Определение № 4951 от 15.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2443/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "ОМВ България" ООД, чрез адв. В. Т., срещу решение № 1359/21.11.2026г. по в. гр. д. № 2025/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2529/17.05.2023 г. по гр. д. № 5651/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД "ОМВ България" ООД е осъдено да заплати на Прокуратурата на РБ сумата от 398 407,28 лв., съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. В изложението към жалбата се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 ГПК. Подадена е и насрещна касационна жалба от Прокуратурата на РБ. В случай, че се допусне до разглеждане касационната жалба на "ОМВ България" ООД, Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата над 398 407,28 лв. до 636 094,45 лв. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г.о., съобрази следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран от страна на Прокуратурата на РБ с иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу "ОМВ България" ООД за присъждане на сумата 636 094,45 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване. Въззивният съд е приел, че ищецът твърди, че ответникът се е обогатил за негова сметка без основание със сумата от 636 094, 45 лв., заплатена от Прокуратурата на РБ на "Кредит Актив" ЕООД и съставляваща обезщетение за имуществени вреди, за което обезщетение Прокуратурата на РБ е осъдена с две влезли в законна сила съдебни решения, и изразяващи се в загубата на 162 736 л. дизелово гориво, иззето от "Кредит Актив" ЕООД от органи на ищеца и неправомерно върнато от органи на ищеца на ответното дружество "ОМВ България" ООД, при което ответното дружество се е обогатило неправомерно с 162 736 л. дизелово гориво. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е взел предвид следните факти и обстоятелства, за които между страните не съществува спор, а и се установяват от представените по делото писмени доказателства: С решение №70/02.08.2021 г. по гр. д. № 2401/2020 г. на ВКС, IV г.о., Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на "Кредит Актив" ЕООД на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 43 125,17 лв., обезщетение за имуществени вреди, представляваща 12 % от общо парично вземане в размер на 359 376,42 лв. - стойността на общо 162 736 л. дизелово гориво, иззето от "Кредит Актив" ЕООД с протокол за претърсване и изземване от 02.07.2010 г. по ДП № ЗМ-457/2010 г., и върнато преди прекратяване на наказателното производство на "ОМВ България" ООД с постановления на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив от 11.11.2010 г. и 13.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2013 г. до окончателното плащане. С решение № 261010/08.12.2021 г. по гр. д. № 1247/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на "Кредит Актив" ЕООД на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 316 251,25, обезщетение за имуществени вреди, представляваща остатъка от 88 % от общо парично вземане в размер на в размер на 359 376,42 лв. - стойността на общо 162 736 л. дизелово гориво, иззето от "Кредит актив" ЕООД с протоколи за претърсване и изземване от 30.06.2010 г. и 02.07.2010 г. по ДП №ЗМ-457/2010 г., и върнато преди прекратяване на същото досъдебно производство на "ОМВ България" ООД с постановления на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив от 11.11.2010 г. и 13.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2015 г. до окончателното плащане. Посочил е, че въз основа на посочените съдебни решения са издадени изпълнителни листове, като Прокуратурата на РБ с платежни нареждания от 25.02.2022 г. и от 15.03.2022 г. е заплатила по сметка на "Кредит Актив" ЕООД сумата от 41 435,32 евро с равностойност от 81 431,61 лв. и сумата от 283 794,61 евро с равностойност от 555 054,01 лв. или общо сумата от 636 485,62 лв. Въззивният съд е посочил, че кредитира изцяло и приетите в хода на първоинстанционното производство основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, която е дала стойността на 162 736 л. дизелово гориво към различни дати, изчислена по средни пазарни цени на НСИ и по пазарни цени към съответните дата на "ОМВ България" ООД. Изтъкнал е, че заявените в исковата молба и допълнението към нея обстоятелства, определящи основанието на исковата претенция, а именно: наведените твърдения за предаване на ответното дружество неправомерно и без правно основание на 162 736 л. дизелово гориво, които действия на ищеца довели до обогатяване на дружеството с посоченото количество дизелово гориво, но и до нанасяне на имуществени вреди в същия размер на третото лице "Кредит актив" ЕООД; обедняването на Прокуратурата на РБ със заплатените суми, съставляващи обезщетения за нанесените на "Кредит актив" ЕООД имуществени вреди, които суми Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати с влезли в сила решения на съда, при отчитане на обстоятелството, че платените от Прокуратурата на РБ парични суми не са попаднали директно в патримониума на ответното дружество "ОМВ България" ООД, налагат извод, че предявеният от ищеца иск е с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Подчертал е, че за да бъде уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде доказан следният фактически състав: увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за ищеца да защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи факти. Допълнил е, че придобиването на блага следва да се осъществява на предвидено от закона основание. В противен случай, обогатилият се дължи обезщетение на този, който е обеднял, ако обедняването и обогатяването са настъпили по силата на един и същ юридически факт. Посочил е, че безспорно доказан по делото е фактът, че поради извършени от органи на ищеца правни действия на 11.11.2011 г. и на 13.12.2011 г. ответното дружество е получило 162 736 л. дизелово гориво без правно основание. Липсата на основание се доказвало и от представеното по делото влязло в сила решение № 435/28.03.2018 г. по гр. д. № 2480/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от "ОМВ България" ООД срещу "Кредит актив" ЕООД и Прокуратурата на РБ, искове с правно основание чл. 124 ГПК, за установяване по отношение ответниците, че ищецът че е собственик на 162 736 л. дизелово гориво на обща стойност 340 118,24 лв., придобито по правни сделки с "Петрол С.А. – Румъния", "Нафтекс Петрол" ЕООД и "ОМВ Рифайнинг енд Маркетинг" ГМБХ – Виена, което количество представлява част от общо изтегленото от ответника "Кредит актив" ЕООД през периода 01.04.2010 г. – 05.04.2010 г. дизелово гориво в общ размер от 350 499,84 л. на обща стойност 732 789 л. Приел е, че в конкретния случай горивото е реално предадено, съответно получено от ответното дружество, както следва: на 07.12.2011 г. - 124 489 л. с пазарна цена по данни на НСИ към тази дата - 312 467,39 лв. и на 29.12.2011 г. - 34 239 л. гориво с пазарна цена по данни на НСИ към тази дата - 85 939,89 лв. Пазарната цена на горивото по цена на "ОМВ България" ООД е, както следва: за 124 489 л. гориво към 07.12.2011 г. - 311 222,50 лв. и за 34 239 л. гориво към 29.12.2011 г. - 86 624,67 лв. По-нататък въззивният съд е посочил, че по иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, съгласно общите правила по чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва единствено да изложи твърдения за липсата на основание при обогатяването на ответника и да докаже, че неговият патримониум е намалял със стойността на заплатеното обезщетение, както и обстоятелството, че патримониумът на ответника се е увеличил със това материално благо. Ако ответникът оспорва тази липса на основание и твърди, че полученото от него е на някакво годно правно основание, то доказателствената тежест за доказване на тези твърдения е изцяло за ответника, който ги твърди. В конкретния случай обаче ответникът не доказал при условията на пълно и главно доказване твърдяното по пътя на възражението от него, поддържано и във въззивната жалба, обстоятелство, че е получил процесното гориво на годно правно основание. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че с получаването от ответното дружество на 162 736 л. дизелово гориво, без наличието на правно основание за това, ответното дружество се е обогатило неоснователно и дължи на ищеца обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в размер на по-малката сума между обогатяването и обедняването. Като спорен между страните по делото, въззивният съд е посочил въпросът относно размера на сумите на обогатяването и обедняването, съотв. на ответника и на ищеца. Решаващият съд е приел за доказан размера на сумата на обедняване на ищеца, а именно: общата заплатена от него сума за обезщетяване на третото лице, вкл. заплатени главници и заплатени изтекли лихви. Приел е, че видно от представените по делото платежни нареждания тази сума е в размер на 636 485,62 лв., като претендираната от ищеца сума възлиза на 636 094,45 лв. Посочената сума, заплатена от Прокуратурата на РБ на третото увредено лице е формирана от заплатени главници /43 126,17 лв. и 316 251,25 лв./ и лихви. Посочил е, че съгласно трайната практика на ВС и ВКС, обедняването следва да бъде съобразявано по размер към момента на обогатяването, а не към момента на предявяване на исковата претенция, което в случая обуславя неоснователността на включването на заплатените от Прокуратурата на РБ лихви към размера на сумата на обедняването. Сумата на обогатяване на ответника, въззивният съд е приел, че следва да бъде определена съгласно действителната стойност на полученото без основание гориво, определена по средните пазарни цени по данни на НСИ, т.к. тези данни определят средната пазарна цена на горивото към съотв. дати, която средна пазарна цена винаги е обективен критерий при определяне действителната стойност на която и да е стока. Възьзивният съд е приел, че в случая тази сума е в размер на 398 407,28 лв., до който размер искът следва да бъде уважен. Въззивният съд е намерил за неоснователни въведените и от двете страни по спора възражения. По възраженията на Прокуратурата на РБ, въззивният съд е приел, че по изложените по-горе съображения дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск като такъв по чл. 59 ЗЗД е правилна. При иска по чл. 59 ЗЗД на връщане подлежи по-малката сума между сумата, с която е обеднял ищеца и сумата, с която се е обогатил ответника, поради което искът не може да бъде уважен в пълния предявен размер. Допълнил е, че в случая не може да се приеме, че е предявен регресен иск, при който би могла да бъде претендирана основателно цялата заплатена от ищеца на третото лице сума, т.к. между ищеца и ответника не съществуват никакви първични облигационни отношения, които да обуславят квалифицирането на заявената претенция като регресна. По възраженията на ответника "ОМВ България" ООД, въззивният съд е посочил, че в настоящото производство не могат да бъдат разглеждани възражения, свързани със собствеността на процесното гориво, доколкото по делото има данни за влязло в сила решение, с което е разрешен със сила на присъдено нещо спорът за собствеността на горивото между същите страни. Така постановеното решение е задължително и за съдебния състав, разглеждащ настоящия спор. За неоснователно е преценено и поддържаното от ответното дружество, вкл. и пред въззивната инстанция, възражение за погасителна давност. Въззивният съд е приел, че началото на течението на погасителната давност следва да се определи от датата на последното плащане, направено от Прокуратурата на РБ, довело до нейното обедняване, т.е. към 15.03.2022 г., която дата не е спорна между страните. Искът по чл. 59 ЗЗД се погасява с изтичането на общата петгодишна давност, която не е изтекла нито към датата на предявяване на иска с подаване на исковата молба, нито към датите на направените изменения в размера на иска. Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение е потвърдено. В касационната жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложението към касационната жалба се поддържа на първо място довод за вероятна недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, обоснован с оплаквания за произнасяне извън петитума на исковата молба. Поддържа се и наличие на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1."Налице ли е обедняване по смисъла на чл. 59 ЗЗД от страна на Прокуратурана на РБ, когато същата твърди, че обедняването й е следствие репарирането на вредата причинена на "Кредит актив" ЕООД от противоправен акт на лице назначено на служба от Прокуратурата на РБ и за това обедняване дали отговаря касаторът "ОМВ България" ООД?"; 2."Налице ли е неоснователно разместване на имущетвени блага на ответника по касационната жалба при положение, че "ОМВ България" ООД е получило на правно основание /влезли в сила постановления на Окръжна прокуратура – Пловдив, постановени по ДП № ЗМ 457/2010 г. по описа на Сектор "ПИП" към ОД на МВР [населено място], потвърдени във връзка с проведеното от Апелативна прокуратура – Пловдив, органа овластен от закона да отмени незаконосъобразните актове на по-долна инстанция/?"; 3."Възможно ли е Прокуратурата на РБ да черпи благоприятни за себе си права от собственото си противоправно поведение, обусловило репарирането на вредите по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД в полза на "Кредит актив" ЕООД, предявявайки иск срещу "ОМВ България" ООД по реда на чл. 59 от ЗЗД?"; 4."Налице ли е изтекла в полза на "ОМВ България" ООД давност, относно предявеното срещу него вземане за разликата в повече над предявеният частичен иск, когато увеличението на претенцията е извършено след повече от 5 години след датата на предявяване на иска за неоснователно обогатяване от страна на Прокуратурата на РБ?"; 5."Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните?". Ответникът по касационната жалба Прокуратурана на РБ е депозирал отговор на тази жалба, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. излага становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че не са налице поддържаните от касатора "ОМВ България" ООД предпоставки за допускане на касационното обжалване. На първо място, няма вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Съдът не се е произнесъл извън рамките на заявеното искане, формулирано в петитума на исковата молба и при съобразяване на направеното увеличение на размера на иска не е присъдил в повече от претендираното от ищеца. Неоснователни са доводите на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първите четири въпроса, формулирани в изложението. Първият въпрос не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е приел, че ответникът следва да отговаря за незаконосъобразни действия на Прокуратурата, а е приел нещо коренно различно, а именно, че ответникът се е обогатил неоснователно с гориво, собственост на трето лице, за сметка на Прокуратурата, която е платила стойността на горивото на третото лице във вид на причинена вреда- претърпяна загуба. Вторият въпрос също не би могъл да обуслови различен изход на делото, доколкото ответникът е получил в собственост чуждо гориво с Постановление на Прокуратурата, без да има правна възможност да придобие собствеността върху това горивото по силата на закона. Постановлението на Прокуратурата за предаване на задържано гориво като веществено доказателство, не е придобивно основание, не е титул за собственост. Този въпрос не би обосновал друг отговор на въпроса, освен дадения от въззивния съд, а именно че ответникът се е обогатил неоснователно с гориво, което е чужда собственост. Третият въпрос също не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е приел, че в случая Прокуратурата черпи права от неправомерните си действия, а напротив, съдът е приел, че се касае до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на Прокуратурата. Нормата на чл. 59 ЗЗД е императивна и съдържа забрана за неоснователно обогатяване. Четвъртият въпрос също не обуславя различен отговор, даден от въззивния съд и не обуславя друг изход на делото, доколкото вземането за неоснователно обогатяване възниква след реализиране на състава на неоснователното обогатяване, а в случая обедняването на Прокуратурата или регресното й вземане възникват на датата на плащане на стойността на горивото на третото лице във формата на претърпяна загуба. Последният поставен в изложението въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е решен в съответствие с практиката на ВКС, според която съдът трябва да извърши преценка на допустимите и релевантни доказателства, да обсъди релевантните доводи и възражения на страните и да изложи ясни мотиви, тъй като въззивният съд се е произнесъл именно по този начин, като е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните факти, както и доводите и възраженията на страните, и е направил и самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. В обобщение, не са налице основания за допускане на касационното обжалване. При този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК, насрещната касационна жалба следва да се остави без разглеждане на основание чл. 287, ал. 4 ГПК, предвид недопускането на касационно обжалване по основната касационна жалба и липсата на основание за разглеждането й по същество. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение