 9 [населено място], [улица], етаж 3, за периода от 26.02.2007 г. до 09.10.2009 г. Страните са бивши съпрузи, в процес на делба на апартамент с площ 129.20 кв. м., състоящ се от две спални, сервизни помещения и дневен тракт, представляващ обединените в едно дневна, трапезария и кухня. Не е спорно по делото, че жилището се ползва само от съпруга, което е обусловило и предявяването на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. Данните по делото сочат, че на 26.02.2007 г. ответникът бил поканен от ищцата да й заплаща обезщетение за едноличното ползване, в отговор на което изпратил нотариална покана, връчена на ищцата на 28.02.2007 г., да се върне в апартамента и да ползва едната спалня и баня и тоалет по избор. За да отхвърли иска, съдът приел, че ищцата не е била лишена от възможността да ползва апартамента съобразно правата си. Д. за невъзможност за съвместно ползване предвид влошените отношения между страните приел за недоказан. Данните за нанесен й побой от ответника са за време преди спорния период, а и сами по себе си не съставляват създадени от него пречки за ползване - имотът би могъл да се ползва и чрез отдаване под наем на трети лица. Другият довод - за несъответствие на поканата с действителните й права в съсобствеността, което е и причина да не се възползва от нея, също е отклонен. На първо място, от изявленията на ищцата пред първоинстанционния съд става ясно, че тя е възприела поканата като такава да ползва апартамента съобразно правата си в съсобствеността; на второ място, въпреки посочването на стая и сервизни помещения, като се има предвид предназначението на дневния тракт - за общо ползване, следва да се приеме, че поканата е съсобственият имот да бъде ползван съобразно собствената на ищцата 1/2 ид. ч. от него - така, както и тя е възприела поканата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила въпросите: 1. дължи ли се обезщетение от съсобственика, еднолично ползващ съсобствен недвижим имот /апартамент/, когато жилищните и сервизни помещения в имота не позволяват да бъде ползван едновременно реално и самостоятелно от всички съсобственици; 2. неползващият съсобственик длъжен ли е да приеме поканата на този, който ползва сам апартамента, когато не е възможно имотът да се ползва реално от двамата съобразно жилищните им нужди и фактическото положение на жилищните и сервизните помещения и при условие някои от жилищните помещения да се ползват общо, и 3. при постановяване на решение за присъждане на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС следва ли да се обсъди, с оглед характера на жилищните и сервизни помещения, възможно ли е реалното им разпределение за ползване от всеки от съсобствениците при минимални затруднения съобразно правата им на собственост и 4. самостоятелното и реално ползване на общия имот от всеки от съсобствениците включва ли и общо ползване от всички съсобственици на отделни жилищни помещения. Като поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката счита, че първият от поставените въпроси е разрешен и в противоречие с ТР № 67 от 25.11.1969 г. на ОСГК на ВС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване се допуска по материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са от значение за изхода на заявения за разрешаване правен спор. Въпросите в приложението към касационната жалба не са поставени за разрешаване по настоящото дело. Те изхождат от предпоставки, относими към друг правен спор - този по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне между съсобствениците ползването на обща вещ. Затова и извън предмета на изследване е наличието или липсата на обективна невъзможност съсобственият апартамент да се ползва едновременно от двете страни съобразно правата им - по 1/2 ид. ч., от гледна точка фактическото положение на жилищните и сервизните помещения. В този смисъл не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество. Неотносимо към хипотезата, пред която страните са изправени, е и ТР № 67/1969 г. на ОСГК на ВС, издадено по въпроса: когато съсобственият имот е жилище и е зает изцяло от един от съсобствениците, могат ли останалите съсобственици да водят иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на съсобственото жилище за реално ползване между всички съсобственици, които имат жилищни нужди. С тълкувателния акт е изяснено, че когато съсобственият имот е жилище и е зает изцяло от единия от съсобствениците, останалите съсобственици имат право да водят иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на съсобственото жилище за реално ползване между всички съсобственици, които имат жилищна нужда, ако реалното ползуване е възможно. Ако обаче се констатира, че с оглед размерите на жилището и членовете на семейството на досегашния обитател същото жилище не може да бъде използвано за задоволяване на жилищните нужди и на други обитатели, следва искът да бъде отхвърлен, като правото на неползващия съсобственик се сведе до търсене на обезщетение. В разглеждания случай невъзможността за съвместно ползване на общата вещ е обсъдена от гледна точка довода за влошени отношения между съсобствениците, който съдът приел за недоказан. След като не се установява сходство в разрешените хипотези, то и не е налице противоречива съдебна практика като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението липсват доводи по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има предвид не неправилното решаване на даден конкретен правен спор, а произнасянето по такъв правен въпрос, по който липсва съдебна практика или се налага съществуващата практика да бъде променена - т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. С ТР № 7/2010 от 02.11.2012 г. по т. д. № 7/2012 г на ОСГК на ВКС е изяснено, че личното използване по смисъла на посочената разпоредба е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Прието е и, че правото на обезщетение не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Данните по настоящото дело са, че ищцата не се е възползвала от предоставената й от ответника възможност и тя да ползва общата вещ. С оглед на тази фактическа обстановка следва да се приеме, че определящият изхода на спора въпрос, който най-общо се свежда до предпоставките, при които един съсобственик е лишен от възможността да ползва съсобствения имот и има право да претендира обезщетение, не е разрешен в противоречие с посочения тълкувателен акт, който съставлява задължителна за съдилищата практика. Ответникът не е създал пречки за ползването на имота от страна на ищцата, поради което и отхвърлянето на искането й за присъждане на обезщетение е съобразено със задължителната съдебна практика по чл. 31, ал. 2 ЗС и няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноски за водене на делото в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие № 170130 от 20.03.2012 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.