Определение № 414 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 364/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Й. Г. срещу определение № 424 от 21.04.2012 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 266 от 2012 г., с което е потвърдено определение № 514 от 15.02.2012 г. на Плевенския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 6173 от 2011 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че произнасянето на ВКС по това дело ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по прекратеното дело/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Плевенския окръжен съд на 26.04.2012 г., а частната жалба е подадена по пощата на 02.05.2012 г./. Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, в тези случаи в изложението към жалбата жалбоподателят е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, както и да посочи в противоречие с коя практика на ВКС или други съдилища в страната е решен този въпрос в обжалваното определение или да обоснове защо този въпрос е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ако не стори това, то е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване. В случая, в представеното към жалбата изложение от 21.06.2012 г. пълномощникът на жалбоподателя не е посочил нито конкретен процесуалноправен въпрос от значение за делото, нито е представил практика на съдилищата, в която този въпрос да е решен в противоречие с обжалваното определение, нито е обосновал наличието на основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, така както бе разяснено това основание за допускане на касационно обжалване в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС. Поради това и с оглед приетото в горепосоченото Тълкувателно решение, касационното обжалване на определението на Плевенския окръжен съд не следва да се допуска. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение