Определение № 261 от 01.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 882/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №26 от 28.02.2011 г. на Ямболския окръжен съд по гр.д. №6/2011 г., с което е потвърдено решение №510 от 21.09.2010 г. по гр. дело №1527/2010 г. на Ямболския районен съд в частта, с която са уважени предявените от Л. П. С. срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ е отхвърлен за разликата над 1 514.02 лв. до 1 608.42 лв. като на ищцата са присъдени още 94.40 лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 21.09.2010 г. – 01.10.2010 г. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата е незаконно, защото е извършено преди влизане в сила на новото щатно разписание. Този въпрос не е посочен в исковата молба като основание за незаконност, но самото оспорване на уволнението по исков ред изисква съдът да провери дали основанието за уволнение е съществувало към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това в подбора са участвали само служителите от [населено място], а не и тези от останалите градове, в които дружеството – работодател осъществява дейност. Решението е обжалвано от [фирма], [населено място], като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за това дали може въззивният съд да се произнася за законността на уволнението по основание, относно което не е сезиран от страните и дали работодателят е длъжен да включи в подбора всички служители на длъжността на ищцата от цялата страна или може да се ограничи само до тези в [населено място]. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения. Ответницата по жалбата Л. П. С., [населено място] река, област Я., оспорва жалбата. Подала е и насрещна касационна жалба само по отношение мотивите на въззивното решение. Насрещната касационна жалба на Л. П. С. е процесуално недопустима. Според т. 18 ТР № 1/04.01.2001 ОСГК на ВКС по гр.д. № 1/2000 г. страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. В случая мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което страната няма правен интерес да обжалва само тях, при положение че диспозитивът я удовлетворява изцяло като резултат. Ето защо тази касационна жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима Касационната жалба на [фирма] е подадена в срок, редовна е и е допустима. Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда и са решавани противоречиво от съдилищата. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 112.17 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.