Определение № 193 от 26.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 792/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение от 17.02.2011 г. по гр.д.№ 9855/2010 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Б състав, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, ГК, 47 състав, постановено на 20.05.2010 г. по гр.д.№ 35206/2009 г. в осъдителната част – за уважаване на предявения от ЗД [фирма] иск по чл.213, ал.1, изр.3 от КЗ за сумата 2574.83 лв. – неплатена част от регресно вземане за обезщетение за имуществени вреди. Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, с искане за отмяната му. В изложението за достъп до касация е налице позоваване на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по посочен материалноправен въпрос, свързан с начина на определяне размера на обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”при иск с правно основание чл.213 КЗ. Ответникът по касация не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че касационната жалба е недопустима. С влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК/ ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от касационен контрол. В случая, касационната жалба е подадена в регистратурата на въззивния съд на 05.04.2011 г., т.е. след законодателното изменение, влязло в сила на 21.12.2010 г ./§26 ПЗР/. Предвид цената на отделните обективно съединените искове - главен иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ, предявен за 4 937.83 лв. и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен за 511.30 лв., касационното обжалване е недопустимо. Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение