Определение № 50437 от 10.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1376/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” ЕАД, [населено място] срещу решение № 223 от 04.04.2022 г. по в. т. д. № 494/2021 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 260438 от 15.03.2021 г. по т. д. № 2446/2019 г. на Софийски градски съд, VІ-17 състав, с което са уважени предявените от Гаранционен фонд, [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 520, ал. 1 КЗ за сумата 691 530 лв., представляваща неплатени вноски за сключени през м. август 2019 г. 65 860 броя договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и иск с правно основание чл. 563, ал. 4 КЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата 7 491.58 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.10.2019 г. до 18.11.2019 г., като е отхвърлено направеното от застрахователното дружество възражение за прихващане с вземания с правно основание чл. 499, ал. 5 КЗ за възстановяване на изплатени от него застрахователни обезщетения. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че в негова полза не са възникнали вземанията, предмет на съдебното му възражение за прихващане. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, че процесният застрахователен договор, сключен от името на „Адика ВД“ ЕООД след смъртта на едноличния собственик на капитала му, е недействителен съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ, предвиждаща прекратяване на дружеството със смъртта на едноличния собственик на капитала. Релевира изрично оплакване за липса на произнасяне по довода му, че ликвидаторът на прекратеното дружество не разполага с правомощието да прецени дали да се противопостави или да потвърди така сключения застрахователен договор, тъй като не се касае за сделка, обслужваща производството по ликвидация, нито за такава, сключена от лице без представителна власт. Счита за необсъдени и доводите му, че не се касае за висяща недействителност, а за изначална нищожност на сделката, както и че по отношение на същата не може да намери приложение разпоредбата на чл. 301 ТЗ, като в подкрепа на становището си се позовава на задължителните указания, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. и на Тълкувателно решение № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Като неправилно касаторът преценява и приетото от въззивния съд относно застрахователната полица със застраховащ Ашим Исмаил Алиш, за която е установено, че подписът в нея не е автентичен. Счита, че в тази хипотеза липсва съгласие за сключване на застрахователния договор и че не са налице конклудентни действия, чрез които да е изразено съгласие за възникване на застрахователното правоотношение, доколкото не е доказано именно посоченото лице да е заплатило застрахователната премия. Освен това, твърди, че по отношение на Ашим Исмаил Алиш не е налице застрахователен интерес, тъй като не е установено същият да ползва застрахования автомобил на законно основание – право на собственост или право на ползване по сключен договор. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички своевременно наведени от страните възражения и свързаните с тях доводи, които са от значение за спорното право; 2. Недействителни ли са и какъв е видът на недействителността на сделките, които са сключени от името на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) след прекратяването му поради смърт на едноличния собственик на капитала и преди назначаването на ликвидатор, когато дружеството не е разполагало и не са били вписани в Търговския регистър органи на управление; 3. Съществува ли правна възможност за ликвидатора да потвърди, включително чрез непротивопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ, сделки, сключени от името на дружеството от лице без представителна власт след прекратяване на дружеството и преди назначаването на ликвидатор, в случаите, когато тези сделки не са насочени да обслужват ликвидацията по смисъла на чл. 268, ал. 1 ТЗ; 4. Недействителна ли е и какъв е видът на недействителността на сделката, която е сключена от името на физическо лице след смъртта му; 5. Съществува ли правна възможност за потвърждаване на сделка, сключена при липса на правосубектност, и от кого; 6. С прекратяване на дружество в хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ – при смърт на едноличния собственик и управител, преустановява ли се еднолично възможността същото да бъде носител на права и задължения в отношенията си с останалите правни субекти или тази възможност съществува до заличаването на дружеството в Търговския регистър; 7. В какво следва да се изразяват конклудентните действия на застрахованото лице и как трябва да са афиширани, за да манифестират съгласие за сключване на застрахователен договор; 8. При липсващи доказателства премиите по застрахователния договор да са заплатени от застрахования Ашим Алиш и установена недостоверност на подписа на това лице, съществува ли съгласие за сключване на застрахователен договор и кое е лицето, което е изразило воля за това; 9. При неустановен застрахователен интерес по отношение на Ашим Алиш с какъв застрахователен интерес и на кое конкретно лице се свързва сключването на процесната застрахователна полица“. По отношение на първия от поставените въпроси касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на: решение № 115 от 17.09.2018г. по гр. д. № 2150/2017 г. на IV г. о.; решение № 28 от 06.03.2019 г. по т. д. № 205/2018 г. на II т. о.; решение № 22 от 02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г. на I т. о. и решение № 97 от 15.09.2020 г. по гр. д. № 2479/2019 г. на IV г. о. За въпроси № 2 - № 5 твърди, че са „от значение за развитието на правото“, а за останалите въпроси – изобщо не посочва кое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 поддържа. Освен това, бланкетно, без всякакви аргументи, касаторът заявява и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът по касация – Гаранционен фонд, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 30.05.2022 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, поради което е процесуално допустима. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” ЕАД дължи на Гаранционен фонд вноските по чл. 520, ал. 1 КЗ за м. август 2019 г., в общ размер на сумата 691 530 лв., както и обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.10.2019 г. до 18.11.2019 г. в размер на сумата 7 491.58 лв. По основния спорен въпрос относно направеното от ответника съдебно възражение за прихващане с вземания по чл. 499 КЗ към Гаранционен фонд в размер на главница от 611 374.37 лв. и законна лихва в размер на 80 725.06 лв., решаващият състав е споделил изцяло извода на първата инстанция, че оспорените от застрахователя 8 броя договори не са нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, респ. недействителни по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД и следователно за него не са възникнали вземания към Гаранционния фонд за възстановяване на сумите, заплатени въз основа на тях за обезщетяване на вредите от настъпването на застрахователни събития. По отношение на застрахователния договор с починалия управител на „Адика ВД” ЕООД: Въззивният съд е посочил, че действително (както твърди застрахователят) съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността, но с прекратяването си на това основание ЕООД-то не загубва автоматично своята правосубектност, докато не бъде заличено от търговския регистър, поради което то продължава да бъде годен носител на права и задължения, включително и на такива, произтичащи от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Според съдебния състав, доколкото физическото лице - органен представител на дружеството е починало към датата на издаване на полицата и следователно при подписването й волеизявлението за сключване на договора е направено без представителна власт, настъпването на правните последици на застрахователния договор е обусловено от потвърждаването му при условията на чл. 301 ТЗ, но същият не може да се квалифицира като нищожен поради липса на съгласие, по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Съдът се е позовал и на т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС и на Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. на ОСТК на ВКС относно недействителността на застрахователния договор, според които при липса на представителна власт за сключването му без знанието и волята на представлявания, може да се позове само мнимо представляваната страна, от чието име е сключен, но не и насрещната по правоотношението страна, вкл. и в случаите, какъвто е и настоящият, когато потвърждаването се извършва по реда на чл. 301 ТЗ. Решаващият състав е споделил извода, че не е нищожен и договорът с физическото лице Ашим Исмаил Алиш, за който е установено, че подписът на същия не е автентичен. Посочил е, че в хипотезата на неположен от някоя от страните по застрахователния договор подпис не е налице основанието „липса на съгласие“, а неспазване на законоустановената форма на договора. Приел е, че Ашим Исмаил Алиш е извършил конклудентни действия, с които е изразил съгласие за сключване на застрахователния договор с ответното дружество и това са действията по изплащане в полза на застрахователя на първата вноска от застрахователната премия, за която ответникът е потвърдил, че му е платена на 15.06.2016 г., като не е заявил и не е представил доказателства тя да е платена от лице, различно от застрахования. Според въззивния съд, след като ответникът е получил застрахователната премия и е регистрирал полицата в Информационния център по чл. 571 КЗ, от поведението му може да се заключи, че не е оспорвал действителността на изявленията на основание липса на форма, поради което и съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ същият не може да се позовава на нищожността. На последно място, решаващият състав е преценил, че оспорените от ответника по исковете застрахователни договори не са нищожни и поради липса на застрахователен интерес. Приел е, че със сключването на застрахователния договор такъв интерес за застрахования е признат от застрахователя, поради което позоваването на неговата липса като порок на договора се явява несъстоятелно. Като допълнителен аргумент е счел липсата на данни по делото, че застрахованите моторни превозни средства са собственост на трети лица, различни от застраховащите лица, а освен това е посочил, че притежаването на право на собственост върху превозното средство не е определящо за съществуването на застрахователен интерес от сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Освен това, съдебният състав се е позовал и на приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019г. на ОСТК на ВКС, според което, декларирането на неверни данни относно самоличността на лицето по чл. 477, ал. 2 КЗ (каквото твърдение е поддържал ответникът) не води до нищожност на застрахователния договор. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Първият въпрос е поставен с оглед твърдението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил наведените от него във въззивната жалба доводи относно приложението на разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ, което твърдение обаче не кореспондира с мотивите на обжалвания акт. Видно от същите, решаващият състав се е произнесъл по всички доводи и възражения на страните по делото; обсъдил е валидността на застрахователния договор, сключен с търговско дружество, чийто управител и едноличен собственик на капитала е починал, в контекста на съществуването на ЕООД като правен субект до неговото заличаване в търговския регистър; макар и немотивирано е взел становище по въпроса дали е допустимо потвърждаване на договорите от ликвидатор, доколкото изрично е коментирал, че данни за противопоставяне на така сключения застрахователен договор, вкл. от назначения ликвидатор на прекратеното по силата на закона еднолично дружество с ограничена отговорност, няма; изложил е и съображения за приложимост на чл. 301 ТЗ. Отделно, изводът за валидност на процесния застрахователен договор е аргументиран от съда с липсата на възможност за застрахователя да иска прогласяване на нищожността на договора по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, с оглед задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното, от една страна, въпрос №1 не може да бъде преценен като значим за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал 1 ГПК, а от друга страна – не е доказано твърдяното противоречие с практиката на ВКС. По отношение на всички останали въпроси напълно достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без да се обсъждат нито общата, нито допълнителните предпоставки, е отсъствието на надлежно заявено основание. По-конкретно: За въпроси № 2 - № 5 се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че са „от значение за развитието на правото“. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е формирано от две кумулативни предпоставки – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следователно, в случая касаторът е заявил само част от посоченото основание. За въпроси № 6 - № 9 изобщо липсват въведени допълнителни основания по чл.280, ал.1, т. 1 - т. 3 ГПК. Цитираното решение на Софийски апелативен съд не обосновава предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като след измененията на ГПК (ДВ бр. 86/27.10.2017 г.) противоречивата съдебна практика вече не съществува като основание за допускане на касация. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради бланкетното му заявяване – само с посочване на правната норма, без да е аргументирано, същото не подлежи на обсъждане. Предвид изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение