Определение № 209 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 662/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Г. В. Ц., В. Г. Ц., М. Т. Ц., Л. А. Т., Л. В. Ц., В. М. Ц., Л. М. Ц., П. С. Ц., С. А. Ц., Н. С. Т., А. С. Г., В. С. П., П. И. Г., В. Г. С. и И. Г. К., всичките чрез процесуален представил адвокат К. Б. - Т. срещу решение от 07.03.2011 г. по гр. д. № 3636/2008 г. по описа на Софийски градски съд. С същото е оставено в сила решение от 12.08.2008 г. по гр. д. № 2111/2006 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от всички касатори против Ц. Я. Г. и М. К. Г. иск по чл. 108 ЗС. Ответниците по касация са депозирали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Излагат доводи за недопустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Претендират разноски пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: В случая е предявен иск за собственост на недвижим имот. Исковата молба е подадена на 25.01.2006 г., с оглед на което цената на иска се определя съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./. По делото от приложена данъчна оценка на процесния имот в размер на 2 185.30 лв. С изменението на разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК /изм.-ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ изрично се предвиди, че не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Съгласно § 25 от ПЗР ЗИДГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Касационната жалба е постъпила на 05.05.2011 г., от който момент делото е висящо пред ВКС, т. е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в посочената й редакция, с оглед на което и съобразно цената на предявения в настоящото производство иск, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е процесуално недопустима и същата следва да бъде оставена без разглеждане. По отношение на претендираните от ответната страна разноски пред настоящата инстанция, същата не е представила доказателства за реално направени такива, с оглед на което не следва да й бъдат присъждани. По изложените съображения Върховния касационен съд, І г.о.