Определение № 1142 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 479/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Й. Д. срещу определение № 2632 от 23.10.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 2628 от 2023 г. на Софийски апелативен съд, 8 граждански състав, с което е потвърдено разпореждане № 276702 от 09.06.2021 г. по гр.д.№ 7064 от 2020 г. на Софийския градски съд, с което е върната подадената от Л. Д. частна жалба вх.№ 271167 от 29.01.2021 г.срещу определение от 15.01.2021 г. за прекратяване на гр.д.№ 7064 от 2020 г. на Софийския градски съд. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се сочи, че обжалваното определение противоречи на определение № 155 от 01.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 1347 от 2016 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е цитирано решение № 14 от 04.11.2014 г. на Конституционния съд на РБ по конст.д.№ 12 от 2014 г. Поставен е следният въпрос: Налице ли е надлежно реализирано право на правна помощ, допусната от съда за страна в процеса, когато същата не е реално осъществена, няма осъществен контакт между страната и назначения особен представител, респ. има оттегляне на пълномощията от определения от съда адвокат, като през това време сроковете, в които страната дължи уточнения в процеса, не се спират или възстановяват, за да могат да бъдат изпълнени от нов особен представител ? Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищца по делото, което е прекратено/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на частна жалба, което съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал. 1 или ал. 2 ГПК основания за това. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване на определението ВКС приема следното: Действително, поставеният от жалбоподателката въпрос /Налице ли е надлежно реализирано право на правна помощ, допусната от съда за страна в процеса, когато същата не е реално осъществена, няма осъществен контакт между страната и назначения особен представител, респ. има оттегляне на пълномощията от определения от съда адвокат, като през това време сроковете, в които страната дължи уточнения в процеса, не се спират или възстановяват, за да могат да бъдат изпълнени от нов особен представител ?/ е от знание за конкретното дело, по което въззивният съд е приел, че разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на частна жалба вх.№ 271167 от 29.01.2021 г. е правилно, тъй като в дадения от съда срок жалбоподателката и назначеният й служебен защитник не са отстранила констатираните нередовности на частната жалба. По този въпрос обаче няма противоречие между обжалваното определение и посоченото от жалбоподателката определение № 155 от 01.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 1347 от 2016 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. В него няма произнасяне по поставения от жалбоподателката правен въпрос, включително и по въпроса дали предоставянето на правна помощ на страна по делото е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии. Определението на ВКС по ч.гр.д.№ 1347 от 2016 г. касае различен въпрос, а именно присъждат ли се разноски в пълен обем при частично прекратяване на делото. Приетото и извършеното от съда относно предоставянето на правна помощ на Любима Д. не противоречи и на останалата практика на ВКС, макар такава да не е конкретно посочена от жалбоподателката. Напротив, напълно в съответствие със закона и практиката на ВКС е прието, че при предоставянето на правна помощ на ищцата не са допуснати нарушения от страна на съда. На ищцата е предоставена правна помощ в съответствие с изискванията на Закона за правната помощ. С определение на съда от 30.09.2020 г. й е назначен служебен защитник- адв.Т. Ц.- Г.. Разпореждането на съда от 02.02.2021 г. за оставяне без движение на частната жалба и даване на едноседмичен срок за отстраняване на нейните нередовности е било връчено както лично на ищцата /на 11.02.2021 г./, така и на назначения й служебен защитник адв.Г. /на 01.06.2021 г./. Ищцата е разполагала с адрес и телефонен номер за връзка с процесуалния си представител, посочени в уведомителното писмо от Софийска адвокатска колегия и при полагане на дължимата грижа е могла да се свърже с нея. По делото не се установява да е имало обективна невъзможност за контакт между ищцата и служебния защитник или връзка да не е осъществена по вина на последния, в който случай той би могъл да бъде заменен с друг, за да бъдат осигурени условия за реално предоставяне на правна помощ. В срока за изпълнение на указанията Л. Д. е депозирала молба от 17.02.2021 г., с която не изпълнява указанията, а отправя обидни квалификации и заплахи към съдията докладчик, както и към назначения й служебен защитник. На 04.06.2021 г. адв. Г. е депозирала молба, с която уведомява съда, че не е в състояние да отстрани посочените нередовности на частната жалба, тъй като няма връзка със страната. Предвид на това правилно с разпореждането от 09.06.2021 г. първоинстанционният съд е разпоредил връщане на подадената от Любима Д. частна жалба. Следва да се посочи, че ГПК не съдържа задължение за съда да заменя назначения служебен защитник, нито когато страната пожелае това /като в настоящия случай, в който Л. Д. е поискала да й бъде назначен друг служебен защитник, който да е мъж, с достатъчна практика, на възраст около 50 години и който да е учил европейското право/, нито когато назначеният от съда служебен защитник не е изпълнил указания на съда за извършване на определени процесуални действия. В този смисъл е практиката на ВКС, например определение № 626 от 07.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 6005 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Липсва противоречие между обжалваното определение и посоченото решение № 14 от 04.11.2014 г. на Конституционния съд на РБ, доколкото съдът не е отказал да предостави правна помощ на Д. /напротив, предоставена й е такава правна помощ и й е определен служебен защитник/, а неизпълнението на задълженията на назначения от съда служебен защитник да извършва дължими по делото процесуални действия не може да се приравни на отказ на съда да предостави правна помощ. Следва да се има предвид, че във връзка със сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК няма друг формулиран от жалбоподателката правен въпрос, извън посочения по-горе, а съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция не е длъжна да извежда такъв въпрос от съдържанието на жалбата или от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата. Определението на Софийския апелативен съд не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, поради следното: За да е налице очевидна неправилност на съдебен акт, като предпоставка за допускането му до касационен контрол, е необходимо неправилността на акта да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното определение не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора разпоредби на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поради всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение