Определение № 2560 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 400/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, чрез държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ - Варна Г. Д. – Г., срещу решение № 130/17.10.2022 г. по в. гр. дело № 209/2022 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260004/11.03.2022 г. по гр. дело № 2534/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от КПКОНПИ против Д. Х. Д. и В. В. С. иск с правно основание чл. 153, ал. 1 Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на имущество на обща стойност 146 135.89 лв. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявеният иск се уважи. В изложението са формулирани следните въпроси: 1. Какво се включва в понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне на размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице и свързаните с него лица парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 2. Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ и следва ли да се приеме, че „на отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежи незаконно придобито през проверявания период имущество, за което е установено значително несъответствие само когато имуществото в края на този период е на стойност над 150 000 лв.“? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. 3. Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение? Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. 4. При положение, че дружественият дял материализира членството на съдружника в търговското дружество, т.е. неговите имуществени и неимуществени права, които не е възможно да се обособят самостоятелно, допустимо ли е да се отнемат в полза на държавата паричните средства напуснали патримониума на проверяваното лице, за да се преобразуват във вноска в капитала на търговско дружество, за да се постигне отнемане на активи, съобразно целите на закона, а не пасиви? Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Ответникът по жалбата Д. Х. Д., чрез адв. Т. Т. и адв. Х. Д., в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Ответницата В. В. С., чрез адв. П. Н., също е депозирала писмен отговор, съдържащ твърдения за недопустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу Д. Х. Д. и В. В. Д.. Прието е, че в началото на проверявания период – 28.07.2007 г. са налични суми по банкови сметки с титуляр Д. Д. както следва – сума от 22.56 лв. по разплащателна сметка в „Банка ДСК” ЕАД, закрита на 02.06.2009 г., сума от 2.43 лв. по разплащателна сметка в „Банка ДСК” ЕАД, закрита на 15.10.2012 г., сума от 2.43 лв. по разплащателна сметка в „Банка ДСК” ЕАД, закрита на 15.10.2012 г., сума от 7.55 лв. по разплащателна сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк” закрита на 20.12.2007 г. Прието е още, че в началото на проверявания период 28.07.2007 г. са налични суми по банкови сметки с титуляр В. В. С. - сума от 43.99 лв. по разплащателна сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, закрита на 14.07.2017 г. Приел е, че в края на проверявания период – 28.07.2017 г. е установено налично имущество както следва: лек автомобил „Я.”, модел С Тип”, рег. [рег.номер на МПС], лек автомобил марка „.А”, модел А8,рег. [рег.номер на МПС], товарен автомобил марка „Ф.”, модел „Т.”, рег. [рег.номер на МПС], товарен автомобил марка „И.”, модел В 50Л, рег. [рег.номер на МПС]. Посочено е, че паричните суми, предмет на искането за отнемане, без тези, съставляващи равностойност на отчуждено движимо и недвижимо имущество, не са налични в края на проверявания период. Въззивният съд е приел, че производството за отнемане на незаконно придобито имущество е образувано с решение № 591/08.08.2000019 г. на КПКОНПИ въз основа на уведомление от Специализираната прокуратура с рег. № УВ-1192-1/25.07.2017 г. за това, че срещу Д. Х. Д. е внесен обвинителен акт по ДП № 8/2015 г. на ТСБОП с обвинение в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. второ и предл. трето, ал. 10, т. 1 във вр. с ал. 1, предл. второ НК и чл. 339, ал. 1 НК. Посочил е, че престъплението по чл. 321, ал. 3 предл. второ и предл. трето, ал. 10, т. 1 във вр. с ал. 1 предл. второ от НК попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 23 от ЗОПДНПИ (отм.), с което е приета за изпълнена първата предпоставка за закона. Определен е периода на проверката от 28.07.2007 до 28.07.2017 г. През проверявания период ответникът Д. Д. е бил в брак с втората ответница В. В. С. до 17.06.2009 г., когато е влязло в сила бракоразводното съдебно решение. Въззивният съд е установил от фактическа страна имуществата, които са придобити от ответниците, тяхната стойност, наличните имущества в края на периода, както и неналичните такива, доходите и обичайните, и извънредни разходи, съответно нетния доход на ответниците. Приел е, че общата стойност на придобитото и притежавано в края на проверявания период имущество на ответниците е в размер на 96 537.84 лв. Посочил е, че в стойността на имуществото са включени пазарните стойности на наличните към края на проверявания период МПС, сумите, получени при отчуждаването на придобитите през периода имущества, съобразно определените от експертизите пазарни стойности, както и стойността на придобитите и притежавани в края на периода дружествени дялове в търговски дружества. Включени са и стойностите на имуществата, придобити чрез преобразуване на средства от отчуждаването на други, придобити през проверявания период имущества. Прието е за установено от заключението на съдебно икономическата експертиза, че пред същия период приходите на ответниците от трудови възнаграждения, социални плащания, застрахователни обезщетения, банкови кредити и суми, получени от трети лица са в размер на 156 106.75 лв., а разходите, вкл. за издръжка на домакинството, данъци и такси, алиментни задължения и др. – 86 655.60 лв. Нетният доход е в размер на 69 451.15 лв. Съдът е приел, че съгласно преобладаващата съдебна практика, отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Прието е, че съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, имущество е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него, намиращи се в патримониума на лицето. Посочено е, че разпоредбите на чл. 142 и следващите от ЗПКОНПИ регламентират хипотезите, в които имуществото не е налично в патримониума на проверяваното лице, защото е отчуждено в полза на свързани лица, и тогава то се отнема от тези лица. Когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл. 141, отнема се паричната му равностойност по пазарна цена към датата на предявяване на иска за отнемане. Отнема се също и преобразуваното имущество по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на закона. Въззивният съд е приел, че в случая е установено, че стойността на имуществото, притежавано от ответниците в края на проверявания период от 96 537.84 лв. – т.е. по-малка стойност от предвидения в закона праг от 150 000 лв. С оглед на посочената относима правна уредба на отнемането в полза на държавата на незаконно придобито имущество въззивният съд е приел, че предпоставките за отнемането на имущество са следните: 1) трябва да съществува реално (да е налично) към момента на приключването на проверката като част от патримониума на проверяваното лице или 2) да е във владение на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ (защото разпорежданията, които са направени в тяхна полза, са непротивопоставими на държавата), а само 3) в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно (защото разпореждането е противопоставимо на държавата), се присъжда паричната равностойност. Приел е, че в случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска, са придобити имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества. Според съда паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 от ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Прието е, че на отнемане подлежат дяловете в търговски дружества, ако за придобиването им не е установен законен източник на средства. Прието е още, че паричната им равностойност се отнема само ако дяловете са отчуждени и не са налични в края на проверявания период. Посочено е, че в исковата молба се съдържа твърдение, че ответникът Д. Д. е придобил тези дялове и ги притежава към момента на завеждане на иска и поради това искът за отнемане на паричната им равностойност е неоснователен. Съдът е приел, че имуществото, придобито през проверявания период е на стойност по-ниска от предвидения праг в пар.1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, поради което не подлежи на отнемане по реда на този закон, а предявения иск е неоснователен и недоказан. При тези съображения първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен е потвърдено. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. По същия въпрос е постановено т.решение № 4/2021 г. от 18.05.2021 г. по т.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, с което практиката на съдилищата е уеднаквена. Съгласно т.1 от цитираното тълкувателно не представляват "имущество", по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Според т.2-ра от тълкувателното решение не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Както е изяснено в мотивите на тълкувателното решение, релевантното имущество е наличното такова - по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество, респективно не подлежат на отнемане доход /доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2 б. "б" НК /, приход или разход; незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито; имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от "приобретателя" /т. е. когато се говори за неналично имущество не се имат предвид посочените хипотези на чл. 142 - чл. 147 ЗПКОНПИ и чл. 149 ЗПКОНПИ /; законовото изискване е да е налице предмет на отнемане; изразходените средства, не са част от имуществото на ответниците-за да подлежат на отнемане, те следва да се налични в края на проверявания период. Законодателят е имал пред вид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Когато имуществото, в случая паричните средства, не съществува в края на проверката – липсва предмет на отнемане. Да се отнема или да се осъжда лицето да заплати стойността на неналични парични средства, преминали през патримониума му, означава да се постанови конфискация на разходи, а законът не предвижда такава възможност. Предмет на отнемане е незаконно имущество, което е налично към датата на проверката и може да формира "значително несъответствие", по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ. Въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС. Поради това не се установява допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3ГПК по втория въпрос от изложението. В мотивите към т. 1 от т.решение № 4/18.05.2023 г. по т.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е установен законен източник на доходи), което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Посочено е, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лева стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Въззивният съд е приел за установено по делото от заключението на СИЕ, че за проверявания период приходите на ответниците от трудови възнаграждения, социални плащания, застрахователни обезщетения, банкови кредити и суми, получени от трети лица са в размер на 156 105.75 лв. Прието е за установено, че разходите, включително за издръжка на домакинството, данъци и такси, алиментни задължения и др. са в размер на 86 655.60 лв. и, че нетният доход е в размер на 69 451 15 лв. В решението е формиран извод, че общата стойност на придобитото и притежавано към края на проверявания период имущество на ответниците е в размер на 96 537.84 лв., в която стойност са включени пазарните стойности на наличните в края на проверявания период МПС, сумите, получени при отчуждаването на придобитите през периода имущества, както и стойността на придобитите и притежавани в края на периода дружествени дялове в търговски дружества, както и стойностите на имуществата, придобити чрез преобразуване на средства от отчуждаване на други, придобити през проверявания период имущества. Съдът е възприел трайната практика на ВКС, според която отнемане може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в пар.1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размер, че едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. В решението е формиран и извод, че имуществото, придобито през проверявания период е на стойност по-ниска от предвидения праг в пар.1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, поради което не подлежи на отнемане по реда на този закон. Всички тези изводи на въззивния съд не са в отклонение от цитираната задължителна практика на ВКС. Поради това сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по този въпрос не са налице. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по третия въпрос от изложението. С т.решение № 4/18.05.2023 г. по т.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е уеднаквена практиката на съдилищата, като е прието в т.1, че не представляват "имущество", по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период" и в т.2 - не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. С тази задължителна практика е даден отговор на поставения въпрос от жалбоподателя за съдържанието на понятието липсващо имущество по смисъла на чл.151 ЗПКОНПИ. Въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС, поради което основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не се установява. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. Жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК - не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения въпрос, касаещ приложението на разпоредбите на 141 и чл.142,ал.1 ЗПКОНПИ, не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува трайна съдебна практика. С решение по гр. дело № 3123/2018 г. на ІV г. о. по чл.290 ГПК е прието, че дружественият дял е част от цялото имущество на търговското дружество, пропорционален на дела на съдружника в капитала, че размерът му зависи от чистото имущество на дружеството. Прието е, че правото на собственост върху дружествения дял принадлежи на съдружника, съответно на едноличния собственик на капитала в качеството му на единствен притежател на всички дружествени дялове. С факта на заплащане на дяловата вноска, съдружникът става собственик на дружествен дял и направената първоначална вноска не подлежи на връщане на самостоятелно основание при прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност. Съдебният състав е приел, че в производство по отнемане на незаконно придобито имущество принципът е същият. Придобивната стойност на имуществото/каквато всъщност е дяловата вноска/ има значение при изследване на начина на придобиване на имуществото и сумата на дяловата вноска следва да се взема предвид при общата рекапитулация на приходите и разходите за придобиване на съответното имущество, обект на проверка. Прието е, че на отнемане подлежи самият дружествен дял. Въззивният съд е приел, че в случая към момента на приключването на проверката дружествените дялове са собственост и част от патримониума на проверяваното лице, че няма правно основание за отнемане на равностойността му при положение, че имуществото е налично и обособено и в този случай самото то подлежи на отнемане. Това разрешение на въззивния съд е в съответствие с цитираната практика на ВКС. Не са налице основания за осъвременяване на тази практика, тъй като не са налице данни за промени в законодателството и обществените условия. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. С оглед изхода на делото, на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят своевременно поисканите разноски. В полза на ответника по касационната жалба Д. Д. следва да се присъди сумата 3000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Към отговора на касационна жалба с вх. № 102/06.01.2023 г., подаден от ответницата В. В. С., са представени списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ, в който е указано, че възнаграждението за извършената правна услуга е дължимо при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно ал. 2 на чл.38 ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. На основание чл. 38, ал. 2 ГПК и съобразно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на пълномощника на ответника по касационната жалба адв. П. Н. следва да се присъди сумата 1200 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение