Определение № 1965 от 04.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 83/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано e по касационна жалба на В. Ж. К. срещу въззивно решение № 386 /26.07.2022 г. по в.т.д. № 337 /2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което 1) е отменено решение № 260345 /29.11.2021 г. по т.д. № 77 /2020 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която е уважен иск на В. Ж. К. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му А. Ж. К., на основание чл.432, ал.1 ТЗ, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2018 г. 2) първоинстанционното решение е отменено в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за първоинстанционното производство и вместо това е постановено друго решение, с което искът е отхвърлен за сумата 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2018 г.; 3) е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до 80 000 лева и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за въззивното производство. Ответникът по касационната жалба ЗК „Лев Инс“ АД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. Въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни по делото и по насрещна въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Въззивният съд е обявил, че е направил собствен анализ на събраните пред първата инстанция свидетелски показания на свидетелите Д. М. и Ж. К. и че въз основа на него намира, че по делото не е установено ищецът да е имал особено близка духовна и емоционална връзка с починалия си брат. От показанията на свидетеля Д. М. е установено, че братята са били много близки, като деца са играели заедно, живеели са и са отраснали в една къща и това е продължило докато са завършили училище през 1998 г. След това братята са работили заедно, имали са общ бизнес, в който е участвала и съпругата на починалия брат А.. След смъртта му общият бизнес е пропаднал. В този смисъл са и показанията на свидетеля Ж. К., който е бил съученик на покойния брат А. в техникума по автотранспорт в [населено място]. Докато А. е бил жив, отношенията са били повече от нормални, чудесни, всеки брат е създал собствено семейство и децата им са отраснали заедно. Преди да създадат семейства и след това братята са имали общ бизнес, като двигател в този бизнес и негов „мозък“ е бил по-големият брат – покойният А.. Въззивният брат е приел, че показанията на двамата свидетели, макар и с непосредствени възприятия, не установяват отношения, които да са различни от традиционните отношения между двама братя, между които е имало обич, подкрепа и взаимно уважение. Но тези показания не разкриват конкретни житейски обстоятелства, които да позволяват да се направи извод за създаването на особено дълбока и емоционална връзка между братята. Въззивният брат е приел следния извод: това, че братята са имали общ семеен бизнес и той се е развивал нормално, докато по-големият брат е бил още жив – това с нищо не променя нещата и сам по себе си този факт не е доказателство за изключителност на връзката между двамата братя. Напълно нормално е братята, които са си имали доверие, да имат и общ бизнес, като по този начин са осигурявали и прехраната на семействата си. Въззивният брат е приел, че първоинстанционният съд се е позовал на тълкувателно решение № 1 /21.06.2018 г. по т.д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, но критериите, посочени в същото като основание за присъждане на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от смърт и на други лица, извън най-близкия родствен кръг на починалия са останали недоказани. Ищецът не е провел пълно и главно доказване на съществуването на дълбока и силна емоционална връзка с починалия си брат, поради което и искът по чл.432, ал.1 ТЗ следва да се отхвърли като неоснователен. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателят навежда в касационната си жалба доводи, че в резултат на изопачена оценка на събраните в първата инстанция свидетелски показания, въззивният съд е направил необоснован и неправилен извод, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на съществуването на дълбока и силна емоционална връзка с починалия си брат, с което е допуснал противоречие с цитираното ТР № 1 /18 г. по т.д. № 1 /16 г. на ОСНК на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че релевантните за извода факти са конкретни за всеки различен случай (по всяко отделно дело), но в случая по делото е доказано наличието на трайна и дълбока, особено силна емоционална връзка между него – жалбоподателя и починалия му брат, за което излага твърдения. Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по изведения материалноправен въпрос: дали при обстоятелства, каквито въззивният съд е приел за установени по делото от свидетелските показания, може да се приеме за доказано наличието на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия му брат (между двама братя) и действително претърпени от ищеца от смъртта на неговия брат продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени? Въпросът е обуславящ, защото въззивният съд е основал извода си на събраните по делото свидетелски показания – кредитирал ги е, но въпреки описаната близост между братята до смъртта на А. К., която близост се е проявявала не само в личните им отношения, но и в съвместна търговска дейност във формата на семеен бизнес, който е бил основен източник на доходите на семействата им, е приел отрицателен отговор на обуславящия въпрос. Касационно обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието или на противоречието на разрешението на въззивния съд с посочените от жалбоподателя тълкувателно решение № 1 /21.06.2018 г. по т.д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС и постановените след приемането му решение по търговско дело № 2429 /2017 г. на ВКС, II т.о. и решение по търговско дело № 755 /2018 г. на ВКС, II т.о., в които е даден отговор на материалноправния въпрос: кои са лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Въпросът не е разрешен в посоченото от жалбоподателя решение по търговско дело № 889 /2018 г. на ВКС, II т.о., в което е даден отговор на други правни въпроси: как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД … и за виновното отклоняване от извършването на проверка за употреба на алкохол по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), поради което то не представлява допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят обжалва цялото решение на въззивния съд и иска то да бъде отменено изцяло и искът му да бъде уважен за целия предявен размер. Поради това следва да представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 1 600 лева - 2 на сто върху цялата претендирана сума 80 000 лева. Воден от изложеното съдът