Определение № 705 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1751/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А., чрез адв. М. П., против въззивно решение № 88/10.03.2020 г., постановено по гр. д. № 36/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 1588/29.11.2019 г. по гр. д. № 1127/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от Н. Н. А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в затвора в [населено място], против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за установяване на дискриминационно третиране по признак „лично положение“, изразяващо се в това, че от 14.04.2014 г. до 04.01.2016 г. ответникът не му е предоставил 24-часов достъп до топла вода и душ. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск. Поддържа се, че по отношение на ищеца е осъществена непряка дискриминация по признака „лично положение“, тъй като в затвора в [населено място] има на разположение на лишените от свобода душ за къпане и денонощен достъп до течаща вода, а в затвора в [населено място] няма. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Налице ли е дискриминация на основа лично положение, когато всички лица притежаващи личностно качество са подложени на по-неблагоприятно третиране?“; 2. „Кои лишени от свобода са със сходно фактическо положение за да бъдат третирани неравно?“ и 3. „Налице ли е дискриминационно отношение на лишените от свобода в затвор в една населено място спрямо лишените от свобода в затвор от друго населено място?“. Сочи, че първите два въпроса са решени в противоречие с решение № 3/22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г. на ВКС, IV г. о., а третият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се позовава, че решението е постановено в противоречие с чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез юрисконсулт Т. Ч., в който излага съображения, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е потвърдено решение № 1588/29.11.2019 г. по гр. д. № 1127/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от Н. Н. А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в затвора в [населено място], против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за установяване на дискриминационно третиране по признак „лично положение“, изразяващо се в това, че от 14.04.2014 г. до 04.01.2016 г. ответникът не му е предоставил 24-часов достъп до топла вода и душ. По делото е установено, че в периода от 14.04.2014 г. до 21.04.2014 г. Н. Н. А. е бил настанен в самостоятелно спално помещение, което не е разполагало със самостоятелен санитарен възел и течаща вода. Впоследствие, бил настанен в спално помещение № 111, което е единственото в зоната за повишена сигурност в затвора в [населено място], което разполага със собствен санитарен възел и постоянно течаща вода. Това спално помещение се намира непосредствено до общата баня, в която има осигурена течаща топла вода и душ и се ползва по график от всички лишени от свобода в тази зона два дни в седмицата /понеделник и петък/. До месец декември 2015 г. ищецът е ползвал безпрепятствено течаща топла вода в своето спално помещение. Не са ангажирани доказателства, че ищецът не е имал осигурен достъп до общата баня в определените за това дни. При тези данни въззивният съд е приел, че по отношение на Н. Н. А. не се установява наличието нито на твърдяната от ищеца неблагоприятна разлика в третирането, нито на някой от признаците, по които може да е налице дискриминационно отношение. Посочил е, че съгласно чл. 151, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за хигиена на ръцете и краката и къпане - по възможност всеки ден, но най- малко два пъти седмично, а съгласно чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от открит тип и арестите в затворите, ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения, тоест в случая не се поставя изрично изискване във всяко спално помещение, лишените от свобода да разполагат с душ и течаща топла вода. По отношение на ищеца не е налице по-неблагоприятно /неравно/ третиране в сравнение с осъдените на доживотен затвор, изтърпяващи наказанието си в затвора в [населено място]. Независимо, че е налице липса на претендираните от ищеца условия за хигиена в спалното му помещение в затвора в [населено място], за разлика от затвора в [населено място], където такива условия са осигурени, ищецът не е третиран и неправноправно спрямо останалите затворници в същото положение. Самото твърдение на ищеца за по-неблагоприятно третиране на лишения от свобода в зависимост от това, в кое затворническо заведение изтърпява наказанието си, не е сред изрично предвидените дискриминационни признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., при установяване на които може да се приеме, че е извършена дискриминация. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Поставените първи и втори въпроси не са разрешени в противоречие с посочената от касатора и служебно известна практика на ВКС. От значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Законът цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Също така, защитата срещу пряка или непряка дискримация не е обусловена от предпоставката единствено ищецът, индивидуално да е подложен на дискриминационно третиране. Защита по иска не може да бъде отказана по съображение, че лица в сравнимо с неговото положение са третирани по същия начин при положение, че той е установено дискриминационен. Въззвиният съд е изследвал всички доказателства и е достигнал до обоснован извод, че всички лишени от свобода в затвора [населено място] са поставени при един и същи условия - имат осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода и възможност да се къпят най-малко два пъти седмично по график и единствено ищецът преди спирането на крана е разполагал със собствен санитарен възел и постоянно течаща вода в килията си. Създадените условия отговарят на минималните изисквания за лична хигиена на лишените от свобода предвидени в чл. 151, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС и несъгласието на касатора с тях не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване. По поставеният от касатора трети въпрос, не е налице бланкетно посочената предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която е налице, когато приложимата към казуса норма е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона. Нормата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. е ясна и не се нуждае от тълкуване и е налице постоянна практика / решение № 244/14.08.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, IV г.,според която: по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказание не е сред някой от предвидените в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или друг нормативен акт признаци, а имено дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Не е налице и соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като във връзка с него се е позовал единствено, че решението противоречи с чл. 14 ЕКЗПЧОС без да формулира въпрос от значение за изхода по конкретното дело и без да посочи актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на ЕС. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на обжалваното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.