Определение № 407 от 04.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 392/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. Н. А. от [населено място] чрез пълномощника му адв. Й. срещу определение № 215 от 12.06.2012г. по ч. гр.д. № 260/2012г. на Великотърновски апелативен съд, с което потвърдено определение № 212 от 19.04.2012г. по ч.гр.д. № 485/2012г. на Великотърновски окръжен съд. С последното е допуснато на основание чл. 390, ал.1 ГПК във вр. с чл. 22, ал.1 ЗОПДИППД обезпечение на бъдещ иск на К. срещу Г. Н. А. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот - апартамент в [населено място] и запор върху движима вещ - мотопед „С. с.” с рег. № ** М.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, а определението на първоинстанционния съд подлежи на обезсилване по съображения, че молбата на К. е недопустима като предявена от лице без представителна власт. Искането за допускане на обезпечение е подадено от заместник-председател на К., който обаче не е законен представител на К., нито има данни да е оправомощен от председателя да я представлява. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя същия правен въпрос: дали заместник-председателят на К. е правоспособен да иска налагане на обезпечение и да представлява К. пред съда. Счита, че разрешаването на този въпрос е от значение за изхода на спора и за точното прилагане на закона.

Ответникът по частната жалба К. в писмения си отговор изтъква, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството по ч.гр.д. № 485/2012г. на Великотърновски окръжен съд е образувано по мотивирано искане вх.№ 3763/ 17.04.2012г. на К. по чл. 22, ал.1 ЗОПДИППД за допускане на обезпечителни мерки по бъдещ иск на К. срещу Г. Н. А. с цена 583 892лв. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот - апартамент н [населено място] и налагане на запор върху движима вещ - мотопед. Молбата е подписана от А. Ц. - заместник-председател на K. Представени са доказателства, че А. Ц. е избрана за заместник-председател на К. и че председателя Т. К. е освободен от длъжността със заповед на Министерски съвет от 25.02.2012г.

С определение от 19.04.2012г. Великотърновски окръжен съд е уважил молбата като е допуснал исканите обезпечителни мерки.

Определението е обжалвано от ответника Г. Н. А. жалба и с обжалваното определение състав на Великотърновски апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Доводите на жалбоподателя, свързани с липсата на представителна власт на заместник-председателя на КУИППД да представлява К. съдът е намерил за несъстоятелни изхождайки от регламентираните в Правилника за устройството и дейността на К. функции на заместник-председателя да замества председателя при негово отсъствие /чл.18,т.2 от Правилника/.

При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед сочените предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:

Основанието на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, сочено от жалбоподателя, изисква правният въпрос, разрешен от съда да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като проявните форми на това основание са посочени в ТРОСГКТК № 1/2009г., т.4. Едно от тях е неяснота на правната норма, необходимост от тълкуването й или липса на съдебна практика по въпроса. В случая нормата, уреждаща функциите на заместник-председателя е ясна и не се нуждае от тълкуване, а и е налице установена практика по този въпрос, която е съобразена от въззивния съд. Несъмнено, че а дминистративните структури се представляват от лице, посочено в устройствените им правила и когато това лице е възпрепятствано, то представителството в рамките на възложените на администрацията функции се осъществява от лицето, което според същите устройствени правила е заместник на представляващия, без за това да е нужно изрично упълномощаване. Необходимост е заместване е налице не само когато титулярът отсъства, но и в период когато титулярът е освободен от длъжността и още не е назначен нов. В този смисъл е Определение № 632 от 12.09.2012г. по ч.гр.д. № 485/2012г. на ІVг.о. на ВКС.

Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.