Определение № 1191 от 15.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2378/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Сетатех“ ЕООД, [населено място], чрез адв.М. Я. от САК, срещу решението по възз.т.д.№ 330/2024г. на САС, с което, след отмяна на решение № 144/25.01.2024г. по т.д.№ 1040/2022г. на СГС в обжалваните части, са отхвърлени предявените от „Сетатех“ ЕООД, [населено място], против Столична община обективно съединени искове за парично вземане в размер на 227 859.67лв., с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, представляващо неизплатен остатък от възнаграждение за СМР по фактура № [ЕГН]/13.07.2020г., произтичащо от договор, рег. № СОА18-ДЕ55-326/19.06.02018г., като погасено чрез прихващане, ведно със законната лихва върху сумата 227 859.67лв., считано от предявяване на иска, и за парично вземане в размер на 28 355.87лв., с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 227 859.67лв. за периода 2021г.- 06.06.2022г.

В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК – процесуална и материална незаконосъобразност и необоснованост. Касаторът оспорва извода, че е налице неизпълнение на задължението му по чл.260 ЗЗД да уведоми възложителя до изтичане на срока на договора за необходимостта възложителят да извърши промяна в осигурените от него проекти относно изпълнението на дворната канализация. Релевира, че изпълнението на задължението по чл.260 ЗЗД е предпоставено от предоставяне от възложителя, също до изтичането на срока на договора, на проектно решение за изпълнение на дворната канализация. Твърди, че по делото не е представен документ, доказващ изпълнението на това задължение на възложителя, а причината за това е, че такъв документ не е съставен до изтичане на срока на договора, съответно – такъв документ за първи път е изготвен от възложителя на 30.04.2019г., след крайния срок на договора. Намира, че това е безспорно доказателство за забавата на възложителя за оказване на съдействие чрез представяне на проектно решение за дворната канализация в адекватен срок преди изтичане на срока на договора. При тези данни касаторът намира, че не е ясно по какъв начин съдът е достигнал до извода, че е следвало в срока до 22.04.2019г. да установи проблем в проектното решение за дворната канализация и да уведоми за него възложителя. Изтъква, че в представения по делото доклад на възложителя от 15.05.2019г. се съдържа признание за датата /30.04.2019г./, на която проектантите на възложителя са изготвили проект-скица за точно изпълнение на дворната канализация. Същевременно касаторът поддържа, че цитираният доклад е вътрешен документ на възложителя, при изготвянето на който изпълнителят не е участвал, и няма данни кога проектът му е предоставен от възложителя, поради което е налице продължаваща забава на възложителя през целия срок на договора и след това. Касаторът се позовава и на тристранния констативен протокол от 17.09.2018г., подписан от представители на двете страни по договора и на строителния надзор, удостоверяващ, че към този момент не е представено проектно решение за изпълнение на дворната канализация и, че дейностите няма да могат да бъдат изпълнени преди края на учебната година. Оспорва извода, че дворната канализация е била изградена още на 15.04.2019г., като извършен единствено въз основа на протокола, касаещ единствено извършване на хидравлична проба за водоплътност на площадковата канализация, който при това и не удостоверява приемане на посочения вид СМР по договора, тъй като не е подписан от възложителя. Релевирано е оплакване, че въззивният съд не е изследвал изпълнението и на другите задължения на възложителя за оказване на съдействие, а именно за предоставяне възможност на изпълнителя за работа по санитарните възли, поддържайки, че, като технология за изпълнение, санитарните възли предхождат изпълнението на дворната канализация и благострояването на дворното пространство. Изтъква, че въззивният съд не е обсъдил изходящото от възложителя, адресирано до изпълнителя, писмо от 16.05.2019г., в което според касатора се съдържа признание на възложителя, че не е в състояние да изпълни задълженията си за оказване на съдействие на изпълнителя за работа по санитарните възли преди края на учебната година 2018-2019г./след края на срока на договора/, а може да ги изпълни едва през лятната ваканция, като в писмото се съдържат и указания от възложителя до изпълнителя кога най-рано може да се стартират СМР – едва през втората половина и в края на месец юни 2019г. От това според касатора следва да се направи извод, че възложителят е в забава не само преди изтичане на срока на договора, но и след това - почти до средата на м.юни 2019г. Изтъква, че съставът на апелативния съд е неглижирал и тристранния констативен протокол от 17.09.2018г., съдържащ признание на възложителя, че за редица дейности по договора не може да осигури съдействие и фронт за действие на изпълнителя до изтичане на срока на договора, а - едва след края на учебната 2018-2019г. Като обобщение, касаторът поддържа, че въззивният съд не е изследвал поставените въпроси и събраните доказателства, свързани с продължаващата забава на възложителя за изпълнение на задълженията за оказване на съдействие, без което изпълнителят не би могъл да изпълни своите задължения по договора в срок, и е приел неправилно, че в полза на възложителя е възникнало вземане за неустойка за забава и основание за прихващане с претендираното вземане за възнаграждение по договора. По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваните части и присъждане на направените разноски.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за допускане на обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, е поддържано основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по следните въпроси.

1. Забавата на кредитора-възложител/ чл.95 и 96 от ЗЗД/ за изпълнение на собствените му задължения по договора за оказване на съдействие, освобождава ли от отговорност за вреди длъжника-изпълнител по чл.260, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.92 ЗЗД?

2. Длъжен ли е съдът при преценка на предпоставките за уважаване на начислена неустойка в полза на кредитора-възложител по чл.92 ЗЗД да преценява причините за забава на длъжника-изпълнител във връзка със забавата на кредитора-възложител за оказване на съдействие, включително и като изследва има ли виновно поведение на длъжника в случая?

3. При продължаваща и след края на договора забава на кредитора-възложител да изпълни свое задължение по договора за оказване на съдействие, до кой момент се разпростира задължението на длъжника-изпълнител да уведоми за наличие на проблеми в проекта – до изтичане на срока на договора или след изтичане на срока на договора – до момента на откриване на проблема в проектното решение? Освобождава ли се и в т.сл.длъжникът-изпълнител от последиците на собствената си забава, съгласно чл.96 от ЗЗД?

С подадения писмен отговор насрещната страна, ответникът Столична община, чрез адв.Д.Дунавски от САК, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба. Претендира за присъждане на направените разноски, съгласно списъка по чл.80 ГПК.

Постъпила е молба, вх.№ 20494/26.11.2024г., от Столична община, чрез адв.Д.Дунавски от САК, към която са приложени списък по чл.80 ГПК, споразумение към договор за правни услуги от 11.07.2022г., фактура и дневно извлечение за направени разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 16 517.28лв. с ДДС.

Със становище, вх.№ 4828/14.03.2025г. „Сетатех“ ЕООД, чрез адв.М. Я., оспорва подадения отговор на касационната жалба и възразява за прекомерност на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Първоинстанционното производство, т.д.№ 1040/2022г. на СГС, е образувано по предявените от „Сетатех“ ЕООД против Столична община обективно съединени искове за парично вземане в размер на 227 859.67лв., с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, представляващо неизплатен остатък от възнаграждение за СМР, произтичащото от сключения между страните по реда на ЗОП договор за изработка от 19.06.2018г., и за парично вземане за обезщетение за забавеното му заплащане, с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

С първоинстанционното решение искът за възнаграждение по договора в предявения размер от 227 859.67лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 07.06.2022г. е уважен изцяло, а искът за обезщетение за забава е уважен частично до размера от 28 355.87лв. За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел за установено и безспорно, че между Столична община, като възложител, и ищцовото дружество „Сетатех“ ЕООД, като изпълнител, са възникнали облигационни отношения по повод договор за изработка от 19.06.2018г., сключен на осн. чл.112, ал.6 и при усл. на чл.18, ал.1, т.1 от ЗОП, в изпълнение на решение за класиране на Кмета на СО. Установил е, че по договора е възникнало задължение за ищцовото дружество да изпълни СМР, състоящи се в основен ремонт/реконструкция и внедряване на мерки за повишаване на енергийната ефективност на основно училище „Хр.Б.“, подробно индивидуализирани в техническото предложение и техническа спецификация, съответно приложение № 1 и № 3 към договора; СО е приела работата на обекта на 25.10.2019г.; ищецът е издал фактура № 70/13.07.2020г.за общо дължимото възнаграждение в размер на 1 281 396.66лв. с вкл. ДДС и на същата дата е изпратил писмо до СО за заплащането му; на 13.08.2020г. е изтекъл срокът по договора за заплащане на вземането по фактурата и същото е станало изискуемо, на 29.12.2020г. СО е заплатила част сумата до размера от 1 053 536.99лв., а в процеса пред съда е противопоставила възражение за прихващане по отношение на остатъка от дължимото възнаграждение, поради извършено прихващане с насрещно вземане за неустойка за забавено изпълнение на задълженията за извършване на СМР след срока по договора/ 26.01.2019г./ в размер на 227 859.67лв. Въз основа на въведените от ищеца доводи и в изпълнение на задължението да следи служебно за нищожност на договор или на отделни негови клаузи първоинстанционният съд е приел, че оспорената неустоечна договорна клауза на чл.21, ал.1, т.1 за дължима от изпълнителя неустойка за забава в размер на 0.5% от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 20 %, не е в колизия с добрите нрави и не е нищожна.Установил е, че уговореният в чл.3, ал.3 от договора срок за изпълнение е 185 календарни дни, считано от съставяне на протокол обр.2 за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия/ в сл. на 25.07.2018г./ По възраженията на ищеца, че уговореният срок е удължен до 30.11.2019г., поради настъпването на непредвидени обстоятелства в хода на изпълнението, позовавайки се 1/ на внесени по споразумение с възложителя промени в одобрения линеен график, 2/ на няколкократното спиране на строителството по реда на ЗУТ със съставянето на актове обр.10 и 3/ на неблагоприятни метеорологични условия, препятстващи извършването на определени СМР на открито, първоинстанционният съд е приел следното: Установил е, че с представените по делото три графика за съвместяване на учебния процес със строителната дейност от 03.08.2018г., 17.09.2018г. и 20.03.2019г. с приложен към всеки от тях линеен график, крайният срок по договора за извършване на СМР е бил фиксиран към 30.11.2019г., но е намерил, че клаузата на чл.13, ал.3 на договора не предвижда възможност за внасяне на промени в срока за окончателното изпълнение на СМР, а същата се отнася до уточняване последователността и сроковете за изпълнение на отделните СМР, но в рамките на общия уговорен срок в чл.3, ал.3. Посочил е, че възможност за внасяне на промени е била допустима, но само по реда на чл.116 ЗОП, съответно чл.34 от договора, но в случая нито се твърди, нито се установява да е спазена предвидената там процедура чрез подписване на допълнително споразумение във формата по чл.35 от договора. Приел е, че не се касае за временно спиране на строителството въз основа на писмено нареждане на възложителя по предложение на директора на училището. И по отношение установеното от представените по делото актове обр.10 и 11 спиране на изпълнението на СМР на обекта при условията на чл.13, ал.3 от договора за пет отделни периода, общо за 261 дни, първоинстанционният съд е приел, че не е уговорено като основание за увеличаване на продължителността на установения общ срок за изпълнение от 185 календарни дни. Намерил е, че е осъществена хипотезата, уговорена в чл.13, ал.4 от договора за продължаване на срока за изпълнение по чл.3, ал.3 от договора при неблагоприятни метеорологични условия, чието настъпване е удостоверено с официална справка от НИМХ към БАН. Въз основа на представената справка от НИМХ към БАН е установил периодите и продължителността на трайно влошени метеорогични условия, приемайки, че уговореният срок за изпълнение е продължен с още 110 дни или - общата продължителността на срока за СМР е 295 дни и продълженият срок изтича на 15.05.2019г. По тези съображения и след като е констатирал, че работата е извършена на 25.10.2019г., когато е подписан акт обр.15 за установяване на годност на строителството, първоинстанционният съд е приел, че е допуснато от изпълнителя отклонение от установения срок за изпълнение. По спорния между страните въпрос дали забавата е по вина на изпълнителя или се дължи на друга причина, която освобождава изпълнителя от последиците от собствената му забава, първоинстанционният съд е обсъдил дали не е налице забава на кредитора по чл.95-96 ЗЗД, конкретно дали са изпълнени поетите от ответната община като възложител по договора задължения за осигурявяне на съдействие за изпълнение на задълженията на изпълнителя. При тълкуване на договора и въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е счел за неоснователен довода на ищеца, че представлява липса на съдействие по см. на чл.7, т.5 от договора неосвобождаването на училището от имуществото в него и непреустановяване на учебния процес за периода на изпълнение на СМР, приемайки, че от самото начало изпълнителят е бил наясно, че строителният и учебният процес следва да се осъществяват в условия на едновременност, което предполага и наличност на училищното оборудване.Приел е, че в срока на договора - до 15.05.2019г. за изпълнителя са съществували две групи пречки от обективен характер, препятстващи изпълнението му по договора: 1/пречка за ремонта на санитарните възли и физкултурния салон е било ползването им перманентно от учениците и учителите, а 2/по отношение на дворната канализация е била констатирана неточност на проектното решение за изпълнението й, което е наложило преработката му от възложителя. Счел е, че в тази връзка е било необходимо оказване на съдействие от възложителя, което за санитарните възли и физкултурния салон не е дадено в срока за изпълнение по договора и до приключване на учебната година, а едва след това възложителят е могъл да пристъпи към изпълнение, а по отношение на изграждането на канализационната връзка в двора – съдействието е дадено след авг.2019г., когато възложителят е направил промяна на проектното решение. Направен е извод, че по отношение на тези дейности е налице забава на възложителя по чл.95 ЗЗД, която обуславя приложението на чл.96, ал.1 ЗЗД. Въз основа на доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че след отпадане на посочените пречки изпълнителят не е допуснал ново забавяне на изпълнението на СМР, като се е придържал към сроковете в разписаните линейни графици и не е допуснал ново забавяне на изпълнението, с продължителност, по-дълга от 30 дни спрямо датата на предаване на работата - 25.10.-2019г. Направен е краен извод, че възложителят няма право на уговорената неустойка за забава, тъй като сам е бил в забава за оказване на договореното съдействие на изпълнителя, а след отпадането на забавата му, изпълнителят е изпълнил задълженията за СМР изправно в темпорално отношение, съответно е неоснователно възражението във връзка с извършената с писмото от 22.12.2020г. компенсация с насрещно вземане на неустойка за забава.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на Софийска община срещу първоинстанционното решение в частите, с които исковете са уважени. С нея СО е оспорила извода за продължаване на срока за изпълнение по договора със 110 дни, като е поддържала, че, съгласно заключението на СТЕ, дните с неблагоприятни атмосферни условия са били 86, както е твърдяно в ИМ, съответно срокът по договора изтича на 22.04.2019г./ а не на 15.05.2019г./ Оспорила е, като необосновани и вътрешно противоречиви, изводите, че не е налице виновна забава на изпълнителя за периода от 15.05. до 25.10.2019г. Поддържала е, че е налице забава на изпълнителя, дори в случай, че се приеме за основателно твърдението на изпълнителя за неоказване на съдействие от СО във връзка с физкултурния салон, което е в рамките на 42 дни, както и, че необходимостта от корекция на проектното решение не може да изключи натрупаната до този момент и последващата забава на изпълнителя. Изтъкнала е, че необходимостта за корекция на проекта е следвало да бъде констатирана от изпълнителя още през април 2019г.

С обжалваното решение, след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части, исковете са отхвърлени.

По спорния въпрос относно продължаването, на осн. чл.13, ал.4 от договора, на уговорения срок за изпълнение на СМР от 185 дни, изтичащ на 26.01.2019г., с периода, през които е установено по уговорения в договора начин, че метеорологичните условия на обекта са били лоши, въззивният състав не е споделил изводите на първоинстанционния съд, приемайки, че продължителността на срока следва да се продължи с още 86 дни и продълженият срок по договора изтича на 22.04.2019г. Тези изводи не се оспорват с касационната жалба на изпълнителя.

По отношение на спорния въпрос във връзка с направеното от ответника извънсъдебно изявление за прихващане с насрещно вземане за неустойка за забава въззивният съд е приел следното:

Тълкувайки разпоредбата на чл.260 ЗЗД, съставът на апелативния съд е намерил, че, за да се освободи от отговорност, поради забавата на възложителя, изпълнителят е трябвало да уведоми възложителя, че даденият проект е неподходящ, като уведомяването е следвало да се извърши не само непосредствено след откриването на недостатъка, но и преди изтичане на крайния срок за изпълнение по договора. Констатирал е, че в случая се касае да първата хипотеза на чл.95 ЗЗД – неоказване на съдействие от възложителя за изпълнение на договорните задължения на изпълнителя. Приел е, че в тази хипотеза съдействието на възложителя е необходимо в процеса на изпълнение на задълженията на изпълнителя, т.е. съдействието на възложителя предхожда по време както получаването на изпълнението, така и изтичането на уговорения срок за изпълнение, като липсата на съдействие по време на изпълнението по договора поставя възложителя в забава. Изтъкнал е, че съдействието на възложителя трябва е било поискано преди изтичане на уговорения срок за изпълнение, съответно отправеното след изтичане на срока за изпълнение искане за съдействие/уведомяване за съществуващи недостатъци на проекта/ няма за последица поставянето на възложителя в забава. Посочено е, че основателността на отправеното искане за оказване на съдействие се предпоставя от наличието на причинна връзка с неизпълнението на задълженията на изпълнителя, т.е. неоказаното съдействие следва да е от такова естество, което да е препятствало изпълнителя да спази сроковете за изпълнение. В случая въззивният състав е намерил, че такива доказателства не са ангажирани от ищеца. Въз основа на доказателствата е приел, че, дори такава пречка е съществувала, тя не е препятствала изпълнение в срок на задълженията на изпълнителя. Съставът на апелативния съд е приел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че с отпадане на пречката - след извършване от възложителя на необходимото преработване на проекта за дворната канализация, изпълнителят е спазил в темпорално отношение предвидения график за изпълнение на СМР. Намерил е, че този извод е в противоречие с направения в същото решение извод, че съставяните последващи графици за изпълнение на договорните задължения не променят/увеличават/ уговорения срок за изпълнение. Същевременно, въз основа на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че възложителят е провел насрещно доказване, че, дори да е съществувала необходимост от преработка на проекта за дворна канализация и двор, то тази пречка е преодоляна преди изтичане на срока на договора. В тази връзка се е позовал на протокол за извършена хидравлична проба от 15.04.2019г., въз основа на който е приел, че комисия е приела изработеното по отношение на тези части още преди изтичане на срока на договора.

Настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

При служебната проверка не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо.

Както е изяснено в т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, извън дължимата служебна проверка валидност и допустимост, производството по чл.288 ГПК се развива в рамките на въведените от касатора основания за допускане на обжалване. Касаторът е необходимо да формулира материалноправни и процесуалноправни въпроси, които трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, а не - дали те са законосъобразни. Както е изяснено в т.4 на същото ТР относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а - за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване и по трите поставени от касатора въпроса произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

И трите въпроса са свързани с приложението на чл.260 ЗЗД. Значимостта им за крайния изход на спора следва да бъде отречена, тъй като не съответстват на мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд не е отрекъл принципно приложението на разпоредбата на чл.260, ал.2 ЗЗД при доказана забава на възложителя. За да не приложи в случая разпоредбата на чл.260, ал.2 ЗЗД, е приел, че не е налице забава на ответника – възложител, тъй като ищецът-изпълнител не го е уведомил за необходимостта от оказване на съдействие за изпълнение на задълженията за СМР в рамките на продължения срок на договора.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че е необосновано приложното поле на въведеното по въпросите допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла изяснен с т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Освен възпроизвеждане на законовия текст, касаторът не е въвел никакви конкретни доводи, попадащи в някоя от хипотезите на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Не е обосновано от касатора и приложното поле на въведеното основание за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправдилност. Изведено от съдебната практика на касационния съд, основанието „очевидна неправилност“ трябва да е установимо пряко от самите мотиви на акта. Очевидно неправилен е съдебният акт, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, приложена е несъществуваща или отменена норма или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност, поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Противно на неоснователно поддържаното от касатора, не са извършени в нарушение на правилата на формалната логика изводите, че изпълнителят е следвало до изтичане на срока на договора да установи проблема в проекта за дворна канализация и да уведоми за него възложителя. Доводите на касатора за обосноваване на приложното поле на очевидната неправилност са тъждествени с неправилността като основание за касационно обжалване, която е изключена от н предмета на производството по чл.288 ГПК.

Предвид изхода на делото, на касатора не се дължат разноски. Касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора, които, по направеното възражение, с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, следва да бъдат редуцирани, предвид фактическата и правна сложност на делото, до размера от 2000лв.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: