Определение № 4744 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3597/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. срещу определение № 13712 от 16.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3427/2024 г. на Софийския градски съд, постановено в производство по чл. 83, ал. 2 ГПК. С него е потвърдено разпореждане № 20109986 от 01.12.2023 г. по гр. д. № 53720/2020 г. на Софийския районен съд, с което без уважение е оставена молбата на касатора за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса в размер на 846 лева по подадената от него искова молба. Отказът на районния съд е мотивиран с липсата на изменение на обстоятелствата, които са били разгледани при предходно постановените по същия ред определения по делото. Макар същите да не са посочени в мотивите към разпореждането, това са определение № 20194539 от 05.10.2021 г. по гр. д. № 53720/2020 г. на Софийския районен съд, потвърдено с определение № 12001 от 23.11.2022 г. по ч. гр. д. № 15448/2021 г. на Софийския градски съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 416 от 15.03.2023 г. по ч. гр. д. № 213/2023 г. на Върховния касационен съд, III-то г. о. В своя акт въззивният съд е допълнил тези съображения, като е посочил, във връзка с приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, че при подадена молба за освобождаване от внасяне на държавна такса съдът следва да извърши преценка дали са налице предпоставките за освобождаване въз основа на доказателства за семейството на молителя, неговото имуществено състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за заплащане на държавна такса. Релевантният момент за извършване на преценка на доходите и имущественото състояние е този на подаването на искането, като в тежест на молителя е да установи наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. Декларацията за имуществено състояние е само един от критериите, които имат значение за основателността на молбата за освобождаване от държавни такси и разноски, като за преценка на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът не е ограничен единствено от посоченото в декларацията, а може и е длъжен да отчете всички други обстоятелства, които са релевантни за искането. Съобразявайки изложените предпоставки, въззивният съд е намерил, че в разглеждания случай наличните по делото данни не установяват по несъмнен начин невъзможност за молителя да заплати дължимата държавна такса за производството. Същият е управител на „Княжество Династия Д. Х.“ ООД, ЕИК[ЕИК], „Спа центрове и детоксикация“ ООД, ЕИК[ЕИК], „Х. Трейдер Тръст“ ООД, ЕИК[ЕИК], „ЦВМ Трейдинг Тръст“ ООД, ЕИК[ЕИК], „Нед Ойл Къмпани“ ООД, ЕИК[ЕИК], „Голдберг Г.“ ООД, ЕИК[ЕИК], като по аргумент от разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ дейността на управителя на търговско дружество е възмездна и липсват доказателства да не е изплащано възнаграждение на управителя по учреденото с договора за възлагане на управление по чл. 141, ал. 7 ТЗ мандатно правоотношение, респ. същото да е възникнало като безвъзмездно. Регистриран е и като едноличен търговец. Също така, жалбоподателят е пропуснал да посочи, че е член на съвета на директорите на „Д и М Д. Капитал“ АД, ЕИК[ЕИК], което акционерно дружество е с внесен капитал от 1 000 000 лева, както и притежава ли и в какъв размер средства по разплащателни сметки. От друга страна липсват твърдения и доказателства установените заболявания при Д. да изискват постоянни разходи за лечение или да водят до състояние, което да не му позволява изобщо да работи и да реализира доходи. Напротив - в допълнителен лист № 1 към ЕР № 90526 от 30.11.2022 г., находящо се на л. 35 от делото на районния съд, е посочено, че лицето може да работи без описаните противопоказания. Посочено е и, че придобиването на средства чрез дарения, включително и предоставени от роднини, е от естество да обоснове извод за наличие на достатъчно средства за изпълнение на фискалното задължение за внасяне на държавна такса за разглеждане на предявената от молителя искова молба. И на последно място, същият е в трудоспособна възраст, титулува се с редица социални и научни степени - индиция за наличие на доходи във връзка с тези титли и дейност, въз основа на която се е сдобил с тях. Несъгласен с тези съображения, касаторът оспорва въззивното определение като неправилно поради постановяването му от незаконен състав предвид наличие на основания за отвод (самоотвод) на членовете му. Счита изложените съображения за изцяло неверни и несъответстващи на действителността, като настоява, че не е вписан като управител на никакви търговски дружества, няма сключени договори за управление и не получава други средства, извън инвалидната пенсия в размер на 609,60 (545,60) лева. В молба „кас. основания“ сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради нарушено право по чл. 6 КЗПЧОС на справедлив съдебен процес от безпристрастен съд, Конституцията на РБ и европейско право. Преповтаря доводите си от частната касационна жалба за неправилност, без да формулира конкретен правен въпрос, въпреки дадените му в тази насока изрични и конкретни указания с разпореждане от 12.08.2025 г. на администриращия жалбата съд. След преценка, настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че е сезиран с процесуално допустима частна касационна жалба, която е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на последващ инстанционен контрол определение на състав на въззивната инстанция съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Не са налице обаче предпоставки за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Не се установяват пороци на обжалвания съдебен акт, които да разкриват признаците на вероятна нищожност или недопустимост като основание за служебно произнасяне по предмета на настоящото производство. Въззивното определение е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от членовете на състава, участвали в разглеждане на делото, като има съдържание на мотивите и диспозитива, изразяващо ясно правораздавателната воля на съда. Определението е и допустимо, доколкото е постановено при наличието и надлежното упражняване на правото на жалба, съобразно очертания обхват на дължимата проверката и след обсъждане на релевираните оплаквания и доводи, както и на правнорелевантните факти и доказателства. В практиката си Върховният касационен съд приема, че отказът да бъде приет отвод във всеки конкретен случай следва да се преценява съобразно процесуалното поведение на съда в производството спрямо съответната страна (решение № 505 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 1590/2010 г. на ВКС, IV-то г. о.), а в разглеждания случай не се установява участието на съдебния състав, който не се е отвел от разглеждането на делото, да се е отразило на правилността на постановения съдебен акт. Ето защо оплакването във връзка с отвода няма как да обоснове допустимост на касационното обжалване. Що се отнася до релевирания довод по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, то той не може да бъде разглеждан поради отсъствието на установената в закона формална предпоставка за достъп до касационно обжалване, а именно - да е формулиран конкретен правен въпрос, по отношение на който да е обоснована една от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Следователно, отсъствието на конкретно поставен правен въпрос представлява самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.