Определение № 2317 от 26.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 2174/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. Г. К. против решение № 192/06.06.2023 г. по в.т.д. № 239/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е обезсилено решение № 260005/ 17.01.2022 г. по т.д. № 1879/2019 г. на Окръжен съд – Варна и е прекратено производството по предявените от ищеца, като процесуален субституент на А. Л. Н., при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 134 вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 и ал. 2, предл. 5 ЗЗД за установяване, че договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 16.02.2016 г., сключен между ответниците “ТЕЛЕМОНД” ООД, ЕИК[ЕИК], и “ТЛК БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК[ЕИК], по нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 51, том I, peг. № 749, н.д. № 47/2016 г. по описа на нотариус П. С., акт № 35, том VІІІ, дело 1562/2016 г., дв.вх.peг. № 3058/18.02.2016 г. на Службата по вписванията – Варна, съответно договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.02.2016 г., сключен между ответниците “ТЛК БЪЛГАРИЯ” ООД и “КОМИДА” ЕООД, ЕИК[ЕИК], по нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 54, том I, peг. № 761, н.д. № 61/2016 г. по описа на нотариус В. П., акт № 124, том ІX, дело 1881/2016 г., дв.вх.peг. № 3646/25.02.2016 г. на Службата по вписванията – Варна, са нищожни поради накърняване на добрите нрави, евентуално поради абсолютна симулативност.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се фактическата констатация на решаващия състав, че членственото правоотношение на А. Н. в “ТЕЛЕМОНД” ООД е прекратено на 03.06.2016 г., т.е. повече от три месеца след атакуваните сделки. За неправилен се счита и изводът на въззивния съд, че съищецът А. Н. е придобил вземане спрямо “ТЕЛЕМОНД” ООД по чл. 125, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 517, ал. 3 ГПК, но доколкото същото е породено след процесните сделки и почива на последваща балансова дата, той нямал правен интерес да предяви процесните искове. Сочи се, че членственото правоотношение на Н. не е прекратено, тъй като разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК не урежда прекратително основание на членството в дружеството, а дори и то да е прекратено – това е настъпило на 04.01.2016 г. (с връчването на първото съобщение, изпратено по първоначално образуваното изп. дело № 20151215165325) и обуславя балансова дата за определяне на дела по чл. 125, ал. 3 ТЗ към 31.01.2016 г. (т.е. преди процесните сделки). Подчертава се, че при наличието на две прекратителни волеизявления по чл. 517, ал. 1, изр. 1 ГПК, които са темпорално разделени от цели 6 месеца, въззивната инстанция неправилно е счела, че членственото правоотношение се прекратява от датата на второто, а не на първото изявление.

Поддържа се, че в обжалваното решение не е обсъдено правното значение на първото изявление, което поставя ключовия за делото въпрос за датата, на която е настъпило прекратяването на членственото правоотношение на съдружника Н.. Добавя се, че релевантният баланс към 31.01.2016 г. би включвал процесните недвижими имоти, не би отчел ефектите на извършеното на 28.03.2016 г. прихващане между “ТЕЛЕМОНД” ООД и “КОМИДА” ЕООД за 900 000 лева, както и на извършената на 28.03.2016 г. между “ТЕЛЕМОНД” ООД (цедент) и “КОМИДА” ЕООД (цесионер) цесия на вземанията срещу “ТЛК БЪЛГАРИЯ” ООД. С оглед на това се изтъква, че ако се вземе предвид обявеният в ТРРЮЛНЦ счетоводен баланс на “ТЕЛЕМОНД” ООД към 31.12.2015 г. (само месец преди горепосочената дата по чл. 125, ал. 3 ТЗ), при активи от 2 394 000 лева и задължения от 1 338 000 лева нетните активи са положителни и са в размер на 1 056 000 лева, а вземането на Н., притежаващ 50% от дяловете, би било 528 000 лева към 31.01.2016 г. Обосновава се, че за него е налице правен интерес да атакува като нищожна сделка с пазарна стойност над 4 000 000 лева, извършена на 16.02.2016 г. – около две седмици след посочената по-горе относима дата и следваща възникването на вземането му към дружеството. Отбелязва се, че приемайки по-късна дата на прекратяване на членственото правоотношение, въззивният съд е нарушил правилото на чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК, че това настъпва в момента на достигане на изявлението до дружеството емитент. Релевира се, че така формираният от решаващия състав извод противоречи и на правилото на чл. 433, ал. 5 ГПК, според което прекратяването и приключването на изпълнителното производство не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, а в случая изпълнителното действие по чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК поражда такива за трети лица - за дружеството, за останалите съдружници в него и за техните кредитори, като те не отпадат с прекратяването на първото изпълнително дело с № 20158080401491. Акцентира се, че с оглед на правната сигурност членственото правоотношение на съдружника длъжник не може да “възкръсва” при обезсилване на изпълнителен лист, защото това би довело до “непоносими обрати” както в дружеството, така и в отношенията с кредиторите на съдружника, още повече че процесният обратен изпълнителен лист е обезсилен на формално основание – поради издаването му от некомпетентен съд, а не поради липса на изпълняемо право. Според касатора, и в хипотеза на прекратено, и съответно на непрекратено членствено правоотношение е налице правен интерес от обявяване на сделките за нищожни, защото това единствено би направило възможно събирането на вземането на Н. от горепосоченото дружество, респ. удовлетворяването на запорния кредитор Г. К.. Пояснява се, че при неправилно приетата от съда дата на прекратяване на членственото правоотношение на 03.06.2016 г. и следователно релевантна дата по чл. 125, ал. 3 ТЗ – 30.06.2016 г., обявяването на договорите за нищожни би обосновало наличие на вземане на Н., каквото при актуалния понастоящем баланс той няма.

Излагат се доводи, че след като събирането на кредиторовото вземане е пряка функция на имущественото състояние на неговия длъжник по общото правило на чл. 133 ЗЗД, а нищожната разпоредителна сделка по дефиниция създава един привиден и неверен модел на това имуществено състояние, то е очевидно, че всеки паричен кредитор разполага с дефинитивен (презумптивен) правен интерес да предяви иск за нищожност на разпоредителна сделка, извършена от длъжника му - независимо от конкретната дата на същата. Аргументира се тезата за наличието на правен интерес у ищеца от предявените искове и за липсата на значение на датата на извършване на атакуваната сделка при предявен иск за нищожност. Пояснява се, че заварената от баланса по чл.125, ал. 3 ТЗ нищожна сделка несъмнено “засяга права” на бившия съдружник Н. и към момента кредитор на “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.), защото съществуването, размерът и събираемостта на неговото парично вземане са пряка функция на имущественото състояние на дружеството длъжник, което следва да бъде достоверно отразено и в баланса. Същият не се нуждае от някаква нарочна “оторизация”, каквато се изисква според въззивния съд, а единствено от правен интерес. Релевира се, че в качеството на кредитор на това дружество с парично вземане, възникнало на 31.01.2016 г., съищецът Н. има дефинитивен правен интерес да атакува нищожната сделка, която лишава дружеството от активи, осуетява събирането на вземането му и по този начин го уврежда. Считат се за неправилни и изводите на апелативния съд, че исковете са недопустими, тъй като ищците не са легитимирани да оспорват действията или бездействия на ликвидатора спрямо ликвидационната маса на това дружество, които по дефиниция са относими към период, последващ определянето на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Изтъква се, че такива сделки не са предмет на спора, а ищците се опитват да преодолеят правната привидност, създадена с нищожната сделка, по която търговското дружество е продавач, и съответно изпразването на последното от активи, което се отразява на удовлетворяването на ищеца от ликвидационния дял на Н..

Според касатора, въззивното решение съдържа вътрешно противоречиви мотиви. Сочи се, че или в хипотезата на чл. 517, ал. 3, изр.1 ГПК членственото правоотношение не се прекратява и предмет на запора е самият дружествен дял, който след откриване на принудителната ликвидация ще се трансформира в ликвидационен дял, или в горната хипотеза същото се прекратява и предметът на запора се трансформира в парично вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ, чието съществуване и размер са функция на съответния релевантен и достоверен баланс на дружеството и което вземане след откриване на ликвидационното производство се удовлетворява по общия ред. Оспорват се и съображенията на въззивната инстанция, че членственото правоотношение в случая по чл. 517, ал. 1 ГПК се прекратява “по силата на запора”, а не на изявлението за прекратяването му, както и че на бившия съдружник с вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ не следвало да се изпраща покана по чл. 267 ТЗ и той не следвало да предявява вземането си. Счита се, че размерът на това вземане следва да бъде определена въз основа на достоверен баланс, а такъв, който не отчита в актива си скъпи недвижими имоти (предмет на нищожна разпоредителна сделка) по дефиниция не би могъл да е верен. Допълва се, че дори и хипотетично да се приеме тезата на апелативния съд, че прекратяването на членството е настъпило на 03.06.2016 г., правният интерес от исковете е обусловен от факта, че съществуването и размерът на това вземане са функция на активите и пасивите на “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.), а последните - както на първата процесна сделка, така и на втората, в резултат на която се е стигнало до прихващане за 900 000 лева в отношенията между “ТЕЛЕМОНД” ООД и “КОМИДА” ЕООД. Подчертава се, че с оглед финансово-икономическото състояние на дружеството в ликвидация, което в годишния финансов отчет за 2019 г. не отчита никакви активи и пасиви, не може да се очаква удовлетворяване на запорираното от ищеца вземане.

Ако обаче “правната привидност”, създадена с процесните сделки, бъде разкрита и същите се прогласят за нищожни, А. Н. би се оказал кредитор на дружество с активи, чиято пазарна стойност според оценителната експертиза възлиза на 4 040 786 лева. Обобщава се, че за обосноваването на правния интерес на ищеца кредитор е без значение видът на конкретното право на А. Н. спрямо “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.) – дали е съдружник (с бъдещата ликвидационна стойност на дружествения му дял) или има само вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ (предвид размера и събираемостта му). Въвеждат се оплаквания и за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане от въззивния съд на факти, доказателства и доводи по делото, неправилни фактически констатации и необоснованост на фактическите му и правни изводи. Излагат се доводи, че решаващият състав не е изяснил на коя дата е прекратено членственото правоотношение на Н. и към коя дата е следвало да се състави балансът по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Не е изследвал по какъв начин евентуалното обявяване на нищожността на процесните сделки би се отразило на баланса на “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.). Твърди се, че, игнорирайки действителния предмет на делото, апелативният съд не е съобразил съществените различия между режима на нищожността (липса на материалноправна промяна и разкриване на действителното правно положение), от една страна, и от друга - конститутивните отменителни искове. Акцентира се, че с оглед наличието на правен интерес не са обсъдени и годишните финансови отчети на дружеството за 2016 г. (с данни и за предходната 2015 г.) и за 2019 г., от които е видно, че към края на 2015 г. (т. е. преди налагането на запора върху дружествения дял на А.Н.) нетните активи са с положителна величина, в края на 2016 г. (след запора) са с отрицателна, а към 20.09.2019 г. – с нулеви стойности. Прави се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради некоректно тълкуване на разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК, като се поддържа становището, че очевидната връзка между чл. 125, ал. 2 ТЗ и чл.517, ал. 3 ГПК води до извода, че в последната хипотеза прекратяването на членството настъпи след изтичането на тримесечния срок от връчване на изявлението на взискателя, а не от датата на самото връчване. Развиват се подробни аргументи относно принудителната ликвидация на дружеството, в което е съдружник длъжникът по изпълнителното дело, предмета на запора, наложен по чл. 517 ГПК, последиците от изявлението на взискателя в тази хипотеза и начина на удовлетворяването му. Поддържа се тезата, че по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК членственото правоотношение на съдружника длъжник не се прекратява, поради което предмет на запора и след момента на изявлението остава дружественият дял - с потенциал да се превърне в ликвидационен дял, ако дружеството влезе в процедура по принудителна или доброволна ликвидация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира допуск до касационен контрол на въззивното решение на основание чл.280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право?”.

2. “Длъжен ли е въззивният съд да съобрази и обсъди в мотивите си всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и свързаните с тях доказателства, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени?”.

3. “Длъжен ли е въззивният съд да спазва правилата на формалната и правната логика при обосноваването на фактическите си констатации и на правните си изводи?”.

4. “Има ли право въззивният съд да извращава и подменя факти и доказателства по делото и да основе решението си върху подобно извращаване/подмяна, а не върху действителните факти и доказателства?”.

По първите четири въпроса се релевира наличие на основание по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и константната такава, обективирана в решение № 192/29.01.2018 г. по т.д. № 44/2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 247/06.01.2020 г. по гр.д. № 540/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 194/18.06.2013 г. по гр.д. № 1100/2012 г. на ВКС, IV г.о., и решение № 88/03.06.2021 г. по гр.д. № 2747/2020 г. на ВКС, III г.о. Сочи се и решение № 206/06.08.2018 г. по т.д. № 1108/2017 г. на ВКС, II т.о.

5. “Налице ли е правен интерес на съдружник с прекратено на основание чл. 517, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 125, ал. 3 ТЗ членствено правоотношение, да предяви иск за нищожност по отношение на разпоредителна сделка на дружеството, ако неговото вземане за паричната равностойност на дружествения му дял не е междувременно погасено?”.

Счита се, че по този въпрос даденото от въззивния съд разрешение не съответства на задължителната практика на касационната инстанция – Тълкувателно решение № 7/13.01.2023 г. на ОСГТК на ВКС, както и формираната такава - решение № 217/10.03.2016 г. по т.д. № 2296/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 62/12.07.2011 г. по т.д. № 458/2010 г. на ВКС, I т.о., решение № 133/22.11.2011г. по т.д. № 17/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 83/18.07.2011 г. по т.д. № 747/2010 г. на ВКС, I т.о.

По петия въпрос се поддържа и наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, в случай, че касационният състав счете за неотносимо към разглеждания казус горецитираното решение по т.д.№ 2296/2015г. на ВКС.

6. “В хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 125, ал. 3 ТЗ субект ли е съдружникът с прекратено членствено правоотношение на правото по чл. 267 ТЗ (да бъде писмено поканен да предяви вземането си - в качеството си на “известен кредитор”) и съответно, на материалноправната тежест да предяви вземането си в 6-месечния срок по чл. 272, ал. 2 ТЗ?”. По този въпрос се твърди отклонение от практиката на ВКС - решение № 5/01.06.2017 г. по т.д. № 3674/2015 г. на ВКС, I т.о. (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

7. “При определяне на размера на дружествения дял според правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ следва ли да бъдат съобразени последиците от постановеното (макар и в момент следващ релевантната дата на баланса по чл. 125, ал. 3 ТЗ) съдебно решение за установяване нищожност на сделка, с която дружеството - преди релевантната дата на баланса по чл.125, ал. 3 ТЗ - е прехвърлило собствения си поземлен имот и съответно, има ли правен интерес прекратилият участието си съдружник (а по подразбиране - и неговият процесуален субституент по чл. 134 ЗЗД) да иска прогласяването на тази нищожност по исков ред?”.

8. “При определяне на размера на дружествения дял според правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ следва ли счетоводният баланс да бъде верен и да отразява коректно всички релевантни активи и пасиви на дружеството емитент?”.

9. “Съответно, при изготвянето на верен и коректен баланс, следва ли в него да бъдат игнорирани нищожните сделки, както и тези, които са правно-логически свързани с нищожните, защото имат за предмет права или задължения, “породени” от последните?”.

По отношение на седмия, осмия и деветия въпрос се твърди наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на формираната практика на ВКС - решение № 206/06.08.2018 г. по т.д. № 1108/2017 г. на ВКС, II т.о. По осмия и деветия въпрос се сочи и противоречие с решение № 71/18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015г. на ВКС, II т.о., решение № 87/06.06.2012г. по т.д. № 468/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 160/03.12.2020 г. по т.д. № 2634/2019 г. на ВКС, II т.о., и решение № 180/26.03.2021 г. по т.д.№ 2602/2019 г. на ВКС, II т.о.

10. “Прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК поради обезсилване на изпълнителния лист на взискателя (дължащо се на издаването му от родово некомпетентен съд, а не на липса на изпълняемото право) засяга ли вече настъпилото прекратяване на членственото правоотношение на длъжника съдружник - т. е., има ли за последица повторното възникване (“възкръсване”) на това членствено правоотношение?”.

11. “Запазват ли се правата на взискателя, по искане на който е прекратено членственото правоотношение на съдружника длъжник в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК, ако към момента на прекратяването неговият фактически състав е бил осъществен, но впоследствие изпълнителният лист е бъде обезсилен поради издаването му от родово некомпетентен съд и за същото вземане бъде издаден нов изпълнителен лист?”.

12. “При отправени по искане на един и същи взискател, за събирането на едно и също вземане, но в различни моменти две изявления за прекратяване на участието на длъжник съдружник в хипотезата по чл.517, ал. 3 ГПК (по две различни изпълнителни дела и въз основа на два различни изпълнителни листа от различни дати), в кой момент се прекратява членственото правоотношение на длъжника съдружник - в момента на първото или на второто изявление по чл. 517, ал. 3 ГПК, ако в периода помежду им първият изпълнителен лист е бил обезсилен поради издаването му от родово некомпетентен съд, а не на липса на изпълняемото право?”.

По десетия, единадесетия и дванадесетия въпрос се релевира основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради несъответствие на въззивното решение с казуалната практика на ВКС - решение № 236/18.01.2017 г. по т.д. № 2309/2015 г. на ВКС, I т.о., и решение № 111/19.03.2018 г. по гр.д. № 99/2017 г. на ВКС, II г.о.

13. “Изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството в хипотезата по чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК има ли за последица прекратяване на членственото правоотношение или има други, различни правни последици?”.

14. “Съответно, какъв е предметът на запора след момента на получаване на изявлението на взискателя - дали запорът се концентрира върху вземането на длъжника по чл. 125, ал. 3 ТЗ или негов предмет продължава да бъде дружественият дял - с потенцията същият да се трансформира в “ликвидационен дял”, ако дружеството влезе във фаза по принудителна или доброволна ликвидация?”.

По тринадесетия и четиринадесетия въпрос се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В т. 78 на касационната жалба са поставени още три въпроса, възпроизведени в депозираното допълнение към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като касаторът изрично подчертава, че същите не били с характер на питания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите са следните:

15. “Каква е била правно-политическата и правно-техническа концепция на законодателя по отношение на принудителното изпълнение върху дружествени дялове в периода 1996 г. – 2002 г. и каква е тя понастоящем?”.

16. “Какви са били конкретните причини, в резултат на които при създаването на чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.) и съответно, на действащия чл.517, ал. 3 ГПК, законодателят се е отказал от по-старата си (неефективна, несправедлива и водеща до неоснователно обогатяване) концепция, основана на прекратяване на членственото правоотношение на съдружника длъжник (все още “битуваща” в създадения през 1996 г. чл. 45, ал. 1 ЗОЗ)?”.

17. “Какъв е своеобразният и оригинален начин, по който действащият чл. 517, ал. 3 ГПК съчетава съвместимите елементи от старата и новата концепция на законодателя, освобождавайки се от старата идея за “прекратяване” на членственото правоотношение и същевременно, запазвайки релевантността на балансовия тест по чл. 125, ал. 3 ТЗ?”.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК поради вероятна недопустимост и съответно поради очевидна неправилност на обжалваното решение. Релевира се, че въззивният съдебен акт е вероятно недопустим, а при условията на евентуалност очевидно неправилен, поради подмяна на фактите и предмета на делото, тъй като са изложени от съда решаващи мотиви, които не съответстват на действителния предмет на делото – искове за прогласяване на нищожност на сделка, а касаят друг вид искове – конститутивни. Счита се, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като апелативният съд е приел, че членственото правоотношение на А. Н. в “ТЕЛЕМОНД” ООД е прекратено на 03.06.2016 г. и процесните сделки предхождат датата на релевантния баланс по чл. 125, ал. 3 ТЗ, като не е обсъдил първото изявление на взискателя, връчено на дружеството на 04.01.2016 г., и значението на този факт в контекста на чл. 517, ал. 3 и съответно чл. 433, ал. 5 ГПК. Сочи се, че очевидна неправилност е налице, дори и да се приеме неправилното становище на въззивната инстанция за настъпване на прекратяването на членственото правоотношение на по-късната дата, тъй като правният интерес на кредитора – бивш съдружник, за прогласяване нищожността на сделката се обуславя от изготвянето на достоверен баланс по чл. 125, ал. 3 ТЗ, в който не са отразени последиците на нищожната сделка. Пояснява се, че заварената от релевантния баланс процесна нищожна сделка засяга неговите права, защото съществуването, размерът и събираемостта на паричното му вземане са пряка функция на имущественото състояние на дружеството. Посочват се конкретните мотиви на решаващия състав, които се твърди, че водят извод за очевидна неправилност, и които като оплаквания в касационната жалба са изведени по-горе. Добавя се, че прочитът на обжалваното решение оставя впечатлението, че то е постановено не по процесните искове, а по друг непредявен иск, който според една част от мотивите на съда тангира с иск за реализиране на гражданската отговорност на управителя на “ТЕЛЕМОНД” ООД, според друга - с иск за ревизиране на действията и бездействията на ликвидатора, а според трета - с иска по чл. 135 ЗЗД за атакуване на сделки, увреждащи кредитор на дружеството. Акцентира се, че са налице множество примери за прилагане на правни норми “contra legem”, а именно: че членственото правоотношение в хипотезата на чл. 517, ал. 1 ГПК се прекратява “по силата на запора”, а не на изявлението за прекратяването му; че воденето на искове за атакуване на сделки, които увреждат дружеството изисквало решение на Общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ; че законът не “оторизирал” съдружника с прекратено дялово участие да води искове срещу заварени от прекратяването нищожни сделки, които увреждат интересите на дружеството; че бившият съдружник в хипотезата на чл.125, ал. 3 ТЗ нямал “качеството на кредитор на ликвидационната имуществена маса на “ТЕЛЕМОНД” ООД в ликвидация”, нито на съдружник; че на съдружника с вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ не следвало да се изпраща покана по чл. 267 ТЗ и същият не следвало да предявява вземането си. Според касатора, наличието на очевидна неправилност се извежда и от “смесването между концепциите на нищожността и свързаните с нея отрицателни установителни искове” и конститутивните отменителни искове по чл. 135 ЗЗД и чл. 647 ТЗ.

Ответниците по касация - “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.), “ТЛК БЪЛГАРИЯ” ООД и “КОМИДА” ЕООД, подават отговори на касационната жалба, в които излагат подробни доводи за неоснователност на искането за достъп до касационен контрол и на подадената жалба.

Не е постъпил отговор от съищеца А. Н..

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, за да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и ал. 2, предл. 5 ЗЗД, е приел за установено от фактическа страна следното: не се спори, че с решение № 305/ 29.10.2012 г. по гр.д. № 1440/2011 г. на ВКС, 3 г.о., е отменено въззивното решение на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1078/2011 г., с което ответникът “П.” ЕАД е бил осъден да заплати на ищеца А. Л. Н. сумата от 3 806 900 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение по т. 1 от допълнително споразумение от 01.11.2000 г., сключено с “Боляри” ООД за 2007 г., и сумата от 913 656 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосоченото трудово възнаграждение за периода от 31.07.2008 г. до 13.07.2010 г., на основание чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 КТ. По издаден му въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение изпълнителен лист ищецът Н. е предприел принудително изпълнение по изп.дело № 20117180401484, в хода на което от “П.” ЕАД е събрана сумата от 4 935 160,46 лева. По искане на ответника “П.” ЕАД, отправено до първоинстанционния Варненски районен съд по гр.д. № 10935/2010 г., с разпореждане от 19.03.2014 г. е разпоредено издаване на обратен изпълнителен лист срещу А. Н. за горепосочената неоснователно събрана сума, което вземане с договор от 29.10.2015 г. е прехвърлено на настоящия ищец Г. Г. К. срещу цена от 1 (едно) евро, платена в брой при подписване на договора. Уведомлението за извършеното прехвърляне е връчено на А. Н. на 26.11.2015 г. по реда на чл. 47 ГПК с нотариална покана рег. № 17489, т. 3, № 184 от 06.11.2015 г. на нотариус рег. № 572 на НК. Отбелязано е, че на 15.12.2015 г. по изп. дело № 20158080401491 по описа на ЧСИ З. Д., образувано въз основа на гореописания изпълнителен лист по молба на Г. Г. К. срещу длъжника А. Н., е наложен запор (вписване в ТР № 20151215165325) върху притежавания от последния дял от капитала на “ТЕЛЕМОНД” ООД на основание чл. 517 ГПК. Съобщението за налагане на запора по горепосоченото изпълнително дело, заедно с изявлението на взискателя Г. К. за прекратяване на участието на длъжника в дружеството, е връчено на 04.01.2016 г.

Прието е, че с определение № 902/08.04.2016 г. по в.ч.гр.д. № 502/2016 г. по описа на ВОС, разпореждането на ВРС и издадения въз основа на него обратен изпълнителен лист са обезсилени поради липса на компетентност на районния съд, като молбата на “П.” ЕАД е докладвана по в.гр.д. № 3344/2012 г. за произнасяне по компетентност. На 03.05.2016 г. е вдигнат наложения по изп. дело № 20158080401491 запор върху дружествените дялове на длъжника Н. в “ТЕЛЕМОНД” ООД. С определение № 1095/26.4.2016г. по в.гр.д. № 3344/2012 г. на ВОС е постановено издаване на обратен изпълнителен лист в полза на “П.” ЕАД срещу Н. за същата сума (4 935 160,46 лева) на същото основание. С анекс от 26.04.2016 г. към договора за прехвърляне на вземане от 29.10.2015 г. е изменен текста, посочващ изпълнителното основание за вземането в полза на цедента, като е посочен новоиздаденият обратен изпълнителен лист. Въз основа на последния е образувано изп. дело № 20168080400640 по описа на ЧСИ З. Д. с взискател Г. Г. К. и длъжник А. Л. Н.. На 09.05.2016 г. по това изпълнително дело е наложен запор върху дружествения дял на Н. в “ТЕЛЕМОНД” ООД, а с влязло в сила съдебно решение № 91/06.02.2017 г. по т.д. № 1277/2016 г. по описа на ВОС “ТЕЛЕМОНД” ООД e прекратено по иск на Г. К. на основание чл. 517, ал. 3 ГПК поради неизплащане на вземането му, след овластяване на ищеца с постановление по изп. дело № 640/2016 г., и е открито производство по ликвидация на дружеството. Отбелязано е, че по релевантните за спора факти ВОС е приел, че изявлението за прекратяване на участието на съдружника А. Н. в “ТЕЛЕМОНД” ООД е връчено на 03.06.2016 г. по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК.

Въззивният съд е взел предвид и че междувременно с нотариален акт от 16.02.2016 г. за покупко-продажба на недвижими имоти № 51, том I, peг. № 749, н.д. № 47/2016 г. по описа на нотариус рег. № 335 на НК, “ТЕЛЕМОНД” ООД е продало на “ТЛК БЪЛГАРИЯ” ООД осемнадесет самостоятелни обекта в сграда, представляваща търговски комплекс “Ян Палах” в [населено място], ведно със съответната идеална част от поземления имот, както и поземлен имот в к.к. “Златни Пясъци”, [населено място], заедно с построената в същия сграда, за общата цена от 2 491 848 лева, платима на части, както следва: 304 704,55 лева – в шестмесечен срок за погасяване на задължение на “ТЕЛЕМОНД” ООД към “П. банк (България)” АД; 401 141,54 лева – чрез прихващане срещу вземане на купувача от продавача до този размер, придобито чрез договор за цесия с цедент А. Л. Н.; 342 640 лева по сметка на ВОС за замяна на допуснато по т.д. № 2002/2015 г. обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, предявен от Г. Г. К., а в случай, че допуснатото обезпечение бъде отменено – заедно с последната вноска; остатъкът от 1 443 361,91 лева в срок до три години от подписване на нотариалния акт. С нотариален акт от 25.02.2016 г. за покупко-продажба на недвижими имоти № 54, том I, peг. № 761, н.д. № 61/2016 г. по описа на нотариус рег. № 205 на НК, “ТЛК БЪЛГАРИЯ” ООД, чрез пълномощник И. Г. М., е продало на “КОМИДА” ЕООД същите осемнадесет самостоятелни обекта в търговски комплекс “Ян Палах” и поземления имот в к.к. “Златни Пясъци” заедно с построената в него сграда, на цена в общ размер 2 491 848 лева, платима в срок до четири години от подписване на нотариалния акт. Отчетено е и че данъчната оценка на имотите по двата нотариални акта е в общ размер 2 639 329,70 лева.

При тези данни апелативният съд е съобразил, че в случая, легитимирайки се като запорен кредитор, ищецът Г. Г. К. предявява искове по чл. 26 ЗЗД, с които в условията на чл. 134 ЗЗД иска прогласяване нищожността на извършени от “ТЕЛЕМОНД” ООД разпоредителни сделки с недвижима собственост, спрямо което дружество в условията на чл. 517, ал. 3, изр. 2 ГПК е открито производство по ликвидация. Подчертал е, че в този контекст се поставя въпросът за допустимостта на исковете, с които запорният кредитор упражнява правото на неговия длъжник, основани на прекратеното дялово участие на последния. Посочил е, че ищецът обоснова интереса от провеждане на исковата защита по чл. 26 ЗЗД, от една страна, с твърдението, че оспорваната разпоредителна сделка лишава ликвидационната маса на “ТЕЛЕМОНД” ООД от процесната недвижима собственост, а от друга, че с тази сделка се получават по-малко приходи. Решаващият състав е намерил, че прекратеното в условията на чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК дялово участие на длъжника не дава легитимация на запорния кредитор да предявява искове за проникване в имуществото на задълженото по чл. 125, ал. 3 ТЗ дружество с ограничена отговорност. Добавил е, че прекратеното по силата на запора дялово участие по дефиниция не може да надхвърля предметното съдържание, определено въз основа на баланса на дружеството за текущия месец, като се разпростре и по отношение на предхождащите прекратяването на дяловото участие сделки на това дружество. Акцентирал е, че законът не съдържа уредба, която да оторизира съдружника с прекратено участие да води искове срещу сделки, които увреждат интересите на дружеството, които искове по аргумент от чл. 137, ал. 1, т. 8 и чл. 145 ТЗ са в компетенциите на общото събрание на самото дружество и следователно се отнасят до правата на действащите съдружници. Поради това е счел, че същият не притежава активна легитимация да води искове, основани на извършените във вреда на дружеството сделки. Разяснил е, че като кредитор с парично вземане по чл.125, ал. 3 ТЗ съдружникът с прекратено в условията на чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК дялово участие има специално положение в откритото за “ТЕЛЕМОНД” ООД в условията на чл. 517, ал. 3, изр. 2 ГПК ликвидационно производство. Тази специалност се определя от различието между понятието от чл. 125, ал. 3 ТЗ за имуществени последици, определено в рамките на счетоводния баланс на дружеството към края на месеца, през който настъпва прекратяването, и понятието “начален ликвидационен баланс”, употребено в чл. 270, ал. 1 ТЗ. Дадената в чл. 266 и сл. ТЗ уредба на производството по ликвидация, следвайки специализацията на чл. 125, ал. 3 ТЗ, разграничава правното положение на съдружника с прекратено дялово участие от това на кредиторите на дружеството. Отбелязал е, че на съдружника с прекратено участие не се връчва покана по чл. 267 ТЗ и от него не се изисква да предяви вземанията, тъй като имуществените последици са функция на счетоводния баланс на дружеството отпреди ликвидационното производство. Изложил е съображения, че по същата причина довършването на текущите сделки на дружество, събирането на паричните му вземания и разплащанията с неговите кредитори не се отразява върху имуществените последици по чл.125, ал. 3 ТЗ. Стигнал е до заключение, че доколкото запорният кредитор и неговият длъжник нямат качеството на кредитор на ликвидационната имуществена маса на “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.), то същите не притежават защитим интерес от евентуалното изменение в нея, настъпило в резултат на упражняване на възложените от закона на ликвидатора правомощия. Изтъкнал е, че те не са и легитимирани да оспорват действията или бездействия на ликвидатора спрямо ликвидационната маса на това дружество, които по дефиниция са относими към период, последващ определянето на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Апелативният съд е формирал извод, че поради това като относими към правомощията на ликвидатора и към ликвидационната маса на прекратеното по чл. 517, ал. 3, изр. 2 ГПК дружество с ограничена отговорност, предявените от запорния кредитор в условията на чл. 134 ЗЗД искове по чл. 26 ЗЗД се явяват процесуално недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено. Обобщил е, че запорният кредитор и неговият длъжник - съдружникът с прекратено дялово участие в условията на чл. 517, ал. 3, изр.1 ГПК, не са носители на исковете, позволяващи им да проникнат в имуществото на прекратеното дружество. Извършените в предходен момент разпоредителни сделки със същото не засягат пряко и непосредствено правната сфера на длъжника с прекратено в последващ момент дялово участие и понастоящем трето за дружеството в ликвидация лице, поради което за последния, съответно за неговия процесуален субституент, липсва легитимен правен интерес от воденето на искове за оспорване валидността на такива сделки. При това положение въззивният съд е приел, че решението на първата инстанция е недопустимо и същото е обезсилено, а производството по делото – прекратено.

Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира директен достъп до касационен контрол поради вероятна недопустимост на обжалваното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, като са изложени доводи за подмяна на фактите и предмета на делото, тъй като решаващите мотиви на апелативния съд не съответстват на действителния предмет на делото – искове за прогласяване нищожност на сделка, а касаят друг вид искове – конститутивни. Недопустимо е съдебно решение, което е постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), произнасяне по непредявен иск или извън предмета на сезиране с въззивната жалба (“свръх петитум”), др. Съгласно задължителните постановки на т. 1 от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, недопустимо е и въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Доводите на касатора представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, а не за недопустимостта му. Същите не могат да бъдат споделени, тъй като въззивният съд е изложил подробни аргументи за липсата на правен интерес у ищеца и съответно съищеца – длъжник по изпълнителното дело и съдружник с прекратено дялово участие в “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.), от предявяването на искове по чл. 134 вр. с чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесните разпоредителни сделки с недвижими имоти на дружеството, какъвто е предметът на спора. Правилността на тези съображения не може да бъде разглеждана в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. С оглед на горното и предвид извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че не е налице основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за достъп до касация.

Касаторът претендира допуск до касационен контрол на въззивното решение и поради “очевидна неправилност” на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същата е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от решаващия състав пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност на касационната инстанция. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на горецитираната разпоредба очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Реферираните от касатора доводи, свързани с прилагането на закона “contra legem” и несъобразяване с основополагащи принципи и правилата на логиката, не обосновават такъв тежък порок на обжалваното решение. Същите в най-общи линии изразяват несъгласието на страната с отделни мотиви и съображения на въззивната инстанция, както и с решаващия й извод за липса на правен интерес от воденето на процеса, като по същество представляват оплаквания за обикновена неправилност на въззивния съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Те биха могли да бъдат преценени едва при произнасяне по реда на чл. 290 ГПК след допуснато касационно обжалване на въззивното решение, а не във фазата за селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Поради гореизложеното не се обосновава и поддържаната от касатора хипотеза на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касация.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и аргументи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора първи, втори, трети и четвърти въпрос са процесуалноправни и могат да се обобщят като питания относно правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК при разглеждане и решаване на спора. Същите са релевантни и отговарят на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касация. Относно правомощията на въззивния съд е налице задължителна практика на касационната инстанция - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и константна такава, намерила израз в цитираните от касатора решения и в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (в решение № 55/03.04.2014 г. по т.д. № 1245/2013 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т.д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 180/11.01.2016 г. по т.д. № 1618/2014 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 142/30.03.2020 г. по т.д. № 2970/2018 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т.д. № 2705/2021 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 50075/21.02.2024 г. по т.д. № 843/2022 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., и др.). Приема се, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на втората инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да изложи свои собствени фактически и правни изводи, като подложи на самостоятелна преценка поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, както и да обсъди защитните тези на страните, съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея.

В разглеждания случай апелативният съд, в съответствие с константната практика на ВКС и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, е преценил приетите за относими факти и доказателства, касаещи правния интерес на съдружника с прекратено по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК дялово участие в “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.), съответно на взискателя като негов процесуален субституент по чл. 134 ЗЗД, от предявяването и поддържането на исковете за оспорване валидността на процесните сделки за разпореждане с недвижими имоти на дружеството. Взел е предвид, че ищецът обоснова интереса от провеждане на исковата защита по чл. 26 ЗЗД, от една страна, с твърдението, че оспорваната разпоредителна сделка лишава ликвидационната маса на “ТЕЛЕМОНД” ООД от процесната недвижима собственост, а от друга, че с тази сделка се получават по-малко приходи. Решаващия състав на АС – Варна е намерил, че прекратеното в тази хипотеза дялово участие на длъжника не дава легитимация на запорния кредитор да предявява искове за проникване в имуществото на задълженото по чл. 125, ал. 3 ТЗ дружество с ограничена отговорност, тъй като същото не може да надхвърля предметното съдържание, определено въз основа на баланса на дружеството за релевантния текущ месец, като се разпростре и по отношение на предхождащите прекратяването на дяловото участие сделки на дружеството. Изложени са подробни съображения, посочени по-горе, за да се стигне до заключението за недопустимост на предявените при условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, предл.3 и ал. 2, предл. 5 ЗЗД. С оглед на това не могат да бъдат споделени доводите на касатора за необсъждане на събрани по делото доказателства. Следователно не се обосновава отклонение на въззивното решение от горецитираната практика на ВКС и по така формулираните първи, втори, трети и четвърти правни въпроси не е налице поддържаният от страната допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допуск до касация.

Поставените от касатора шести, осми и девети въпрос не са коректно зададени, тъй като не кореспондират с решаващите мотиви на апелативния съд. В случая е разгледано и обсъдено наличието на правен интерес, т.е. допустимостта на предявените при условията на чл. 134 ЗЗД искове за прогласяване нищожността на разпоредителни сделки с имущество на дружество, прекратено по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК. Въпросът относно предявяване на вземането на съдружника с прекратено дялово участие в производството по ликвидация и верността на баланса на дружеството не са обусловили решаващата воля на съда за липсата на правен интерес у ищеца и съищеца от водене на процеса. Изложените от решаващия състав допълнителни съображения относно неприлагането в тази хипотеза на правилото по чл. 267 ТЗ и предявяването на вземането са само в подкрепа на изразеното становище. Поради това така формулираните три въпроса нямат характер на правни питания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и не покриват общата селективна предпоставка за достъп до касация. Липсата на обосноваването й изключва необходимостта от обсъждане на поддържаното от страната допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставените от касатора седми, десети, единадесети и дванадесети въпрос са фактологични, доколкото предпоставят извършване на преценка на конкретния фактически и доказателствен материал по делото, съответно на правилността на въззивното решение. Съдържанието им изисква и проверка на начина на връчване на т.нар. първо и съответно последващо изявление на взискателя за прекратяване участието на съдружника в ООД по реда на чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК, както и съпоставяне на дати и съдържание на счетоводен баланс по чл. 125, ал. 3 ТЗ, преценка на съображения за обезсилване на изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело, т.н. Седмият въпрос дори предполага директен отговор относно правилността на решението. Това излиза извън предметния обхват на фазата по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК. С оглед на горното така формулираните четири въпроса не покриват изискванията за правно питане съгласно общия критерий по чл.280, ал. 1 ГПК и не могат да послужат за допускане на касационен контрол, което лишава от смисъл обсъждането на сочената от страна допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставените от касатора тринадесети и четиринадесети въпрос са общотеоретични и не са обвързани от решаващата воля на въззивната инстанция, тъй като в случая предмет на делото не е конститутивен иск по чл. 517, ал. 3 ГПК. Такива са и въпросите, обективирани в касационната жалба и в допълнението към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (петнадесети, шестнадесети и седемнадесети), които настоящият състав намира, че следва да обсъди, макар да се пояснява от касатора, че те не са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съображенията на апелативния съд, че извършените в предходен момент разпоредителните сделки с имущество на прекратеното ООД не засягат пряко и непосредствено правната сфера на длъжника с прекратено в последващ момент дялово участие, както и формираният извод, че поради това за него, съответно за процесуалния му субституент, липсва легитимен правен интерес от воденето на искове за оспорване валидността на тези сделки, се отнасят до допустимостта на предявените искове по чл. 26 ЗЗД. Поради това така формулираните въпроси относно последиците на изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в ООД в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК и “предметът на запора” след получаване на такова изявление не са обусловили решаващите мотиви на въззивната инстанция. Същите не могат да се характеризират като правно питане съгласно общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за осъществяване на касационен контрол, което от своя страна изключва обсъждането и на релевирания допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поставеният от касатора пети въпрос е правен и покрива общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно правомощията на касационната инстанция по т. 1 от горецитираното Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че въпросът следва да бъде уточнен и конкретизиран по следния начин: “Налице ли е правен интерес на съдружник с прекратено съгласно чл. 517, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 125, ал. 3 ТЗ членствено правоотношение да предяви иск за нищожност на извършена от дружеството разпоредителна сделка, ако вземането за паричната равностойност на дружествения му дял не е междувременно погасено?”.

В Тълкувателно решение от 13.01.2023 г. по тълк. дело № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че макар да не поражда действие по отношение на трети лица, договорът може да намери отражение и в тяхната правна сфера, ако засяга права, които те имат по отношение на една от страните по договора, и прави упражняването им невъзможно или значително неудобно, като в този случай третото лице може да се позове на нищожност (напр. кредитор може да иска прогласяване за нищожен на договор, с който длъжникът отчуждава свое имущество или поема задължение в значителен размер, което се ползва с привилегия пред неговото вземане; др.). Относно наличието на правен интерес за съдружник от атакуване на сключена от дружеството нищожна сделка е формирана и казуална практика на касационната инстанция. В решение № 133/22.11.2011 г. по т.д. № 17/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 83/18.07.2011 г. по т.д. № 747/2010 г. на ВКС, I т.о., решение № 217/10.03.2016 г. по т.д. № 2296/2015 г. на ВКС, I т.о., се приема, че правният интерес от исковата защита се преценява винаги конкретно с оглед твърденията в процеса, като не е нужно той да е непосредствен, достатъчен е евентуален такъв. Признато е наличие на правен интерес на съдружник в дружество с ограничена отговорност да атакува по реда на чл.26 ЗЗД учредена от дружеството договорна ипотека върху недвижими имоти за гарантиране на чуждо задължение в значителен размер; на съдружник в ООД да атакува отчуждителна сделка при липса на валидно решение на върховния орган на дружеството в този смисъл (при нарушени членствени права – на дял от печалбата или на ликвидационен дял при евентуално прекратяване на дружеството); на едноличен собственик на капитала на единия от съдоговорителите по оспорваната сделка при твърдения за нарушаване на членствените му права. Наличието на така формираната практика на ВКС изключва приложение на сочения от касатора допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допуск до касация. Следва обаче да бъде проверено съответствието със същата на даденото от въззивната инстанция разрешение по уточнения по-горе пети правен въпрос. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на решението на Апелативен съд – Варна.

Държавна такса за разглеждане на касационната жалба се дължи от касатора, за което следва да му бъдат дадени указания.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,