Определение № 2340 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4649/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Й. Д. срещу решение № 741/21.06.2023г. по гр.д.№ 829/23г. по описа на ОС Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение за прекратяване на сключения на 19.10.1969г. брак между К.Д. и С. С. Й.; призната е вината на съпруга за разстройството на брака; предоставено е семейното жилище за ползване на съпругата и тя е осъдена да заплаща за ползването по 150 лева месечно на касатора. Касационната жалба е подадена в срок, представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт е недопустима. Съображенията на касационната инстанция са следните: С атакуваното въззивно решение е налице произнасяне по брачен иск – иск за развод, и по задължително предявения с него и разгледан иск по чл. 56 СК за ползване на семейното жилище. Решението, с което съдът предоставя ползването на семейното жилище на един от бившите съпрузи при условията на чл. 56 от СК, не може да е безвъзмездно, тъй като императивна негова законна последица е възникването на наемно отношение между бившите съпрузи - чл. 57, ал. 1 от СК. Правоотношението възниква ex lege с влизането на решението в сила, а съдът определя наемната цена, ако някоя от страните поиска това - чл. 57, ал. 2 от СК. Хипотезата е на спорна съдебна администрация. Нормата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, в действащата й редакция, изключва от обхвата на касационния контрол въззивните решения по брачни искове и искове по чл. 322, ал.2 ГПК ( какъвто е този по чл.56 СК) във всички случаи, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца. Въззивното решение попада изцяло в тази хипотеза, поради което е окончателно. Като подадена срещу окончателно съдебно решение касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. На основание изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение