Определение № 60280 от 25.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2021 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

В. А. М. и А. Г. М., чрез адв. Р. Б., обжалват въззивното решение от 3.11.2020 год. по гр. д. № 1056/2020 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 1.07.2020 год. по гр. д. № 1795/2019 год. на Благоевградския районен съд. С него е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Д. А. О. иск за установяване на собствеността им и предаване на владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], с площ 69.44 кв., при описаните в решението граници.

Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на направените изводи с искане за отмяната му и вместо това искът им бъде уважен, с присъждане на направените разноски.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по формулираните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да разгледа оплакванията във въззивната жалба, като анализира всички относими към спора доказателства в тяхната взаимна логическа връзка и последователност, да обсъди всички факти и обстоятелства, като формира самостоятелни изводи по тях и реши спора по същество – с позоваване на противоречие с множество цитирани решения на ВКС по чл. 290 ГПК, както и с ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, т. 19, ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, т. 2.

2. Допустимо ли е въззивният съд да се позовава на мотивите на друго съдебно решение досежно приетите за установени факти и обстоятелства по това дело – с довод за липса на съдебна практика по този въпрос.

3. Как следва да бъдат индивидуализирани недвижимите имоти, които са в регулация и за които има влязла в сила кадастрална карта, както и на какви условия трябва да отговаря самостоятелният обект на право на собственост, в т. ч. и да бъде жилищен такъв по смисъла на пар. 5, т. 39 ЗУТ и пар. 1, т. 1 ЗКИР – с позоваване на противоречие по този въпрос с решение № 261 от 23.10.13 год. по гр. д. № 3777/13 год. на І г. о. и решение № 147 от 17.08.11 год. по гр. д. № 377/10 год. на І г. о. на ВКС.

Касаторите излагат съображения относно съпоставянето на продажбата на спорния имот в тяхна полза преди издаване на постановлението за възлагане на ЧСИ, като вписването на възбраната върху цялата сграда не обосновава направения от съда извод за липса на легитимацията им като собственици. Считат, че предмет на публичната продан са останалите два етажа от сградата.

Ответникът Д. А. О. в писмен отговор, чрез адв. Сп. В., оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. оспорва жалбата като неоснователна.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в производството, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск за собственост, приел, че ищците, сега касатори, не се легитимират за собственици на релевираното придобивно основание – покупко-продажба с нот. акт № 129 от 12.04.2017 год., тъй като това разпореждане на длъжниците по изпълнителното дело К. и В. Г. не е противопоставимо на взискателя по него, съгласно чл. 452, ал. 1 ГПК. Установено е, че по изпълнителното дело е вписана възбрана върху имотите, предмет на изпълнението /на 26.03.2013 год./ - върху цялата сграда с идентификатор № **, която е предмет на ипотеката, учредена от Г. в полза на „Банка ДСК”, ЕАД заедно с поземления имот с идентификатор № *, като същият със сградата в него е предмет на възлагане с постановлението от 23.02.2017 год. на ЧСИ, влязло в сила на 18.05.2017 год. Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Тъй като разпореждането на длъжниците по изпълнителното дело не е противопоставимо на взискателя, то не може да се противопостави и на купувача на публичната продан, тъй като съгласно чл. 496, ал. 2, предл. 2 ГПК придобитите от третите лица права върху имота не могат да бъдат противопоставени на купувача на публичната продан, ако не могат да се противопоставят на взискателя. Касаторите не са станали собственици въпреки продажбата на имота от длъжниците по изпълнението, поради относителната недействителност на разпоредителната сделка по отношение на купувача на публичната продан.

Действително, въззивният съд приел, че спорният имот – партерен етаж в сграда с отделен идентификатор, е бил предмет на ипотеката, учредена от праводателите на ищците Г. в полза на „Банка ДСК” ЕАД, както и на публичната продан. Изводът е обоснован въз основа на писмените доказателства – в нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека от 2010 год. описанието на имота съответства на това в постановлението за възлагане – поземлен имот, ведно със сграда с идентификатор № ****. Обстоятелството, че не са описани с отделни идентификатори отделните етажи в сградата, не обосновава извод, че предмет на публичната продан са само два етажа, с изключение на спорния такъв, наименован от касаторите партерен. Според съда, ако се приеме твърдението на ищците, че в публичната продан не е включен спорния имот, това би означавало, че сграда изобщо не е ипотекирана, а впоследствие и продадена на публичната продан, тъй като липсва отделно посочване на идентификатори на трите отделни етажа. В обосноваване на извода си въззивният съд се е позовал и на представено по делото решение по гр. д. № 230/17 год., в мотивите на което е посочено, че предмет на оценката по публичната продан е цялата сграда – мазе, таван, два етажа.

За неоснователно е прието и възражението, че след като описанието на сградата е като двуетажна, а тя на практика е триетажна, спорният партерен етаж не е предмет на ипотеката, респ. е изключен от публичната продан. От колко етажа се състои сградата е ирелевантно обстоятелство, след като в акта за възлагане по изпълнителното дело е посочено, че се продава цялата сграда, индивидуализирана с необходимите белези, предмет на учредената ипотека. Без значение е, че процесният имот представлява самостоятелен обект на правото на собственост, който факт е установен въз основа на заключение на експертизата.

Следователно, обособеността на партерния етаж като самостоятелен обект в сградата не е обуславящ изхода на спора въпрос, при данните по делото за предмета на ипотеката, респ. на извършената публична продан на цялата сграда в поземления имот, описани и индивидуализирани в достатъчна степен в обсъдените писмени доказателства. Въз основа на събраните доказателства съдът приел, че ищците не могат да се легитимират като собственици на този етаж на основание продажбата от длъжниците по изпълнителното производство, в което същият е продаден на публична продан, като формулираният в изложението процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да разгледа оплакванията във въззивната жалба, като анализира всички относими към спора доказателства в тяхната взаимна логическа връзка и последователност, да обсъди всички факти и обстоятелства, като формира самостоятелни изводи по тях и реши спора по същество, не може да обоснове наличие на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият е поставен бланкетно, без конкретно съдържание относно необсъдените факти и обстоятелства, а и по своята същност представлява оплакване за процесуално нарушение при обсъждане на доказателствата, което е извън предмета на настоящето производство. Съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационното обжалване са различни от тези за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Горните съображения се отнасят и по поставения втори въпрос, свързан с твърдението за позоваване на съда на представеното решение по друго дело, поради което и не може да обоснове наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Неотносим към предмета на спора е поставеният въпрос за начина на индивидуализиране на недвижими имоти в регулация, респ. в кадастралната карта. Затова и представената съдебна практика също е неотносима и не може да обоснове противоречиво произнасяне, което да е основание за допускане на касационно обжалване на соченото основание по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК.

Поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски не се присъждат поради липса на заявено от ответника искане в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение