Определение № 1797 от 11.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2742/2023 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. К. Н. К. и Р. Й. К., чрез пълномощника им адв. Гр. П. от АК - Русе, обжалват в срок въззивното решение № 85 от 14.03.2023 год. по гр. д. № 58/2023 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 30.06.2022 год. по гр. д. № 1860/2021 год. на Русенския районен съд. С него е извършена делбата на описания имот, като на касаторите в общ реален дял и тяхна изключителна собственост е поставен поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1 506 кв. м., ведно с построените в него сгради № № 2, 3, 5, 6, 7, 13 и 14, подробно описани по размер и застроена площ, с пазарна стойност на дела 70 281 лв., а на съделителя Н. К. К. е поставен в дял и изключителна собственост поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1 506 кв. м., заедно с построените в него сгради № № 1, 4, 8, 9, 10, 11 и 12, подробно описани, с пазарна стойност на дела 52 550 лв. За уравнение на дяловете касаторите са осъдени да заплатят на Н. К. сумата 8 865.52 лв., като са присъдени и дължимите от съделителите държавни такси. Касаторите поддържат становище за недопустимост на въззивното решение, както и на решението по допускане на съдебната делба, евентуално за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон - наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане въззивното решение да се отмени и делото се върне за ново разглеждане със съответните указания. В жалбата са изложени съображения за липса на мотиви на решаващия съд относно поддържания довод за наличието на един имот, за обединяването на който касаторите са предприели процесуални действия, до приключването на които считат, че делбеното производство е следвало да бъде спряно, както и относно предназначението и ползването му като животновъдна ферма. Независимо от възприемането на мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е следвало да изложи собствени мотиви. Считат за незаконосъобразен и изводът на съда, че направеното от касаторите възражение за нищожност на решението по допускане на делбата не е предмет на настоящето производство, тъй като според тях то може да се релевира и извън нарочно производство за прогласяване на нищожност, а основателността му е обоснована със съображения относно нередовност на исковата молба за допускане на делба на описания имот, както и поради неучастие на всички съсобственици в настоящето производство. Претендират присъждане на направените разноски. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение по извършване на делбата поради наличие на пороци на решението по допускането й, касаещи както неучастието на всички съсобственици, така и доказателствата относно делбения имот. Релевирано е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, с позоваване на противоречие с цитираните и приложени решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - № 50138 от 2.02.2023год. по гр. д. № 706/2022 год., І г. о., № 50025 от 28.02.2023 год. по гр. д. № 1898/2022 год., І г. о., № 50008 от 1.02.2023 год. по гр. д. № 1745/2022 год., І г. о. Формулирани са и конкретни въпроси в т. т. 1-4 от изложението, на които според касаторите „следва да отговори съдът“. Съделителят Н. К. К., чрез пълномощника му адв. Л. В. от АК - Русе, в представения писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на разноските съгласно представен списък. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е извършена делбата на съсобствените недвижими имоти, въззивният съд споделил изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно установените факти и направените правни изводи, на основание чл. 272 ГПК. С влязло в сила съдебно решение е допусната между страните при равни права делбата на съсобствения имот, представляващ овчарник № 3 и битова сграда, с прилежащата земя от три декара в землището на [населено място], който представлява два поземлени имоти с идентификатори *** и ***, всеки с площ от 1 506 кв. м. и застроени със сгради, съгласно приетото по делото заключение на експертизата и скица към нея. Съдът се е позовал на установената от доказателствата поделяемост на същите, с оглед дяловете на съделителите и възможността за получаване на реален дял, за настоящите касатори общ такъв в режим на съпружеска имуществена общност, както и на фактическото им ползване от тях и направените подобрения. Извършеното от съда разпределение на реалните дялове между съделителите е съобразно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, въз основа на която е определено и паричното уравнение на дяловете. Не са разглеждани искания по сметки за направени от касаторите подобрения, поради неизпълнение на указанията на първоинстанционния съд за уточняването и конкретизирането им. Относно доводите за нищожност на влязлото в сила решение по допускане на делбата на процесния имот, въззивният съд приел, че същите не са предмет на настоящето производство по извършване на делбата. С оглед на тези съображения въпросите относно валидността и допустимостта на съдебното решение, с което е допусната делбата на процесните имоти, са неотносими. Това решение е влязло в сила, то не е предмет на обжалване в настоящето производство, поради което и спорът относно делбения имот, съсобствениците му и техните дялове, е решен, съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК. Доводите на касаторите за пороци в него не са обсъждани и не са обусловили изводите в обжалваното въззивно решение, с което въз основа на събраните доказателства е извършена делбата между страните, при спазване приложимия и в настоящия казус принцип на чл. 69, ал. 2 ЗН за получаване на дял в натура и изравняване с пари на неравенството на дяловете. Предназначението на имотите като животновъден обект не е пречка за поделяемостта им, установена въз основа на заключението на техническата експертиза на вещото лице Кр. К.. В него е прието наличието на два новообразувани имота с еднаква площ, нанесени в кадастъра, които напълно удовлетворяват изискванията относно квотите на съделителите, както и установения начин на ползване на всеки от тях от страните. Възражението на касаторите в хода на производството е относно извършване на подобрения в техния дял, за заплащането на които обаче претенцията им не е разглеждана. А по приложението на способа на чл. 353 ГПК за извършване на делбата чрез разпределение на имотите между съделителите, без да се тегли жребий, касаторите не са възразявали в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд. Изразената във въззивната жалба промяна за способа на делбата – изнасяне на публична продан на двата имота, е обоснована с предназначението на обекта за кравеферма, което не е променено. Произнасянето на съда по извършването на делбата не съдържа обсъждането на това предназначение на имотите, които съществуват в кадастралната карта като два новообразувани такива след преобразуване на картата на възстановената собственост за землището, чрез пренасяне на цифровия и графичен модел от МЗХГ на АГКК и закриване на партидата на стария имот още през 2004 год. Следователно, изводите на въззивния съд са обосновани от събраните писмени доказателства, установяващи наличие на предпоставките за приложения способ за извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти. Поради това и въпросът за предназначението им като животновъден обект не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а довод на касаторите за обосноваване на тезата им за приложение на друг способ за извършване на делбата. Той обаче не може да се разглежда преди да е допуснато касационно обжалване, а предпоставките за това не са налице. Формулираните в изложението въпроси не могат да обосноват наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По начина, по който са поставени - като такива на които съдът да отговори, това не може да се осъществи в настоящето производство, а от друга страна – същите нямат обуславящо значение за формираната правораздавателна воля на съда в обжалваното решение, а представляват по същността си довод за неправилност на решението, което предполага произнасяне след допускане на касационно разглеждане на делото. Липсва основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като на първо място не е налице общото основание, а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, и на второ място – не е налице противоречие с посочената съдебна практика, тъй като същата не е относима. Представеното решение № 50138 по гр. д. № 706/2022 год. на І г. о. на ВКС има за предмет произнасяне относно констатирана пред касационния съд нередовност в исковата молба поради несъответствие между обстоятелствената част и петитума, каквато не е настоящата хипотеза, а в решение № 50025 по гр. д. № 1898/2022 год. съдът се е произнасял по въпроса за допустимостта на въззивното решение при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Макар и да касае делбено производство, извън което е предявен иск за собственост, който е приет за преюдициален спрямо делбения процес, това решение не е относимо към настоящия спор, тъй като липсват данни да е предявен такъв преюдициален иск. Липсва противоречие в произнасянето на въззивния съд по въпроса за белезите, чрез които се индивидуализира един недвижим имот, предмет на иска за делба, както и по въпроса за обединяване на два имота в един общ по силата на кадастралната карта, респ. за трансформиране на вещните права върху него, по които се е произнесъл ВКС в представеното решение № 50008 от 1.02.2023 год. по гр. д. № 1745/2022 год., І г. о. Делбените имоти са индивидуализирани в решението по допускане на делбата по кадастралната карта с посочване на идентификаторите им, при липса на данни за регулационен план, а тезата на касаторите за грешка в заснемането им в кадастралната карта като два имота, вместо един, и необходимостта да бъдат обединени и заснети като един имот в кадастралната карта, противоречи на представеното от тях решение. В него, /а и в цитираното там друго решение/ е прието, че заснетите с кадастралния план граници на имотите не определят собствеността върху тях, както и че споровете за наличието на съсобственост върху заснетите като един поземлен имот в картата два отделни урегулирани поземлени имота са ирелевантни за допустимостта на иска за делба. С оглед служебното задължение на касационната инстанция да следи за приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК, настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо. Не е налице и релевираната от касаторите очевидна неправилност, тъй като при прочита на обжалвания съдебен акт не се констатира видимо тежко нарушение на приложима за спора императивна правна норма, както и на основни съдопроизводствени правила, така и не се констатира явна необоснованост на същото. Напротив, изложените по-горе съображения обосновават обратния извод за произнасяне на съда в съответствие с приложимия закон и съдебната практика. Горните съображения обосновават извод за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с оглед на който извод касаторите следва да заплатят на ответника в настоящето производство направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800 лв., съгласно представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение