Определение № 50860 от 23.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3370/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Е., чрез пълномощника му адв. Р. К. против решение от 27.04.2022 г. по в.гр.д. № 12728/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 114983 от 15.05.2019 г. по гр. дело № 61500/2018 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 128, ал. 1 СК са определени мерки за лични отношения на В. Т. И. с внука й Г. Г. Е., като за осъществявнае на тези контакти бабата ще взема внука й от дома на бащата Г. Г. Е. и ще го връща в неговия дом, както следва: всеки първи петък от месеца от 18 часа до 18 часа в неделя, с преспиване, като този режим не се прилага през месеците май, юли, август и декември; всяка година за именния му ден за времето от 18 часа на 5 май до 13 часа на 6 май, с преспиване; всяка четна година за рождения му ден (19 декември) за времето от 18 часа на 18 декември до 20 часа на самия рожден ден, с преспиване;всяка година за две седмици през лятото, ако бабата и бащата не постигнат съгласие за начина и времето на осъществяване на тези контакти бабата има право на контакти с внука й през първата пълна седмица на месец юли и през последната пълна седмица на месец август, като взема внука й в 18 часа на неделята преди седмицата и го връща в 10 часа в понеделника след седмицата;всяка четна година за времето от 9 часа на Р. петък до 18 часа на Светли понеделник, с преспиване, и всяка нечетна година за времето от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 26 декември, с преспиване. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1/ Кои са предпоставките, при които съдът преценява най-добрия интерес на детето, при определяне режима на лични отношения между малолетното дете и неговите баба и дядо, съгласно чл. 128, ал. 1 СК; 2/ Имат ли значение при определяне на режима на лични отношения по чл. 128, ал. 1 СК ниската възраст на детето, здравословните проблеми на бабата и прекъснатият за продължително време контакт между тях. По отношение „интереса на детето“ се сочи противоречие на въззивното решение с решение № 275 от 18.01.2019 г. по гр. дело № 799/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и задължителната практика на ВС - ППВС № 1/12.11.1974 г. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно, поради нарушение на материалния закон, тъй като постановеният режим на лични отношения е твърде разширен и не е в интерес на детето. Насрещната страна – В. Т. И., не е депозирала отговор на касационната жалба. При определяне конкретния режим на лични отношения въззивният съд е преценил събраните по делото доказателства, в т.ч. и тези приети пред въззивната инстанция такива - актуални социални доклади на компетентните Д“СП“ – „Красно село“ (по местоживеене на бащата) и Д“СП“ „С.“ (по местоживеене на бабата) и заключението на съдебно-психологична експертиза, което е кредитирано като обективно, компетентно и пълно и е достигнал до извод, че в интерес на детето е то да контактува със своята баба по майчина линия. До този извод съдът е стигнал след преценка на редица конкретно установени по делото обстоятелства, а именно: бабата по майчина линия е в добро здравословно състояние; грамотен, силно емоционален и одухотворен човек; категорично може да полага адекватни грижи за детето по време на личните им срещи и да му предложи разнообразни образователни и развлекателни занимания; битово-хигиенните условия при бабата са добри - за детето е обзаведена самостоятелна стая, а в трапезарията е организирана библиотека с детски книжки; бабата е в състояние да реагира адекватно на образователните, емоционалните и здравните потребности на детето, поради което определянето на режим на лични отношения с нейния внук не би довело до накърняване на неговите права и интереси. Въззивният съд е отчел и обстоятелството, че контактите между бабата и внука й са били прекъснати, но при срещата им, наблюдавана от вещото лице, емоционалната връзка е била безпроблемно възстановена, като детето само е разказвало за предходно виждане със своята баба, когато е получило от нея подаръци и се е почувствало обичано от нея. Същевременно съдът е съобразил и обстоятелството, че по делото не се установяват каквито и да било индикации, че при осъществяване на режима на лични отношения със своята баба по майчина линия, детето би било поставено в какъвто и да било риск. Напротив, вещото лице – психолог е дало заключение, че няма никакви вредности от контакта на Г. с неговата баба и отношението му към нея е положително. Освен това във въззивна инстанция е установено, че между страните на практика вече не съществува спор относно начина на осъществяване на контактите, тъй като В. И. е заявила, че не възразява с оглед осъществяването на контактите й с нейния внук да го взема от дома на бащата и да го връща в неговия дом, а бащата е заявил, че не би имал против детето да прекарва през летните месеци повече от една седмица при своята баба по майчина линия, с преспиване. Въззивният съд е посочил, че с оглед интереса на детето следва да се съобрази и липсата на предходните противоречия между страните относно начина на осъществяване на контактите на бабата и нейния внук, както и относно техни по-интензивни контакти през лятото. Отчел е, че по-скоро е налице напрежение в отношенията на бащата на детето и сестрата на неговата починала съжителка и нейния съпруг, отколкото между бащата и бабата В. И., но тези противоречия в разширеното семейство на детето не следва да бъдат пречка бабата по майчина линия да осъществява по-пълноценни контакти с нейния внук, който да я познава и обича. Посочено е още, че всяко дете трябва да познава и съхранява родовите си връзки, да получава любов и подкрепа и от членовете на разширеното си семейство, като съдът е счел, че дадената от вещото лице препоръка – поне през първата година от осъществяване на режима на бабата с детето то да не се среща с останалите роднини по майчина линия, би било полезно да се съблюдава от страните. Полагането на усилия за изграждане на безконфликтно общуване между значимите за детето възрастни – членовете на неговото семейство, би допринесло за съхраняване на емоционалното състояние на детето и неговото психическо здраве, което е от особена важност за израстването му. С оглед на така установените данни, въззивният съд е приел, че бабата В. И. притежава необходимите възпитателски качества, интелектуален капацитет, житейски опит и желание да допринесе за нормалното развитие на нейния внук Г. във всички изброени по-горе аспекти (физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие), и съобразно с неговия най-добър интерес, което обуславя извод за определяне на лични отношения, включващи ежемесечни контакти всеки първи петък от месеца от 18 часа до 18 часа в неделя, с преспиване; контакти през лятото за две седмици, но по начин, който да не създава противоречия между страните; право на лични контакти с внука й и на неговите лични празници: всяка година за именния му ден за времето от 18 часа на 5 май до 13 часа на 6 май, с преспиване (като съдът е съобразил, че тогава личен празник има и бащата, и той следва да може да празнува заедно със сина си), и всяка четна година за рождения му ден (19 декември) за времето от 18 часа на 18 декември до 20 часа на самия рожден ден, с преспиване. С оглед личността и поведението на бабата по майчина линия към внука й и съответно положителните възприятия и чувства на детето към нея и като е преценил отново интереса на детето, въззивният съд е счел за целесъобразно бабата да осъществява контакти с нейния внук и всяка четна година за времето от 9 часа на Р. петък до 18 часа на Светли понеделник, с преспиване, и всяка нечетна година за времето от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 26 декември, с преспиване, тъй като контактите през тези християнски празници ще се отразят особено благоприятно за детето. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения: За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК и решението на въззивния съд да противоречи на задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и на практиката на ВКС. Формулираните от касатора въпроси имат характер на правни въпроси, но по отношение на същите не е налице поддържания допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със сочените в жалбата ППВС № 1/74 г. и решение № 275 от 18.01.2019 г. по гр. дело № 799/2018 г. на ВКС, ІV г.о. Не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВС и ВКС по отношение прилагане на принципа за „най-добрия интерес на детето“. Въззивният съд изрично е посочил, че се следи на първо място именно за интереса на детето и само, ако исканите мерки за лични контакти с баба и дядо са в негов интерес, съдът постановява такива. Съобразена е легалната дефиниция за „най-добър интерес на детето“, съдържаща се в нормата на §1, т. 5 ДР ЗЗДет., както и константната съдебна практика, с която е разяснено, че интересът на детето е то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено интелектуално, нравствено и социално развитие; който му осигурява съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, подготвя го за живота като отговорна и самостоятелна личност, но най-вече по начин, който му осигурява адекватно упражняване и съхраняване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. За да достигне до извода, че е в интерес на детето, то да осъществява контакти със своята баба по майчина линия, въззивният съд подробно е обсъдил и взел предвид всички конкретно установени по делото обстоятелства, каквито са: съществуващите в семейството конкретни отношения между отделните му членове, здравословното състояние на бабата, възрастта на детето, способността на прародителя да полагат адекватни грижи за внука си по време на личните им контакти съобразно с образователните, интелектуални, емоционални, физически и други потребности на детето, както и налице ли са каквито и да било вредности, които могат да възникнат при осъществяването на един такъв режим на лични контакти между детето и неговия прародител и чието евентуално наличие би поставило детето в неоправдан риск. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че формулираните от касатора въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,