Определение № 664 от 07.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4308/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. М. Н., чрез адв. А. Д. от САК, против въззивно решение № 1266/31.05.2022 г., постановено по в.гр.д. № 13484/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20172119/16.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 48348/2020 г. по описа на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Д. М. Н. против Камара на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/ [населено място] и М. Г. М. искове с правно основание чл.87 КТ за отмяна на избора на председател на Управителния съвет на КИИП, проведен на Общо събрание на КИИП на 26 и 27.09.2020 г. и е потвърден проведения избор на председател на УС на КИИП, проведен на Общо събрание на КИИП на 26 и 27.09.2020 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата са депозирали писмени отговори, в които оспорват същата. Върховният касационен съд, състав на Трето г.о., след преценка на данните по делото, за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ трудови са споровете между работника и служителя от една страна и работодателя от друга относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. В случая се касае за трудов спор. Изборът е едно от основанията за възникване на трудово правоотношение, а уредбата му се съдържа в чл. 83 - 88 КТ. Настоящият състав на Върховен касационен съд, Трето г.о. намира, че касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Настоящото производството не съставлява спор за възнаграждение или обезщетение по трудово правоотношение, нито касае искове за отмяна на уволнение, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Т.е. настоящото производство е двуинстанционно и касационната жалба срещу въззивното решение следва да се остави без разглеждане, поради недопустимост на касационния контрол. При този изход на делото в полза на ответника по жалбата Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 600 лв., с оглед представения договор за правна защита и съдействие №791631/09.11.2022 г. /л.28/ и преводно нареждане от 09.11.2022 г. /л.30/. Не следва да бъде присъждано в полза на М. Г. М. договореното възнаграждение за адвокат в настоящото производство. По делото е представен договор за правна защита и съдействие №791630/09.11.2022 г. /л.29/, сключен между М. и адвокат М. Я., в който е уговорено адвокатското възнаграждение в размер на 600 лв., като е посочено, че същото ще се изплати по посочена банкова сметка. В т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато плащането на адвокатското възнаграждение става по банков път, задължително се представят доказателства за това, т.е. то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи удостоверяващи плащането, каквито в случая не са представени по делото /представеното преводно нареждане от 09.11.2022 г. /л.31/, касае плащане по друг договор- №791632/09.11.2022 г., по адм. дело №2073/2022 г., извършено от КИПП/. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.