Определение № 489 от 29.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 276/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ТРТ Инвест” ЕООД срещу определение № 126 от 21.06.2023г., постановено по в. ч. т. д. № 129/2023г. от Апелативен съд - Бургас, с което се потвърждава разпореждане№ 260070 от 30.01.2021г. по т. д. № 446/2017г. на Окръжен съд - Бургас за връщане на подадената от касатора въззивна жалба, поради невнасяне на дължимата за нея държавна такса. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно по съображения, изложени в жалбата. Ответникът по частната жалба не представя отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което въззивната жалба е върната на основание чл.262, ал.2 ГПК, апелативният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил в срок дадените указания за внасяне на дължимата за нея държавна такса в размер на 26 738,67 лева, след влизане в сила на определението на съда по чл.83, ал.2 ГПК, с което е оставено без уважение искането на дружеството за освобождаване от заплащане на таксата. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно следните правни въпроси: 1/ С оглед ефективността на правото на защита в гражданското съдопроизводство, съобразена с изискванията за пропорционалност на националните разпоредби по см. на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, в случаите, когато се касае до упражняването на права, произтичащи от общностното право, следва ли юридическото лице, страна в гражданското съдопроизводство, да бъде освободено от задължение за авансово внасяне на държавна такса по упражняваната от него защита пред съда на правата, предоставени от разпоредбите на общностното право, в случаите, когато това е необходимо с оглед ефективното осъществяване на защитата в гражданското съдопроизводство?; 2/ При доказателства за обективна невъзможност на юридическото лице да осигури средства за държавна такса и при висящ спор за незаконосъобразност на извършени действия, но фактите изключват предположение за неплатежоспособност и не са налице доказателства, които да налагат обявяване в неплатежоспособност, следва ли съдът да съобрази тези факти, както и законодателството и практиката на ЕС?; 3/ Следва ли съдът да съобрази значителните финансови затруднения на юридическото лице да се разпорежда със средства и материални активи и не съставлява ли това поведение нарушение на чл.6, ал.1 от Конвенцията, която не разграничава физическите и юридическите лица?; 4/ Следва ли съгласно принципите на равностойност и ефективност, заложени в правото на Съюза, съответно правото на ефективен и справедлив процес, съобразно чл.47, ал.2 и 3 от Хартата на основните права на ЕС, да допуснат в настоящия случай търговското дружество да бъде освободено от държавна такса, с оглед възможността за заплащане на същата?“ Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че атакуваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол, поради неосъществяване на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като всички поставени от жалбоподателя въпроси са относими единствено към вече приключилото с влязъл в сила акт производство по чл.83, ал.2 ГПК, предмет на което е искането на касатора за освобождаването му от заплащане на държавна такса по въззивната му жалба, в което всички инстанции са приели, че не са налице предпоставките за това. С оглед неотносимостта на формулираните въпросите към предмета на настоящото производство – неизпълнение в срок на указанията на съда за внасяне на дължимата по въззивната жалба държавна такса, безпредметно е разглеждането на наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. ` Водим от горното, Върховният касационен съд