Определение № 871 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4613/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 4889 от 08.08.2022г. на Г. Д. А., Д. К. А. и В. Д. Б., подадена чрез пълномощника адв. Т. Б., срещу решение № 199 от 22.06.2022г., постановено по въззивно търг.дело № 19/2022г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното решение, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 345 от 06.10.2021г. по търг. дело № 2/2021г. на Варненския окръжен съд, ЗК „Лев Инс" АД е осъдена, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да плати на Г. А. и на Д. А. по 70 000 лева на всеки от тях, като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от смъртта на сина им К. Д. К., загинал при ПТП на 17.08.2018г. в [населено място] по вина на П. В. П.-водач на л.а. „Фолксваген Голф" с рег. [рег.номер на МПС], чиято отговорността е покрита от застраховка „Гражданска отговорност" съгласно застрахователна полица, издадена от ответното дружество, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 04.11.2020г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата над присъдените по 70 000 лева на всеки от ищците до претендираните по 200 000 лева от всеки от тях. С обжалваното решение е отхвърлен искът на В. Д. Б. за осъждане на ответника ЗК „Лев Инс" АД да й плати обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие смъртта на нейния брат-К. Д. К., причинена в резултат от същото ПТП, настъпило на 17.08.2018г. в [населено място], ведно със законна лихва, считано от 04.11.2020г. до окончателното плащане. Касаторите обжалват решението в отхвърлителните части, като излагат съображения за неговата неправилност и необоснованост. Поддържат противоречие на решението с материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Искат отмяната му и постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени в претендираните размери. В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторите твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС-ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС по следните въпроси: 1. Какви са критериите и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на близък, на лица, които са извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г.; 2. Какви са критериите за преценка, за да се приеме, че търпените от лицето болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките; 3. Какви предпоставки следва да са налице, за да приеме съдът, че лицето, предявило иска по чл. 432 КЗ е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи от смъртта му значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето. Във връзка с оплакванията за нарушение на материалния закон- чл. 52 ЗЗД, касаторите твърдят, че обжалваното решение противоречи на т. 2 и т.11 от ППВС № 4/1968г., решение №17/27.02.2013г. по търг.дело № 266/2012г. на II ТО, решение № 144/01.10.2012г. по търг.дело № 196/2012г. на II ТО, решение № 95/24.06.2013г. по търг.дело № 220/2012г. на II ТО и поставят следните правни въпроси: 4. Следва ли при определяне по справедливост на обезщетенията за неимуществени вреди съдът стриктно да спазва критерия, посочен в чл. 52 ЗЗД-на справедливо овъзмездяване на претърпените от ищците болки и страдания, пряка последица от настъпилия деликт; 5. Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди-само преживяването на самото страдание или и понасянето му; 6. Длъжен ли е съдът да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези обстоятелства и доказателства, които имат значение за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и да изложи съображения при определяне размера на обезщетението. Според касаторите въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС-решение № 171/10.10.2013г.н по търг.дело № 629/2012г. на II ТО, решение № 206/12.03.2010г. по търг.дело № 35/2009г. на II ТО, решение № 99/08.10.2013г. по търг.дело № 44/2012г. на II ТО и др. неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД, като в тази връзка поставят материалноправния въпрос 7. Относно предпоставките по чл.51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия. В преклузивния срок по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба ЗК „Лев Инс" АД, чрез пълномощника адв. С. Д., изразява становище за липса на предпоставките за допускане до касационен контрол на обжалваното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от процесуално легитимирани лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Предявени са преки искове с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер по 200 000 лева на ищците Г. А. и Д. А. и в размер 120 000 лева на ищцата В. Б., причинени от смъртта на К. Д. К.-син на първите двама и брат на третата ищца, загинал при ПТП на 17.08.2018г. в [населено място]. Установено безспорно по делото е настъпването на ПТП на 17.08.2018г. в [населено място] между л.а. „Фолксваген Голф" с рег. [рег.номер на МПС], управляван от П. В. П. и мотоциклет „Сузуки" с рег. [рег.номер на МПС], управляван от К. Д. К., в резултат на което е причинена смъртта на мотоциклетиста К.; към датата на инцидента водачът на лекия автомобил е имал валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество. С влязла в сила присъда № 53/30.09.2020г. по нохд № 895/2020г. на ОС-Варна, П. е бил признат за виновен в това, че на 17.08.2018г. в [населено място] при управление па л.а. „Фолксваген Голф" с рег. [рег.номер на МПС], нарушил правилата за движение но пътищата-чл.25, ал.1 ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на К. К., като направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, престъпление по чл. 343а, ал. 1, б „б", във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в", във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Няма спор, че първите двама ищци са родители на загиналия при ПТП К. К., а третата ищца е негова сестра. Ищците са отправили до застрахователя писмена застрахователна претенция, получена от ответника на 03.11.2020г. Според заключението на приетата в първоинстанционното производство КСМАТЕ пътният инцидент е настъпил в светлата част на денонощието, при движение по [улица]- посока от кв. В. към центъра на Варна, в участък с временна организация на движението при ремонтни работи на пътя, при двупосочно движение в източното пътно платно и с временна вертикална маркировка, наличие на пътни знаци забраняващи изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош и ограничение на скоростта в района - 30 км/час. Автомобилът и мотоциклетът са се движили по южното платно на булеварда; водачът П., достигайки до отбивката за „Кауфланд" предприел маневра завой наляво и при липса на движещи се в насрещната лента МПС навлязъл в нея. В същото време попътно на автомобила се движел мотоциклетът, управляван от К., който изпреварвайки колоната от автомобили навлязъл в насрещната пътна лента, където вече се бил установил автомобилът. Последвал удар между двете ППС-мотоциклетът се ударил в лявата странична част на автомобила с предното си колело. В резултат от удара мотоциклетистът получил травми с летален изход. Установено е, че непосредствено преди ПТП скоростта на мотоциклета е била 86,12 км/ч, а тази на автомобила-10,62 км/час; изчислено е, че опасната зона за спиране на мотоциклета при установената скорост е 73,02 метра, а при движение със скорост 30 км/час-опасната зона е 14,29 метра. Според експерта мотоциклетистът е имал видимост към лекия автомобил над 23,03 метра и е могъл да избегне процесното ПТП при спазване ограничението на скоростта на движение при временната организация на движение в зоната на ПТП - 30 км/ч. В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства за установяване търпените от ищците болки и страдания. Според показанията на свидетеля Р. Г.-първи братовчед на ищеца А. и свидетеля Б. Б.-съпруг на ищцата Б., родителите и сестрата на загиналия са преживели тежко неочакваната му смърт-бащата бил много зле психически-всяка вечер ходел до морето и плачел; сестрата развила болест на щитовидната жлеза и загубила голяма част от теглото си вследствие на преживяното; приживе загиналият не бил в добри отношения със съпругата си и прекарвал свободното си време при родителите си заедно със сестра си и свидетеля Б.. Свидетелката С. К.-съпруга на загиналия, сочи, че той поддържал добри отношения със сестра си-разбирали се и си помагали; загиналият приживе разказвал на свидетелката, че той и сестра му имали трудно детство, но се търсили и намирали начин да бъдат заедно въпреки отношенията между родителите си. Според свидетелката К. не бил в близки отношения с родителите си-баща му имал проблеми с алкохола, като родителите се отнасяли добре единствено към семейството на дъщеря си В.; след смъртта на К. само сестра му продължила да поддържа връзка със свидетелката и да се интересува от децата на брат си; погребението на К. било организирано от свидетелката, а парите били покрити от поделението и от колегите на загиналия. Свидетелката организирала и всички ритуали по повод смъртта и след погребението му. При така установените факти, въззивният съд е приел от правна страна, че материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. К. са неговите родители. За да отхвърли прекия иск по чл. 432 КЗ, предявен от сестрата на загиналия, въззивният съд се е позовал на разясненията, дадени в ТР № 1/ 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и на актуалната практика на ВКС-решение № 17/16.03.2021г. по търг. дело № 291/2020г. на II ТО, решение № 92/17.11.2020г. по търг. дело № 1275/2019г. на II ТО, решение 45/10.05.2021г. по търг.дело № 370/2020г. на II ТО и др. и е приел, че ангажираните свидетелски показания не са достатъчни за да обосноват извод, че ищцата В. Б. има право на присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат й. Според въззивния съд трудното детство и много близките отношения между семействата на брата и сестрата, не представляват обстоятелства, обосноваващи наличието на особено трайна и дълбока емоционална връзка между тях, а са израз на типичните роднински отношения между брат и сестра. Според съда не са установени по делото конкретни житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Развил е съображения, че с оглед традициите във всяко едно общество връзката брат и сестра е обичайно да изгради отношения на обич, привързаност, топлота и взаимопомощ. В случая наличието на тази кръвна връзка и създалите се, с оглед на същата обичайни отношения, според приетото в цитираното ТР, не е достатъчно, за да се формира извод, че преживелият съребрен роднина има право на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е съобразил, че според установената вече съдебна практика обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Предвид това е посочил, че в случая няма основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и В. Б. не е активно материалноправно легитимирана да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, като е отхвърлил предявения от нея иск. За да определи обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на родителите на загиналия, съдът се е позовал на разясненията, дадени в ППВС № 4/1964г. и на установената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Съобразил е в конкретния случай, че К. К. е първородния син в семейството и е отчел установената от събраните гласни доказателства връзка между родителите и сина им, нейния характер, степен на близост в отношенията и мястото, което починалият е заемал в живота на увредените; възрастта на починалия, внезапността на настъпването на леталния изход, лимита на застрахователните покрития и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи. Предвид това, въззивният съд е приел, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от родителите на загиналия при ПТП К. К. неимуществени вреди е в размер по 140 000 лева на всеки от тях. По отношение на следващия спорен въпрос, пренесен във въззивното производство - този за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и за конкретния принос на загиналия за настъпването на вредоносния резултат, въззивният съд се е позовал на изводите на КСАМЕ, че загиналият е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движел съобразно ограничението на скоростта в района на инцидента-с 30 км/час; отчел е несъобразяването от К. с наличния на мястото на произшествието на пътен знак „В24 -Забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош". Предвид това е приел, че поведението на загиналия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, тоест налице е съпричиняване от негова страна. При определяне степента на приноса, съдът е съпоставил тежестта на нарушението на водача на лекия автомобил и това на увредения, сравнил е поведението на всеки един от участниците в ПТП, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава и е приел за доказано наличието на съпричиняване от страна на загиналия в размер 50 %. С оглед това и предвид приетия справедлив размер на обезщетението, дължимо на родителите на загиналия, съдът е присъдил по 70 000 лева на ищците Г. А. и Д. А., ведно със законната лихва, считано от 04.11.202г. до окончателното плащане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Варненския апелативен съд въззивно решение. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК три групи въпроси, с които касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване, са относими към предмета на спора, разрешен от въззивния съд, но по отношение на тях не са осъществени поддържаните в изложението основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първата група въпроси-от 1 до 3, могат да бъдат обобщени като питания относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лица, извън очертания кръг в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., от причинена смърт на техен близък. В ТР №1/21.06.2018г. по тълк.дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС са дадени критериите, които следва да се обсъдят от решаващия съд, за да се прецени настъпили ли са неимуществени вреди за брат/сестра поради смъртта на техните брат/сестра-само като минимум е необходимо да се установи наличие на близки отношения, взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, като израз на традиционните за българското общество родствени отношения. Едновременно с това е необходимо създадената връзка да надхвърля това традиционно за нашето общество разбиране, т. е. съдът изследва налице ли са проявления на особено близка житейска връзка -трайна и дълбоко емоционална и претърпени поради това изключителни като интензитет и продължителност страдания от настъпилата на смърт на родственика. В мотивите на ТР е посочено, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. По задължителен за съдилищата начин е разяснено също, че фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. Постановките, залегнали в тълкувателното решение на ОСНГТК на ВКС, са доразвити в последващата практика на ВКС по чл. 290 ГПК, на част от която въззивният съд се е позовал в мотивите към обжалваното решение. В съдебната практика, постановена след приемането на цитираното ТР се приема, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка може да се посочи израстването на братята и сестрите сами като деца поради продължителното отсъствие на родителите за работа в чужбина; съвместното съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства; полагането на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина заболяване, смърт или дезинтересиране такива грижи не могат да бъдат предоставени от родители, съпруг или деца. Не на последно място следва да бъде посочено, че според приетото в решение № 60131/13.12.2021г. по търг. дело № 1700/2020г. на II ТО „Отстъпването от последователно прилагания в годините ограничителен подход по отношение на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на друго лице, възприет в ППВС № 5/1984г., няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод смъртта му и според общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат право на обезщетение. Разширяването на кръга на правоимащите е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в Европейския съюз, обвързваща РБ като държава - членка на съюза, и от необходимостта поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство (към момента на приемане на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС) да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в ППВС от 1961г. и 1969г., когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди". Произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение е в пълно съответствие със задължителната и с казуалната практика на ВКС по въпроса за активната материалноправна легитимация на братята/сестрите за получаване на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на причинена при деликт смърт на техния барт/сестра. Въззивният съд не е отрекъл нито близостта в отношенията между касаторката Б. и брат й, починал вследствие на ПТП, нито високия интензитет и продължителност на претърпените по повод на загубата му морални болки и страдания. Отхвърлянето на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ на В. Б. е резултат от извода на съда, основан на доказателствата по делото, че съдържанието на родствената връзка между брата и сестрата е обичайна и типична за традиционните за българското общество отношения между братя и сестри в едно семейство и не се отличава с изключителност, респ. че интензитетът и продължителността на болките и страданията, които тази ищца е понесла и ще понася в бъдеще по повод загубата на обичания от нея брат, не надвишават нормално проявяващите се в подобни случаи болки и страдания. Изводите на въззивния съд кореспондират с принципното становище на ОСНГТК на ВКС, че по правило право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт имат само най-близките на починалия, посочени в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. (при условие, че са доказали проявлението на вредите), а на братя/сестри се признава право на обезщетение само по изключение - когато са доказани необходимите според тълкувателното решение предпоставки за получаване на обезщетение. Съобразяването на решението с практиката на ВКС, включително и със задължителната такава, изключва възможността за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Доводите на касаторката Б. във връзка с поставянето на първата група въпроси, че решаващият извод на въззивния съд не кореспондира с доказателствата по делото са относими към проверка на обосноваността на въззивното решение, която не може да бъде извършена в селективния стадий на касационното производство. Втората група правни въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК - от 4 до 6, се свеждат до обобщения въпрос относно приложението на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Това питане, както се посочи е относимо към предмета на конкретното дело, образувано по иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, но не се доказва наличието на допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл. 52 от ЗЗД, съществува многобройна задължителна съдебна практика - ППВС № 4/23.12.1968г., както и решения по търг.дело № 246/2019г. II ТО, решение по търг. дело № 1205/2019г. на II ТО, решение по търг.дело № 3144/2018г. на II ТО, решение № 50010/ 22.02.2023 г. по търг.дело № 2471/2021г. на I ТО, включително цитираните и от касаторите, в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт. Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Подлежащите на изследване обстоятелства при причинена смърт от непозволено увреждане включват начина на извършването му, възрастта на увредения, дълбочината и продължителността на търпените морални страдания, отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди. За справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди е необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. В случая при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявените от родителите на загиналия при ПТП искове по чл. 432, ал. 1 КЗ въззивният съд е съобразил изяснените в цитираната практика критерии и е взел предвид установените по делото обстоятелства, които са релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е анализирал подробно поотделно и в тяхната съвкупност и е изяснил значението им за размера на обезщетението. Цитираните от касаторите две съдебни решения -по търг.дело № 220/ 2012г. и по търг.дело №196/2012г. на II ТО на ВКС са неотносими в случая, доколкото касаят претенции за обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени при ПТП. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито да бъде проверявана от настоящата инстанция в производството по чл. 288 ГПК. По отношение на последната група въпроси следва да бъде посочено, че освен задължителните указания по т.7 от ППВС №17/1963г. и ТР №1/23.12.2015г. по приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД е формирана задължителна съдебна практика, според която намаляването на обезщетението за вреди от деликт не може да почива на предположения, а следва чрез пълно и главно доказване да са установени конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е допринесъл за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил настъпването му. Тълкувана нормата на чл. 51, ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице принос на увредения към щетата е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават правилата на ЗДвП и ППЗДвП, но нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тоест да са негово следствие. В съответствие със съдебна практика въззивният съд е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия син на ищците поради нарушение на правилата за движение по пътищата, които са довели до настъпването на инцидента и увреждането на мотоциклетиста. Този извод е основан на подробното обсъждане на събраните по делото доказателства и изводите на КСМАТЕ. Всъщност с посочените въпроси касаторите поддържат неправилност на изводите на съда, респективно по същество оспорват правилността на решението, която обаче, извън въведеното с чл.280, ал.2 ГПК основание за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност (каквато не се твърди, а и установява по делото), не е предмет на проверка в този стадий по селектиране на касационните жалби. По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. В производството пред ВКС липсват доказателства за сторени от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение, поради което и ВКС не присъжда такива, въпреки заявеното в отговора на касационната жалба искане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО