Определение № 50693 от 14.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2698/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „МК Трансинженеринг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], и съвместна касационна жалба на Р. Г. М. и А. Г. К., действащи в качеството им на постоянни синдици на „Пикадили“ ЕАД /н/, ЕИК[ЕИК], чрез процесуални пълномощници, срещу решение № 391 от 29.06.2021 г. по в.т.д. № 2254/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговска колегия, девети състав. Касаторът „МК Трансинженеринг“ ЕООД обжалва изцяло въззивното решение, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 44 от 08.04.2020 г. по т.д. № 117/2018 г. на Окръжен съд - Враца, като краен резултат е уважен изцяло предявеният от Национална агенция за приходите срещу „Пикадили“ ЕАД /н/, „МК Трансинженеринг“ ЕООД и синдиците на „Пикадили“ ЕАД /н/ иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ - за установяване съществуването на публични вземания на НАП в общ размер от 11 031 835.83 лв. /главници и лихви до 07.12.2017 г./, като част от тези вземания по издадени от НАП, ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“: два ревизионни акта от 10.06.2016 г. и от 26.04.2017 г. и по акт за установяване на задължение от 14.08.2017 г. са включени в списъка на приетите вземания под условие и подлежащи на удовлетворяване по реда на чл.725, ал.1 ТЗ. За част от вземанията на НАП – общо за сумата от 11 028 445.87 лв./главница и лихви/, като обезпечени със запори, вписани в ЦРОЗ, съдът е определил, че подлежат на удовлетворяване с поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. В депозираната от „МК Трансинженеринг“ ЕООД касационна жалба се поддържат оплаквания за нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Изложени са подробни съображения, въз основа на които касаторът твърди, че претендираните вземания от НАП са несъществуващи/недоказани, евентуално, оспорва наличието на привилегия на НАП като кредитор, даваща му право на поредност при удовлетворяването по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Счита, че тази поредност е предвидена само за вземания, за които длъжникът е предоставил обезпечения в полза на кредитора, а посочените от НАП запори представляват наложени обезпечителни мерки. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по следните въпроси: 1. „Представлява ли акт, съставен на основание чл.106, ал.1 ДОПК, надлежен и влязъл в сила акт по смисъла на чл.687, ал.2 ТЗ, който да послужи за установяване съществуването на вземане в производство по несъстоятелност“; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, както и доводите им по съществото на спора, а също така длъжен ли е да изложи съображения защо ги отхвърля като неоснователни, ако това е така“ и 3. „Отлагателно условие“ по смисъла на чл.725 от ТЗ следва да се разглежда в материалноправен или в процесуалноправен аспект“. Допълнителната селективна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е обоснована с множество решения на Върховния административен съд, копия от които са приложени към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /по въпрос № 1/, и с казуална практика на различни съдебни състави на Гражданска и Търговска колегия на ВКС /по въпрос № 2/, също приложена. По третия въпрос касаторът сочи, че формираната практика на ВКС по приложение на чл.725, ал.1 ТЗ, на която се е позовал въззивният съд, е неправилна, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Синдиците на „Пикадили“ ЕАД /н/ също обжалват въззивното решение в неговата цялост, с искане за отмяната му. Релевират касационни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. По отношение на вземанията на НАП по двата ревизионни акта твърдят, че решаващият състав неправилно е приложил разпоредбата на чл.164, ал.5 ДОПК – за включването на тези вземания под условие, след като е установено, че актовете не са надлежно връчени и следователно не са започнали за текат сроковете за обжалването им. Сочат още, че въззивният съд неправилно е уважил исковата претенция на НАП по отношение на вземане /отменяйки отхвърлителното първоинстанционно решение/, произтичащо от Акт за установяване съществуването на задължение, издаден на 14.08.2017 г. от НАП, ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ за сумата 3 389.96 лв., тъй като този акт не е окончателен и с него, по арг. от чл.106, ал.3 ДОПК не се установяват предпоставките за съществуването на публичните задължения. В жалбата се оспорва изразеното от решаващия състав становище, основано на чл.209, ал.3 ДОПК, а именно, че актът за установяване на задължения е годно изпълнително основание и установява данъчни задължения. По отношение на публичните вземания, произтичащи от справки-декларации, декларации по чл.55 ЗДДФЛ и декларации образец № 6 се твърди, че тези документи не установяват публични задължения, тъй като съгл. чл.108, ал.1 ДОПК данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл.118 ДОПК. Преди издаване на последния акт, вземането, макар и да съществува, не е окончателно установено и не може да се противопоставя на длъжника и на кредиторите в несъстоятелността. Във връзка с претендираните от НАП вземания, основани на 15 броя наказателни постановления, чието съществуване е установено от съда, касационните жалбоподатели считат, че от представените по делото доказателства не се установява постановленията да са влезли в сила и изводът на съда в обратен смисъл е неправилен. В изложението към жалбата се иска допускане на касационен контрол на атакувания съдебен акт по следните въпроси: 1. Могат ли да се установяват публични задължения с актове по чл.106, ал.1 от ДОПК и с декларации по чл.55 от ЗДДФЛ; 2. Следва ли да бъде прието под условие публично вземане, предявено в производството по несъстоятелност, попадащо в хипотезата на чл.164, ал.5 ДОПК, когато актът за установяване на задължението е ненадлежно връчен на дружеството – длъжник, както и когато изобщо не са предприемани действия по неговото връчване при надлежно спазване на изискванията за връчване по чл.29 и чл.30 ДОПК, и следва ли това вземане да бъде включено под условие в списъка на приетите от синдика вземания, които биват удовлетворявани по реда на чл. 725, ал.1 ТЗ и 3. Следва ли акт, който изобщо не е връчван на дружеството – длъжник, да бъде определен за невлязъл в сила акт по смисъла на чл.164, ал.5 ДОПК, след като не е започнало производство по неговото оспорване. По отношение на първия въпрос се поддържа допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с позоваване на следните решения на ВАС: решение по адм.д. № 4517/2018 г., решение по адм.д. № 9817/2014 г., решение по адм.д. № 12556/2015 г. и решение по адм.д. № 10141/2020 г.. По останалите два въпроса се сочи, че произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като приемането на вземания по акт, който изначално не е годен да произведе правни последици, би означавало ощетяване на други кредитори, чиито вземания са установени по основание и размер, а и не би следвало предявяването на иска по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ при условията на чл.164, ал.5 ДОПК да се превръща в злоупотреба с право от страна на публичния орган по приходите. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са депозирани писмени отговори от насрещните страни по двете касационни жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от легитимирани страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касационните жалбоподатели основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение, по следните съображения: Поставеният от касатора „МК Трансинженеринг“ ЕООД първи въпрос и част от първия въпрос, формулиран от синдиците на „Пикадили“ ЕАД /н/, не удовлетворяват основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са изцяло относими към правилността на изведените от въззивната инстанция изводи, че макар и Актът за установяване на задължения от 14.08.2017 г. да не е надлежно връчен съгласно изискванията на ДОПК, той е годно изпълнително основание и установява изискуеми публични задължения на несъстоятелния длъжник – данъци и задължителни осигурителни вноски в претендирания размер от 3 389.96 лв. Решаващият състав е отхвърлил доводите на сегашните касатори за несъществуване на тези задължения, като се е позовал на императивните разпоредби на чл.209, ал.1 и ал.2, т.3 ДОПК, съгласно които, предприемането на принудително изпълнение се допуска въз основа на актове по чл.106 и чл.107 ДОПК, независимо дали са обжалвани. С оглед на данните по делото, че посоченият акт не е влязъл в сила, на основание чл.164, ал.5 ДОПК, вр. чл.725, ал.1 ТЗ, съдът е приел, че вземанията по този акт следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания под условие. По тези съображения е отменено решението на първостепенния съд в отхвърлителната му част, като е уважена въззивната жалба на НАП, съответно, предявеният от НАП положителен установителен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ е уважен. Преценката за правилност на горните изводи не попада в обхвата на селективната фаза на касационното производство, а съгласно постановките на цитираното ТР не е налице тъждество между основанията за достъп до касационен контрол и основанията по чл.281, т.3 ГПК. Затова и правните въпроси не могат да се извеждат от несъгласието на касаторите с правните изводи на съда, нито да обективират касационни оплаквания и доводи. Последното е важимо и за втората част от първия въпрос, поставен от синдиците на несъстоятелното дружество, а именно – дали с декларации по чл.55 ЗДДФЛ могат да се установяват публични задължения. Формулираните от касационните жалбоподатели въпроси /макар и третият въпрос на касатора „МК Трансинженеринг“ ЕОООД да е некоректно поставен/, отнасящи се до предпоставките за включване в списъка на приетите вземания на публични вземания, установени с невлязъл в сила акт, относими към решаващата правна воля на съда по отношение на публичните вземания по два ревизионни акта, и частично – за вземането по акта от 14.08.2017 г., удовлетворяват общата селективна предпоставка. Не е налице обаче поддържаното от касаторите допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По приложението на разпоредбата на чл.164, ал.5 ДОПК, съгласно която „в случай, че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл.725, ал.1 ТЗ, освен ако в закон е предвидено друго“, е налице трайна, непротиворечива практика на ВКС, обективирана не само в решението по т.д. № 1116/2006 г., II т.о., на която се е позовал въззивният съд, но и в решение по т.д. № 2471/2013 г., I т.о. Според тази практика, която се споделя напълно и от настоящия състав, разпоредбата на чл.164, ал.5 ДОПК се отнася до всички актове за установяване на публични задължения, които не са стабилизирани – не са редовно съобщени или са съобщени, но не е изтекъл срокът за обжалването им; Разпоредбата на чл.164, ал.5 ДОПК е специална норма, приложима само по отношение на публичните вземания, предвиждаща законодателно установено изключение от общото правило, съдържащо се в разпоредбата на чл.725, ал.1 ТЗ; Съгласно чл.164, ал.5 ДОПК, при установено публично вземане, но с невлязъл в сила акт, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл.725, ал.1, като ако при сметката за окончателно разпределение актът не е влязъл в сила, условието се счита за несбъднато и вземането се изключва от разпределението. Разпоредбата на чл.164, ал.5 ДОПК е ясна, а формираната практика по приложението й не се нуждае от промяна, изоставяне или осъвременяване, поради което не е налице поддържаната от касаторите допълнителна селективна предпоставка. Както бе посочено по-горе, първият касатор /кредитор на несъстоятелния длъжник, направил възражението по чл.690, ал.1 ТЗ/ некоректно е формулирал последния въпрос от изложението към жалбата, а именно за тълкуването на понятието „отлагателно условие“ по чл.725, ал.1 ТЗ, сочейки, че практиката на ВКС – решение по т.д. № 1116/2006 г., възприета от въззивния съд, е неправилна. Въззивният съдебен състав не е тълкувал тази разпоредба, а се е позовал на специалната норма на чл.164, ал.5 ДОПК, препращаща към предвидения в чл.725, ал.1 ТЗ ред на удовлетворяване, в който смисъл е и посочената по-горе непротиворечива практика на ВКС. Процесуалноправният въпрос, поставен от „МК Трансинженеринг“ ЕООД, свързан с приложението на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, е значим, но не се установява допълнителното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От цялостното съдържание на въззивното решение не се установява да е допуснато отклонение от тълкувателната практика на ВКС, нито от казуалната практика, на която се позовава този касатор. Решаващият състав на САС е обсъдил в необходимата степен всички релевантни доказателства по делото и доводите на страните по очертаните спорни въпроси, като е извел самостоятелни правни изводи. Оспорването на тези изводи от касатора не може да се преценява в настоящото производство по чл.288 ГПК. В касационната жалба на „МК Трансинженеринг“ ЕООД се съдържат евентуални оплаквания, чрез които се оспорва наличието на привилегия на НАП като кредитор, даваща му право на поредност при удовлетворяването по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Не е формулиран обаче правен въпрос в тази връзка, а съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК, извън правомощието на касационния съд е да извежда правния въпрос въз основа на доводите в жалбата или в изложението към нея. Поради това, настоящият състав не преценява дали даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ е в съответствие с формираната практика на ВКС, надлежно публикувана. Такъв въпрос не е поставен и от синдиците на несъстоятелното дружество. Предвид горното, исканията за достъп до касационно обжалване, подлежат на отхвърляне. Затова настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение