Определение № 612 от 05.07.2022 г. на ВКС по д. № 3578/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на О. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №304/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените по реда на чл.422 ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу касатора искове – признато е за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5073,39 лв., главница по договор за потребителски кредит №2377013 от 10.08.13 г., сумата от 3744, 04 лв. – договорна лихва върху главното вземане за периода 21.01.17 – 21.08.17 г., законна лихва върху главницата от 6.03.18 г. и лихва за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 293,37 лв. за времето от 21.01.17 г. до 6.03.18 г., на осн. чл.79 и чл.99, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9,11 и 26 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС по значимите за спора правни въпроси относно задължението на съда да обсъди направените от особения представител на ответника възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради несъответствието му с предвидената в чл.10, ал.1, вр. с чл.22 ЗПК форма / договорът е с шрифт по –малък от 12/ и възражение, че към датата на подаване на исковата молба ищецът не е титуляр на вземанията по този договор – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. В противоречие с цитираната практика на СЕС въззивният съд не е разгледал служебно въпроса за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит - осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Въпросът за задължението на въззивния съд да се произнесе за неравноправните клаузи на договора с решението си е поставен и в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като значим за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпросите за задължението на въззивния съд да се произнесе по възражението на ответника за нищожност на договора поради несъответствие с предвидената в закона форма – чл.10, вр. с чл.22 ЗПК и да се произнесе и служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Допускането се налага на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, за да се провери съответствието на въззивното решение с ТР №1/27.04.22 г. по т.д. №1/20 г. ОСГТК на ВКС, в мотивите на което е прието: „С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. ….. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.” Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение