Определение № 68 от 12.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 374/2019 г.

Производството е по чл. 278, във вр. с чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частната жалба вх. № 10069/22.11.2018 г. на В. Г. Л., подадена чрез адв. Н. И., срещу определение № 509 от 31.10.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 3051/2018 г. на ВКС, IV ГО, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна касационна жалба вх. № 73053/25.05.2018 г. срещу определение № 6723 от 22.03.2018г. по ч.гр.д. № 1428/2018 г. на Софийски градски съд. Според жалбоподателя определението е неправилно поради противоречие с процесуалния закон и задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 5/2015г. на ОСГТК. Ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД не е заявил становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по делото е по предявен от В. Л. срещу „Топлофикация София” ЕАД отрицателен установителен иск за недължимост на парично вземане в размер на 247.87лв. поради погасяването му по давност. С решение от 04.10.2017 г. по гр.д. № 27910/2017 г. Софийският районен съд /СРС/ е признал за установено в отношенията между страните, че сумата 247.87 лв., представляваща главница за потребена топлоенергия през периода м. 03.2013 до м. 01.2014 г., е недължима от В. Л. и е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД да му заплати сумата от 350 лв. разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила. С определение от 08.11.2017 г. СРС е оставил без уважение молбата на дружеството по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. С определение № 6723 от 22.03.2018 г. по гр.д. № 1428/2018 г. СГС е отменил първоинстанционното определение и е изменил решението относно разноските, като е отменил присъдените в полза на Л. 50лв. /разноски за държавна такса/ и 300лв. /за адвокатско възнаграждение/ и го е осъдил да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното по настоящото дело определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане частната касационна жалба на В. Л. срещу определението от 22.03.2018 г. на СГС, приемайки, че тя е недопустима по силата на разпоредбите на чл. 248 ал. 3, чл.274 ал.4 и чл.280 ал.3 ГПК, тъй като с оглед цената на иска решението по спора не подлежи на касационно обжалване, при което не подлежат на касационно обжалване и определенията по такива дела, вкл. и въззивното определение по чл.248 ГПК. Определението е правилно. Съдът е взел предвид, че с оглед цената на иска той подлежи на разглеждане в двуинстанционно производство, и в съответствие със закона /чл.280 ал.3, чл.248 ал.3 изр.2 и чл.274 ал.4 ГПК/ е приел, че определението, постановено по реда на чл.248 ГПК, не подлежи на касационен контрол. Неоснователно е оплакването за противоречие на определението с даденото с ТР № 5/2015г. на ОСГТК разрешение. Тълкувателното решение касае само тези определения по чл.274 ал.3 т.2 ГПК, които не са изключени от касационен контрол с изричната разпоредба на чл.274 ал.4 ГПК, според която не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. По изложените съображения атакуваното в настоящото производство определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,