Определение № 91 от 15.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2024 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Л. П. срещу определение № 796 от 16.10.2023г. по т.д. № 2742/2022г. на друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателя срещу решение № 116 от 05.07.2022г. по в.гр.д. № 212/2021г. на Окръжен съд – Кюстендил. С решението на окръжния съд, като е отменено решение № 260149 от 29.03.2021г. по гр.д. № 598/2020г. на Районен съд – Дупница, е уважен предявеният от „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) срещу „Специалремонт“ ЕООД и К. Л. П. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за прогласяване за недействителен по отношение на банката на сключения между ответниците договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 53, том ІІ, рег. № 2728, дело № 230/2015г. на нотариус А. Р., рег. № 431. В хода на делото по отношение на „Специалремонт“ ЕООД е било открито производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност. За да остави касационната жалба без разглеждане, съставът на ВКС е приел, че се касае за търговско дело, цената на иска по който е под прага за касационно обжалване от 20 000 лева, регламентиран в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, и постановеното въззивно решение не подлежи на обжалване. Определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 от ГПК и в съответствие с данните от представеното удостоверение за данъчна оценка, издадено от [община] баня, цената на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД е 10 171. 80 лева. Оплакванията на жалбоподателя са, че се касае за гражданско дело. Страната се позовава на възприетото в определение № 307 от 21.08.2020г. по ч.гр.д. № 1746/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и на процесуалния ред, по който е било разглеждано делото (не като производство по търговски спорове по глава 32 от ГПК). Възразява също, че е разгледан и решен иск за собственост, а не облигационен иск. Жалбоподателят иска атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато за произнасяне по допускането на касационно обжалване. „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) и „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност), чрез синдиците на дружествата, оспорват жалбата като неоснователна. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. Подадената от К. Л. П. касационна жалба е недопустима. Тя е срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. Въззивното решение е постановено по търговско дело с цена на иска от 10 171. 80 лева и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към датата на постановяване на решението, то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Характерът на делото като търговско е с оглед на неговия предмет – право, отнасящо се до търговска сделка по чл. 286, ал. 1 от ТЗ (нейната относителна недействителност), какъвто е оспореният по делото договор за продажба (чл. 318, ал. 1 от ТЗ). Продавач по договора е дружеството „Специалремонт“ ЕООД, търговец, без да се опровергава презумпцията, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие (чл. 286, ал. 3 от ТЗ). Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон (чл. 287 от ТЗ). Съгласно мотивите към Тълкувателно решение 3/2019 от 23.02.2022г. по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС, изключение относно характера на делото като търговско са обстоятелства, свързани с качеството на страната „потребител“, при зачитане на общата легална дефиниция на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съответно член 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В този случай съдът преценява характера и целта на сключения договор, както и всички обстоятелства и доказателства. В случая обстоятелствата и доказателствата по делото сочат, че придобиването на недвижимите имоти от жалбоподателя по оспорения договор за продажба от 2015г. е във връзка с търговска или професионална дейност, а не за лични цели. В хода на делото самият жалбоподател е възразявал за предоставен на „Специалремонт“ ЕООД заем и обезпечаване на задължението за връщането му с ипотека върху недвижимите имоти, предмет на продажбата, както и за ползване на имотите след придобиването им по предназначение, за което са извършвани подобрения. Имотите са горска територия с курортни туристически сгради в [населено място] баня. Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, съответно всяко физическо лице, което като по договора действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, каквито не са обстоятелствата по делото. Функционалното предназначение на недвижимите имоти, предмет на договора за продажба, и тяхното фактическо ползване, сочат на придобиване за търговска или професионална дейност. Поради това не е приложима разпоредбата на чл. 113 от ГПК (ДВ, бр. 100/2019г.) - делото да бъде разглеждано като гражданско по реда на общия исков процес. В определението по ч.гр.д. № 1746/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о., на което се позовава жалбоподателят, не е възприето друго. Неоснователен е и доводът, че делото е относно вещно право върху недвижим имот. Съгласно постоянната съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя (решение № 64 от 07.05.2021г. по гр.д. № 2549/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.), искът по чл. 135 от ЗЗД е облигационен, а не вещен, като увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (за длъжника и за третото лице). Тя се счита нестанала само по отношение на кредитора – ищец. При успешното провеждане на иска кредиторът по парично притезание получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането към прехвърленото от длъжника имущество, независимо, че то е преминало към третото лице. Без значение е също, че делото не е разглеждано по реда на търговските спорове. Съгласно мотивите към решението по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС, в хипотези, при които цената на иска не надвишава 25 000 лева, посочените в чл. 365, т. 1, т. 2 и т. 5 от ГПК спорове се разглеждат от районния съд по общия исков ред, но това не променя делото като търговско. Оплакванията на жалбоподателя в този смисъл също са неоснователни. Относим е предметът на делото - субективните права, заявени или отричани с иска, и тяхната парична оценка (чл. 68 от ГПК). Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. При изложеното касационната жалбата на К. Л. П. като недопустима е подлежала на връщане по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Изводите на предходния състав на ВКС в обжалваното определение се споделят от настоящия съдебен състав. Подадената по делото частна жалба следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното съдът