Определение № 15 от 04.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1151/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Чешка Пойщовна А.С.“, чрез пълномощника щ адв. Т. Б., против разпореждане № 3975 от 3.11.2022 г., пост. по № 3127/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, е върната подадената от частния жалбоподател касационната жалба с вх.№ 16659/27.07.2022 г., против постановеното по делото решение № 854 от 9.06.2022 г. В частната жалба се твърди, че в определения от съда срок жалбоподателят не е изпълнил единствено указанието за прилагане на пълномощно за редовно учредена представителна власт на адв. Б. за осъществяване на представителство пред ВКС. С позоваване на чл. 34, ал. 4 от ГПК се поддържа, че по делото е представено пълномощно, в което изрично е посочено, че се отнася за водене на делото до окончателното му завършване пред всички съдебни инстанции, поради което с него е учредена редовна представителна власт в производството пред ВКС, доколкото не е уговорено друго. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното разпореждане. Ответниците по частната жалба О. А. А., А. А. А., С. А. А. и Минет Н. А. чрез адв. Е. Б., първият в лично качество, а всички като конституирани в производството по делото по реда на чл. 227 от ГПК наследници по закон на ищеца А. А. И., не са изразили становище по частната жалба. Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване. С решение № 854 от 9.06.2022 г., пост. по гр.д.№ 3127/2021 г. Софийският апелативен съд е потвърдил решение № 262584 от 20.04.2021 г. по гр.д.№ 12067/2017 г. на Софийския градски съд, с което „Чешка Пойщовна А.С.“- Чешка република е осъдено да заплати на О. А. сумата от 24 747 лв., представляваща обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, в резултат на пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 14.05.2013 г. в Чешката република, ведно със законната лихва от 14.11.2014 г., а на всеки от наследниците на А. А. Ю., а именно Б. С. И., О. А. А., А. А. А. и С. А. А.- по 1322.90 лв., ведно със законната лихва от 14.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумите. Срещу така постановеното въззивно решение „Чешка Пойщовна А.С.“, чрез пълномощника си адв. Б., е подало касационна жалба с вх.№ 16659/27.07.2022 г., която с разпореждане № 3001 от 15.08.2022 г. на администриращия Софийски апелативен съд, на основание чл. 285, ал. 1 от ГПК, е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности по чл.284, ал. 1, т. 3, ал., ал. 3, т. 1 и т.4 от ГПК, а именно в едноседмичен срок от съобщаването касационният жалбоподател да представи пълномощно за редовно учредена представителна власт на адв. Б. пред ВКС; точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл.281 от ГПК; да изложи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, като посочи съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда в хипотезата на чл.280, ал. 1, т. 1 от ГПК; да посочи конкретните съдебни актове от практиката на ВКС, а в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК да обоснове защо счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; да обоснове евентуалните предпоставки по чл. 280, ал. 2 от ГПК; да приложи доказателство за платена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС, като в платежното нареждане изрично посочи обжалвания акт, номера на делото, по което е постановен, както и съда, който го е постановил, с предупреждение, че при неизпълнение на дадените указания, касационната жалба ще бъде върната. С молба вх.№ 19894 от 26.09.2022 г. пълномощникът на „Чешка Пойщовна А.С.“ адв. В. е представил с препис за насрещната страна, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, както и вносна бележка за заплатена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 лева за произнасяне по допускането на касационно обжалване. Направил е искане за продължаване на определения срок за представяне на пълномощно за редовно учредена представителна власт за производството пред ВКС. С разпореждане № 3481 от29.09.2022 г., срокът за изпълнение на указанията е продължен с две седмици. С обжалваното разпореждане № 3975 от 3.11.2022 г., като е констатирал, че въпреки продължения срок процесуалният представител на жалбоподателя не е предприел последващи действия за изпълнение на указанията му, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е върнал касационната жалба. При горните данни настоящият състав намира следното: По делото липсват доказателства за надлежно връчване на касационния жалбоподател на разпореждането, с което администриращият касационната жалба въззивен съд му е дал указания за отстраняване на нейните нередовности. В молбата за продължаване на срока, изпратена по пощата на 23.09.2022 г., пълномощникът на дружеството обаче е признал, че на тази дата изтича първоначално определеният от съда такъв. От данните по делото се установява също, че в рамките на този срок процесуалният представител на жалбоподателя е отстранил нередовностите на касационната жалба, като е представил изложение на основанията за достъп до касация по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и вносен документ, удостоверяващ заплащането на дължимата за това производство държавна такса. Неотстранена, вкл. и в продължения от съда срок, е останала нередовността по чл. 284, ал. 3, т. 3 от ГПК, доколкото не е представено пълномощно, от което произтича представителната власт на адв. В. за нейното подаване. Пълномощно за осъществяване на процесуално представителство пред Върховния касационен съд, както и по в.гр.д.№ 3127/21 г. по описа на Софийския апелативен съд, при това съставено на 25.01.2023 г., т.е. след приключване на въззивното производство, е представено на 30.01.23 г. след постановяване на разпореждането за връщане на касационната жалба, във връзка с отстраняване на нередовностите на подадената срещу него частна жалба, поради което е ирелевантно за преценката на неговата законосъобразност. Основателно е оплакването на жалбоподателя, че представителната власт на упълномощения от него адвокат произтича от пълномощното, представено пред първоинстанционния съд, което е в сила до окончателното завършване на делото. Съгласно диспозитивната норма на чл. 34, ал. 4 от ГПК, пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, при наличието на отрицателната предпоставка - ако не е уговорено друго. Трайна е практиката на Върховния касационен съд, че разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 3 от ГПК не следва да се тълкува изолирано от чл. 34, ал. 4 от ГПК, поради което, ако пълномощното не е ограничено изрично до производството пред някоя от инстанциите, то е в сила до приключването на делото във всички инстанции (така определение № 590 от 19.09.2012 г. по ч. гр. д. № 488/2012 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС; определение № 731 от 28.12.2009 г. по гр. д. № 674/2009 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС; определение № 613 от 27.11.2012 г. по ч. гр. д. № 417/2012 г., Г. К., І г. о. на ВКС; определение № 598 от 03.07.2012 г. по ч. т. д. № 183/2012 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС и мн. други). В случая при предявяването на исковете първоначално като частични пред Софийския районен съд по гр.д.№ 69498/15 г., е представено пълномощно на адв. Б., изходящо от „Чешка Пойщовна А.С.“, в което изрично е посочено, че е в сила до окончателно приключване на делото във всички инстанции (лист 123 от делото). Доколкото действието на пълномощното не е ограничено нито в рамките на производството, по което е представено, нито по отношение на вида и обема на процесуалните действия, включени в неговия предметен обхват, учредената с него представителна власт легитимира процесуалния представител на дружеството за подаване на касационна жалба. В този смисъл е определение № 945 от 03.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1286/2023 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, съгласно което изискването за прилагане на пълномощно към касационната жалба, когато е подадена от пълномощник, е за доказване на представителната власт, но не определя това процесуално действие като такова, чиято валидност е нужно изрично упълномощаване (арг. от чл. 34, ал. 3 от ГПК, в който са посочени процесуалните действия, които могат да бъдат извършени само въз основа на изрично пълномощно). Затова, настоящият състав намира, че повереникът на дружеството е бил надлежно упълномощен за подаване на касационната жалба, поради което не е било необходимо представянето на допълнително пълномощно за извършване на това процесуално действие. По тези съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото- изпратено на Софийския апелативен съд за продължаване на действията по администриране на касационната жалба. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,