Определение № 2646 от 15.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 2738/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. Х. срещу решение № 452/2024 г. по т. д. № 315/2024 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение № 9/06.03.2023 г. по т. д .№ 48/2021 г. на Окръжен съд Кюстендил и по иск на „ИЗАМЕТ 1991“ ООД против „Изамет 01“ ЕООД е прогласена нищожността на липсващо/невзето, прието от лице без представителна власт, решение на едноличния собственик на капитала на „Изамет 01“ ЕООД – „ИЗАМЕТ 1991“ ООД, за приемане като съдружник по негова молба на К. Г. Х., обективирано в протокол от 20.03.2020 г. с нотариална заверка на подписите на лицата Я. И. З. и К. Г. Х., с рег. № 1653/20.03.2020 г. и рег. № 1654/20.03.2020 г. по описа на нотариус с рег. № 329 на НК. В касационната жалба са наведени оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в неназначаване на особен представител на ответното дружество, постановяване на решението при липса на процесуална легитимация на законния представител на ищеца и липса на правен интерес от предявяване на установителния иск за нищожност, доколкото атакуваното решение подлежи на вписване. В евентуалност се заявява теза, че решението на апелативния съд е неправилно, тъй като в противоречие със закона е приета невъзможност на освободения управител да взема решения от името на дружеството. Поддържа се становище, че, до момента на вписване на решението за освобождаване на управител на търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, то няма действие за третите лица, включително и за дъщерното дружество, което е с отделна правосубектност с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, т. е. до вписване на освобождаването на Я. З. като управител той е могъл да представлява дружеството пред всички трети лица, защото вписването има конститутивен ефект. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК от касатора се релевират директните основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК за достъп до касационен контрол. Отделно се поставят въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практика на касационната инстанция, а именно: „Взимането на решение от общото събрание на съдружниците за освобождаване на управител на едно търговско дружество пречка ли е освободеният управител, преди вписването на това решение в ТРРЮЛНЦ, да представлява същото и да упражнява правата му на едноличен собственик на друго дружество на основание чл. 65, ал. 3 ТЗ?“; „Налице ли са предпоставките по чл. 29, ал. 4 ГПК за назначаване на особен представител на ответника на търговско дружество, доколкото един от двамата управители, които го представляват съвместно, е и управител на ищцовото дружество, а вторият управител е син на първия управител и съдружник в ищцовото дружество и не извършва никакви процесуални действия по делото?“ При изложените твърдения от жалбоподателя се претендира постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено, а предявеният иск -. бъде отхвърлен. Ответникът по касация „ИЗАМЕТ 1991“ ООД оспорва твърденията за наличие на основания въззивното решение да бъде допуснато до инстанционна проверка. Твърди, че подаването на касационната жалба представлява злоупотреба с права, тъй като резултатът от процеса не би повлиял по никакъв начин на К. Х., конституиран в производството като трето лице помагач, доколкото той публично е признал, че е действал като подставено лице. Касационната жалба преповтаря въззивната и на всички доводи въззивният състав е отговорил обстойно. Моли да бъде постановен акт, с който да се откаже достъп до касационен контрол, евентуално решението да се потвърди с присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по претенция на „ИЗАМЕТ 1991“ ООД срещу „Изамет 01“ ЕООД с искане за установяване нищожността на решение за приемане като съдружник на К. Г. Х., взето на 20.03.2020 г. от едноличния собственик на капитала на ответното дружество. Сезиран с въззивни жалби от ищеца „ИЗАМЕТ 1991“ ООД и конституираният като трето лице помагач на ответника К. Г. Х., въззивният съд в една част е обезсилил, а в друга е отменил решението на Окръжен съд Кюстендил и е уважил предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съответно е прогласил нищожността на атакуваното решение. За да стигне до втория резултат, съставът на Апелативен съд София е констатирал, че „ИЗАМЕТ 1991“ ООД е едноличен собственик на капитала на „Изамет 01“ ЕООД. Като законен представител по партидата на дружеството „ИЗАМЕТ 1991“ ООД е вписан И. З., а като представители на „Изамет 01“ ЕООД са вписани И. З. и Я. З., които действат заедно и поотделно. При тези факти съставът е преценил за неоснователно възражението на въззивника К. Г. Х., че първоинстанционното решение е недопустимо поради нарушение на чл. 29, ал. 4 ГПК. Разяснил е, че процесуалната защита на ответното дружество може да бъде осъществявана от Я. З., поради което не е налице хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК, нито тази на чл. 29, ал. 2 ГПК. Аргументирал е теза, че ненадлежното представителство на страна по делото не води до недопустимост на решението, тъй като пропускът може да бъде отстранен пред втората инстанция, а ако това не стане – влязлото в сила решение може да бъде отменено по реда на чл. 303 ГПК. Решаващият състав е отхвърлил и твърдението за липса на процесуална легитимация в полза на ищеца чрез И. З.. Констатирал е, че нито към момента на депозиране на исковата молба, нито към момента на постановяване на въззивното решение И. З. е бил заличен като управител в Търговския регистър. Дори решение за освобождаването му да е било взето от съдружниците, същото няма действие по отношение на третите лица, а съдът в случая се явява трето добросъвестно лице. В мотивите въззивният съд е изложени съображения относно липсата на пречка предявеният установителен иск да бъде разгледан по същество, независимо от обстоятелството, че атакуваното решение подлежи на вписване, но не е вписано. Преценил е наличие на правен интерес от поддържане на установителния иск за нищожност в съгласие с постановките на Тълкувателно решение № 1/16.12.2002 г. на ОСТК, ВКС. Позовал се е и на решение № 60006/19.07.2021 г. по т.д. № 2561/2019 г. на ВКС, I т.о. Наличието на интерес е извел от твърденията, че ищцовото дружество, сочейки се за действителен собственик на капитала на „Изамет 01“ ЕООД, заявява, че друг мним едноличен собственик е взел решения относно това дружество, което уврежда действителния собственик. Аргументирал е, че се касае за прехвърляне на всички дружествени дялове от името на действителния собственик на капитала на трето лице и приемането на последното като съдружник, поради което защитата на действителния едноличен собственик на капитала не може да се осъществи чрез отмяна на взетите оспорвани решения, а чрез инцидентно разрешаване на въпроса кой е действителният собственик на капитала и породило ли е правни последици решението на мнимия собственик. По правилността на обжалваното решение въззивната инстанция е съобразила, че с решението от 20.03.2020 г. по т. 1 от дневния ред в протокола с нотариална заверка на подписите на лицата Я. И. З. и К. Г. Х. за съдружник в „Изамет 01“ ЕООД е бил приет К. Х.. Решението е било взето от предишния едноличен собственик на капитала, който, видно от вписванията в търговския регистър, е дружеството „ИЗАМЕТ 1991“ ООД, представлявано в случая от Я. З.. Към този момент Я. З. е бил освободен като управител на извънредно общо събрание от 12.06.2017 г., но посоченото решение не е било вписано към 20.03.2020 г., а в по-късен момент. Съдът е приел, че във вътрешните отношения с дружеството Я. З. е престанал да бъде управител от момента на решението за освобождаването му и не е могъл да взема решения от името на дружеството, включително такива относно собственото му еднолично търговско дружество „Изамет 01“ ЕООД. При тези изводи съдът е стигнал до заключение, че решението за приемане на К. Х. за съдружник в „Изамет 01“ ЕООД на 20.03.2020 г. е липсващо решение и е нищожно. Релевираните основания по чл. 280, ал. 2, пред. 2 и предл. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва изцяло да се отхвърлят. В пълно съответствие с практиката на касационната инстанция е изводът на въззивния състав, че липсва основание за назначаване на особен представител по смисъла на чл. 29 ГПК на ответното дружество „Изамет 01“ ЕООД. Доколкото в Търговския регистър дружеството има двама вписани управители, които действат заедно и поотделно, всеки от тях разполага с процесуална представителна власт и може да извършва валидни процесуални действия, респективно при предявен от „ИЗАМЕТ 1991“ ООД с управител И. З. иск ответникът „Изамет 01“ ЕООД може да бъде представляван успешно от управителя Я. З., а в конкретната хипотеза интересите му да бъдат защитавани и от конституирания като трето лице помагач К. Х.. В този смисъл са изложени съображения в решение № 149/2017 г. по гр. д. № 151/2017 г., III г.о., определение по ч. т. д. № 732/2012 г., I т. о., определение по ч. т. д. № 756/2014 г., I т. о., определение по ч. т. д. № 541/2015 г. и определение по ч. т. д. № 1309/2015 г., II т. о., ВКС. По второто възражение за недопустимост на решението въззивният състав правилно е изяснил, че съдът се явява трето добросъвестно лице по отношение на вписванията в Търговския регистър, поради което следва да се приеме, че И. З. надлежно представлява „ИЗАМЕТ 1991“ ООД както към момента на предявяване на исковата молба, така и към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, тъй като е вписан като законен представител на дружеството. В този смисъл са дадените разяснения в решение № 149/27.07.2018 г. по т.д. № 402/2018 г. на II т.о., определение № 223/19.06.2020 г. по ч.т.д. № 699/2020 г., определение № 50/08.02.2022 г. по ч.т.д. № 2226/2021 г. на I т.о., определение № 602/2013 г. по ч. т. д. № 3101/2013 г. на I т.о., ВКС. Доколкото няма спор между страните, че атакуваното решение, макар подлежащо на вписване, не е вписано в Търговския регистър по партидата на „Изамет 01“ ЕООД, то за ищеца е налице правен интерес от предявяване и поддържане на установителния иск. Въззивната инстанция уместно се е позовала на решение № 60006/2021 г. по т. д. № 2561/2019 г. на I т.о., ВКС. Преценката за наличие на правен интерес за всеки иск, а особено за установителните искове, е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати съществуващи реални права на ищеца и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска да се постигне целения правен ефект. В обратния случай, ако се отрече наличието на интерес по конкретния спор, следва да се приеме, че е необходимо ищецът да предявява последващ иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, а междувременно могат да настъпят сериозни промени в статута на дъщерното му дружество. При извършена от съда дължима служебна проверка не се установява въззивното решение да страна на друго основание от пороците, регламентирани в чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е само декларативно посочено от касатора, което априори изключва достъпа до касация, доколкото настоящата инстанция няма задължение да обосновава наличието на този порок, а следи служебно единствено за пороците нищожност и недопустимост съобразно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС. Първият поставен от касатора въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК удовлетворява общия селективен критерий, но не се явява разрешен в противоречие със сочената практика - решение № 156/2016 г. по гр. д. № 5972/2015 г. на I г.о. и решение № 149/2017 г. по гр. д .№ 151/2017 г. на III г.о., ВКС. В първия казус ответното дружество е имало само един управител, а второто решение дава диаметрално противоположно разрешение на твърдяното от касатора. Вторият въпрос също не е разрешен от въззивната инстнция в отклонение, а напротив - в съгласие с практиката на ВКС и законовата уредба - чл.147, ал.1, изр. второ ТЗ. В случай, че собственикът на едноличното ООД е юридическо лице, неговият ръководител /или определено от него лице/ управлява дружеството, а съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 3 ТЗ под ръководител на юридическото лице, законът има предвид органния му представител. Следователно, органният представител на търговското дружество - едноличен собственик на капитала, е лицето, което упражнява и правата на собственика в дъщерното ЕООД. В същия смисъл е тълкуването, дадено в решение № 67 по т.д.№ 341/2011 г. на II т.о., решение № 38 по т.д. № 1071/2011г. на I т.о. на ВКС и др. Доколкото решенията, взети от съдружниците в дружеството майка, ги обвързват с гласуването им и те се явяват недобросъвестни за вписването лица /арг. от чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ/, то в случая съставът на апелативния съд в съгласие с практиката е приложил правилото на чл. 140, ал. 4 ТЗ - решение № 39/15.04.2011 г. по т.д. № 526/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 690/03.12.2008 г. по т.д. № 349/2008 г. на ВКС, решение № 135/09.11.2009 г. по т.д. № 184/2009 г. на ВКС и определение № 289/05.07.2019 г. по ч.т.д. № 987/2019 г. на ВКС и др. Касаторът смесва обвързаността на съдружниците с взето от тях решение и неговите последици. Изложеното мотивира съда да постанови акт, с който да откаже достъп до касационен контрол. При изхода на делото пред касационната инстанция и на основание чл. 81 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 10 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сторените разноски в доказания размер от 5 760 лв. – адвокатски хонорар. С оглед горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС