Определение № 3784 от 23.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2727/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Л. Ж., чрез адв. М. Д.-Д. от АК-В. срещу определение № 1763/08.04.2025 г. по в.ч.гр.д. № 584/2025 г. на Окръжен съд - Варна. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 9005/04.03.2025 г. по гр. д. № 12156/2023 г. на Районен съд - Варна, с което е върната подадената от М. Ж., частна жалба с рег. № 5402/24.02.2025 г. по рег. на ОС-Варна, /съответно с рег. № 18390/27.02.2025 год. по рег. на РС-Варна/, срещу определение № 4800/23.04.2024 г. по гр. д. № 12156/2023 г. на Районен съд - Варна, с което е прекратено производството по същото дело. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че след като е констатирал, че назначеният по реда на ЗПП адвокат не е предприел действия за оказване на правна помощ на ищеца, а именно да изпълни указанията на съда за изправяне на недостатъците на подадената искова молба, което е довело до прекратяване на производството по делото и да уведоми жалбоподателя за постановеното определение за прекратяване на производството, въззивният съд неправилно приел, че връчването на прекратителното определение на особения представител, се счита за редовно връчване на М. Ж.. Твърди се, че след като въззивният съд е установил, че действията на назначения адвокат за предоставяне на правна помощ на ищеца не отговарят на изискванията за качество на правната помощ с оглед заложените в чл.3 от ЗПП цели и по-конкретно за осигуряване на ефективна правна помощ, е следвало да приеме, че депозираната по-късно частна жалба от М. Ж. е в срок. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване страната сочи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите: 1. „Налице ли е нарушение на правото на справедлив съдебен процес по смисъла на § 6, § 1 ЕКЕКПЧ, въпреки предоставена на страната правна помощ по реда на ЗПП /Закона за правната помощ/, за която обаче е установено, че не е била ефективна, и длъжен ли е съдът да следи дали предоставената на страна по делото правна помощ реално се осъществява?“ и 2. „Следва ли съдът да информира лицето, на което е допусната правна помощ, за това обстоятелство?“, като твърди, че определението противоречи на определение № 3038/17.07.2023 г. по ч.гр.д. № 3514/2023 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 600/28.10.2015 г. по ч.гр.д. № 4890/2015 г. на ВКС, III г.о. Поддържа и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение. Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото, намира че частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е констатирал, че производството по гр. д № 12156/2023 г. по описа на Районен съд - Варна е било образувано по подадена от М. Л. Ж. искова молба по чл. 2б от ЗОДОВ. В хода на администрирането на исковата молба, по искане на Ж., му била предоставена правна помощ, изразява се в процесуално представителство по делото и за представител по делото му бил назначен адв. Г. Л. от АК-В.. Поради неизпълнение на дадените указания на съда за отстраняване на констатирани недостатъци на подадената искова молба, с определение № 4800/23.04.2024 г. производството по гр. д. № 12156/2023 г. било прекратено. Прекратителното определение било връчено на 26.04.2024 г. на адв. Г. Л.- процесуален представител на ищеца /съгл. чл. 39, ал. 1 ГПК/, като е прието, че при това положение срокът за обжалване на определението е изтекъл на 07.05.2024 г. /съгл. чл. 60, ал. 6 ГПК/. Жалбата от М. Ж. била подадена на 20.02.2025 г. до деловодството на Затвора – [населено място], поради което въззивният състав е приел, че същата правилно е била върната от първоинстнционния съд на подателя й, като просрочена. За неоснователни са приети доводите на ищеца, че не е бил уведомяван за предоставената му правна помощ и за назначения му служебен адвокат, както и че не бил уведомен за определението № 4800/23.04.2024 г. и за правото му да го обжалва. Посочено е, че съдът няма задължение да уведомява страната при положително решение по подадена молба по чл. 95 и сл. от ГПК. Прието е, че след като страната има процесуален представител, съдът е длъжен да връчва всички съобщения и книжа по делото до страната, чрез него съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, а не и лично на страната. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не следва да се допуска касационно обжалване по поставените въпроси. Същите са изведени от твърдението на жалбоподателя, че предоставената му правна помощ по реда на ЗПП не е била ефективна. По делото въззивният съд не е установил назначеният от съда за целите на правната помощ адвокат да се е отклонил недобросъвестно от задълженията си или да е бил възпрепятстван да действа поради друга причина, респ. предоставената правна помощ да не е била осъществена. Не е налице и соченото противоречие с практиката на ВКС обективирана в: определение № 3038/17.07.2023 г. по ч.гр.д. № 3514/2023 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 600/28.10.2015 г. по ч.гр.д. № 4890/2015 г. на ВКС, III г.о., постановени при друга фактическа обстановка: в първия случай, от писмения отговор по частната жалба на ответника срещу разпореждането за връщане на въззивната му жалба, депозиран от особения представител, въззивният съд е констатирал, че адвокатът въпреки, че е получил съобщение, ведно с препис от решението на съда, без забележки и отбелязвания, че не може да осъществява правна помощ на ответника, не е предприел каквито и да било действия по предоставяне на правна помощ, в. т.ч. да уведоми ответника и да обсъди с него каква да бъде защитата му, тъй като адвокатът е считал, че не е назначен за негов процесуален представител за въззивната инстанция и съответно не е може да подава въззивна жалба, а във втория случай, адвокатът е уведомил съда, че ищецът не се е свързал с него, поради което не е в състояние да отстрани констатирани от съда нередовности на исковата молба. Следва да се посочи също, че разпоредбите на чл. 95 и сл. от ГПК и тези на ЗПП не съдържат задължение за съда да уведомява страната поискала правна помощ при положително решение по подадена молба, тъй като при предоставена правна помощ и след като назначеният служебен адвокат е уведомен за това, задължение на адвоката е да осъществи контакт със страната. След като на страната в производството е предоставена правна помощ по предвидения от чл. 95 ГПК ред, то с оглед изискването на чл. 39, ал. 1 ГПК - връчването на съдебни книжа да се извършва на пълномощника на страната, съдът следва да изпраща съобщенията по делото до назначения особен представител. Доколкото в случая е било налице редовно връчване на копие от акта на особения представител на ищеца / с указания за начина и сроковете за обжалването му/, въззивният съд е направил обоснован извод, че срокът за обжалване е започнал да тече от надлежното връчване на съобщението на особения представител, респ. към 20.02.2025 г.- датата на подаване на частната жалба от М. Ж. срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд, този срок е изтекъл. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Обжалваното пред настоящата инстанция определение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение