Определение № 359 от 02.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 366/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. М. А. от [населено място], обл. Б., чрез процесуалния му представител адв. Р. С., против въззивното решение № V-208 от 21 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1853 по описа на окръжния съд в Бургас за 2011 г., с което е потвърдено решение № 133 от 31 август 2011 г., постановено по гр.д. № 121 по описа на районния съд в Бургас за 2011 г. за признаване по отношение на А., че дължи на М. М. Е. от [населено място] сума от 1030 лева за неправомерното й увреждане, включваща обезщетение от 850 лева за претърпени имуществени вреди от пропуснат добив на кориандър от десет декара и 180 лева обезщетение за имуществени вреди, заместващо направените разходи за оценка на същите щети, ведно със законната лихва върху сумата от 18 април 2009 г. до окончателното изплащане на сумата, и са присъдени разноски. В жалбата се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на атакуваното решение, а в изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпроса за това доколко ползвателите на чужда земя, предоставена им по реда на комасацията, имат предимство и могат да игнорират правата на реалните собственици, още повече когато последните не са подписали протокол за комасация и не е искано тяхното съгласие. Ответницата М. М. Е. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Г.-Т., писмено заявява основания за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. К. съд в настоящия си състав приема, че жалбата на С. А. е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК. Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 25 януари 2012 г. – след влизането в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая са предявени искове с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД. Искането е за признаване за установено, че касаторът дължи на М. Е. сумата от 1030 лева обезщетение за непозволено увреждане за претърпени имуществени вреди – 850 лева от пропуснат добив на кориандър от 10 декара площ и 180 лева за оценката на вредите, както и законната лихва от деня на увреждането. Цената на предявения иск се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – това е търсената сума. Следователно цената на предявените искове е под предвидения праг за допустимост на касационното обжалване и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение