Определение № 50327 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2713/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 261673/02.06.2022г. на П. Г. А., озаглавена „касационна жалба „ и допълнена с две уточвяващи молби от 09.06.2022г,с които се иска отмяна на влязло в сила въззивно решение №270 от 03.03.2022г. по в.гр.д. № 996/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение №260338 от 21.10.2021г на РС Асеновград. Отхвърлен е облигационен иск на молителя за 1500 лева ,поради която цена на иска и на осонование чл. 280, ал.3 т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, то е окончателно. В молбата се излагат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на постановените съдебни решения ,като за отмяната им се изтъкват основанията по чл. 303, ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Изложените в молбата обстоятелства са за необсъждане и неразглеждане на доказателства по делото –полицейска преписка ,приложена като доказателство на ниво районен съд ,неразгледани и невзети предвид от съда документи за неправоспособност на вещото лице, изработил първата оценителна експетиза: документ и изх № 3650/28.02.2020г на ОС Пловдив ,представен по делото в първоинстанционното производство: документ от КНОБ с изх № 5635/07.12.2021г, представен от ищеца във въззивното производство (пред ОС Пловдив,приет с определение от 24.01.2022г преди приключване на съдебното дирене), като и двата документа не са съобразени при постановяване на решението. Същите са посочени отново и представени като приложения по основанието на чл. 303, ал.1 т.1 ГПК и според молителя доказват неправоспоспобността на експерт – оценител, чието заключение е прието по делото. Основанието на чл.303, ал.1 т.2 ГПК се подкрепя със същите твърдения и оплаквания ,които по същество се свеждат до наличие на съществени процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата по делото. Отговор не е постъпил. Молбата за отмяна е насочена срещу влязло в сила съдебно решение, изхожда от заинтересована по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК страна ,но е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното: Съгласно т. 10 ТР № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, молба за отмяна на влязло в сила решение, която не съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303/чл. 304 ГПК е недопустима. Изтъкнатите от молителя твърдения за основание по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК не са надлежни. Не се сочат обстоятелства които страната не е изтъкнала, тъй като не са й били известни до приключване на делото,или на нови доказателства, които ищецът не е представил, тъй като не е разполагал с тях. Оспорват се изводите на съда относно релевантността на обстоятелства които молителят - ищец по делото, е изтъкнал и поддържал в процеса ,както и съображения по оценката на вече представени и приети доказателства, на които съдът не е придал поддържаното от страната значение. Обстоятелства ,представляващи отменително основание по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК не се сочат. В молбата се изтъква и основание по чл. 303, ал.1 т.2 ГПК ,без да са изложени никакви твърдения за положително осъществяване предпоставките за отмяна на съдебно решение, основано на неистинно заключение на вещо лице. Водещата от тях е наличие на съдебна установеност,което не се твръди. Съображенията,че влязлото в сила решение е недопустимо,нищожно,постановено при съществени процесуални нарушения,необосновано или незаконосъобразно, не представляват надлежни твръдения за наличие на отменително основание по смисъла на закона, при извънредния способ за извънинстанционен контрол, осъществяван от ВКС Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III–то г.о.,