Определение № 286 от 21.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1846/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.М.П. – процесуален представител на Д. Л. Б., против решение № ІІ-96/27.12.2019 г.,постановено по в.гр.д.№ 90/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд ,с което е потвърдено решение № 2405/23.11.2018 г. по гр.д.№ 6589/2014 г. по описа на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. Л. Б. против Военно формирование 32890 – Бургас искове за заплащане на сумата 13 648,71 лв. – незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 1.04.2001г.- 30.08.2013г.,ведно със законната лихва до окончателното изплащане и сумата 13 305,87 лв.-мораторна лихва за периода 1.06.2001 г. – 16.09.2014 г.;сумата 889,60 лв. представляваща разлика от неизплатеното му основно трудово възнаграждение за периода 1.09.2011г-31.12.2012г.,ведно с мораторната лихва върху сумата в размер на 211,30 лв. и са присъдени разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1,т.1 ГПК във връзка с формулираните седем въпроса,които се припокриват с предмета на образуваното тълкувателно дело № 6/2017 г.,а именно: В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ,положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка,от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото,включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение. Прави се искане за спиране на настоящото производство. Поставените въпроси в изложението се припокриват с предмета на тълк.д. № 6/2017г. на ОСГК на ВКС,а даването на задължително тълкуване по въпроса предмет на тълкувателното дело би било от значение за правилността на въззивното решение, в случай че бъде допуснато до касационна проверка. Това е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.