Определение № 194 от 08.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 635/2022 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 28 052/19.11.2021 година, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД [населено място], срещу определение № 4038/09.11.2021 година на Софийски градски съд, ЧЖ-І-Е, постановено по ч. гр. д. № 9625/2021 година. С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил разпореждане № 20 150 387/02.07.2021 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 177-ми състав, постановено по гр. д. № 63 497/2020 година, с което е върната подадената от „Топлофикация София“ ЕАД [населено място], срещу постановеното по делото решение № 20 139 330/15.06.2021 година, въззивна жалба с вх. № 25 110 383/30.06.2021 година, поради подаване след предвидения в закона преклузивен срок за обжалване. В подадената от „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] частна касационна жалба се излагат доводи за това, че определението на Софийски градски съд е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Направено е искане същото и потвърденото с него разпореждане на Софийския районен съд да бъдат отменени като делото бъде върнато на първоинстанционния такъв за продължаване на съдопроизводствените действия по надлежното администриране на въззивната. „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. Насрещната страна по делото И. Е. И. е подал отговор с вх. № 35 583/30.12.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение № 4038/09.11.2021 година на Софийски градски съд, ЧЖ-І-Е, постановено по ч. гр. д. № 9625/2021 година, а ако такова се допусне жалбата е оспорена като неоснователна с искане да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено. „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното определение на 15.11.2021 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 28 052/19.11.2021 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Софийски градски съд е приел, че производството по гр. д. № 63 497/2020 година по описа на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 177-ми състав било разгледано по реда на глава ХХV от ГПК-„Бързо производство“, като в последното по делото съдебно заседание, проведено на 07.06.2021 година, на което процесуалния представител на „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] присъствал, след приключване на съдебните препия, съдът бил обявил, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК, че ще се произнесе с решение на 15.06.2021 година, от която дата започвал да тече двуседмичният срок за въззивно обжалване. По делото било постановено решение № 20 139 330/15.06.2021 година, с което предявените срещу „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] искове били уважени, като дружеството било подало въззивна жалба с вх. № 25 110 383/30.06.2021 година. С разпореждане № 20 150 387/02.07.2021 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 177-ми състав, постановено по гр. д. № 63 497/2020 година въззивната жалба била върната като подадена след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване, който изтичал на 29.06.2021 година. Във връзка с това въззивният съд е изложил съображения, че от решението на първата инстанция по делото и от представените с писмо вх. № 25 640/05.11.2021 година на Софийския районен съд заверени преписи от съответните страници от книгата за открити заседания и от описната книга, в която бил отразен резултатът от решеното дело, водени съгласно чл. 89, ал. 3 от ПАС било видно, че първоинстанционното решение било обявено на 15.06.2021 година-датата за която страните по делото били уведомени в последното съдебно заседание, че щял да бъде постановен и обявен съдебния акт, а съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 от ГПК от тази дата започвал да тече и срокът за обжалване на решението, който бил двуседмичен-чл. 259, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 т ГПК срокът, който се броял на седмици, изтичал в съответния ден на последната седмица. В случая първоинстанционното решение било постановено на 15.06.2021 година-вторник, присъствен ден, като двуседмичният срок за обжалването му бил изтекъл в съответния ден на последната седмица-29.06.2021 година-вторник, присъствен ден. От положения печат върху въззивната жалба се установявало, че същата била подадена в регистратурата на Софийския районен съд на 30.06.2021 година, т. е. след изтичане на срока за въззивно обжалване като нямало твърдения, данни и доказателства да е била подадена по пощата или по друг начин, поради което въззивният съд считал, че били налице предпоставките на чл. 262, ал. 2 от ГПК за връщането на въззивната жалба. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] е поискало въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По отношение на това основание за допускане на касационното обжалване не е формулиран конкретен правен въпрос, който да отговаря на изискванията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Липсата на такъв въпрос е достатъчна за да не бъде допуснато касационно обжалване на това основание, като само възпроизвеждането на постановките на цитираното ТР, за това в кои случаи основанието е налице не е достатъчно. Освен това с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] иска определението на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване на основание посочените в чл. 280, ал. 2 от ГПК предпоставки за това. В посочената разпоредба се съдържат три самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване на съдебния акт, като в случая не е налице нито едно от тях. Липсват обстоятелства, от които би могъл да бъде направен извод за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното определение на Софийски градски съд, а такива не могат да бъдат извлечени и от съдържанието на подадената от „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] частна касационна жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към нея. Не е налице и предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, а именно очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебния акт решение представлява основание за касационно обжалване на въззивния акт. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на съдебния акт, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на акта, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното определение се припокриват с твърденията в частната касационна жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Софийски градски съд. С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 4038/09.11.2021 година на Софийски градски съд, ЧЖ-І-Е, постановено по ч. гр. д. № 9625/2021 година, по подадената срещу него от „Топлофикация София“ ЕАД [населено място], частна касационна жалба с вх. № 28 052/19.11.2021 година и такова не трябва да се допуска. Предвид изхода на делото „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] ще трябва да заплати на И. Е. И. сумата от 400.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение